Нови сражения избухнаха между Азербайджан и Армения в сряда, след като във вторник двете бивши съветски републики отчетоха най-смъртоносното насилие от 2020 г.
Заради възобновяването на военните действия се активизираха и международните мирни усилия, пише Ройтерс.
Арменският премиер Никол Пашинян каза пред парламента, че страната му е призовала ръководената от Москва Организация на договора за колективна сигурност да ѝ помогне да възстанови териториалната си цялост след атаките на Азербайджан.
„Ако кажем, че Азербайджан е извършил агресия срещу Армения, това означава, че те са успели да установят контрол над някои територии“, коментира Пашинян, цитиран от руската информационна агенция ТАСС.
Пашинян каза, че 105 арменски военнослужещи са били убити от началото на атаките и че спа градът Джермук, известен в бившия Съветски съюз с горещите си извори, е бил обстрелван. Той призова и за военна помощ от Русия и други съюзници.
„Суверенитетът на Република Армения е червена линия за нас“, посочи още той и добави, че може да въведе военно положение, ако ситуацията се влоши още повече.
Насилието избухна във вторник по границата на Армения с Азербайджан. Двете страни се обвиняват отново една друга за ситуацията, което предизвика международни призиви за сдържаност.
Азербайджан обвини Армения, която е във военен съюз с Москва и е дом на руска военна база, че обстрелва нейни армейски части. Баку съобщи за 50 убити военни през първия ден на боевете и каза в сряда, че двама цивилни също са били ранени. „Нашите части предприемат необходимите мерки за реагиране“, казаха от министерството на отбраната на Азербайджан.
Министерството на отбраната на Армения отрича да е обстрелвало азербайджански позиции и казва, че боевете в сряда до голяма степен са утихнали до обяд.
Арменският заместник-министър на външните работи Паруир Ованесян коментира пред Ройтерс, че сблъсъците могат да ескалират във война - втори голям въоръжен конфликт в бившия Съветски съюз, докато руската армия е съсредоточена върху войната в Украйна, която Кремъл нарича „специална военна операция“.
Един пълноценен конфликт би рискувал да завлече Русия и Турция и да дестабилизира важен коридор за тръбопроводи, които пренасят петрол и газ.
Възобновяването на конфликта предизвика международно безпокойство, като Русия, САЩ, Франция и Европейският съюз (ЕС) засилиха дипломатическите усилия. Според Баку азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов се е срещнал със съветника на Държавния департамент на САЩ по Кавказ Филип Рийкър, като му е казал, че Армения трябва напълно да се оттегли от територията на Азербайджан.
Във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън коментира, че Русия може да използва влиянието си, за да помогне за „успокояване на водите“. Той проведе отделни разговори с арменския премиер Пашинян и азербайджанския президент Илхам Алиев, за да призове за прекратяване на огъня и да изрази загриженост за обстрела дълбоко в Армения.
Френският външен министър Катрин Колона в разговор с колегите си от двете страни също призова за „прекратяване на ударите срещу арменска територия“.
Специалният представител на ЕС Тойво Клаар трябваше да посети Южен Кавказ в сряда, за да улесни диалога. Организацията на договора за колективна сигурност също е изпратила делегация за оценка на ситуацията по границата на двете страни.
Пашинян се оттегли от срещата на върха на Организацията в в Узбекистан в четвъртък и петък, на която трябваше да присъства, съобщи агенция Sputnik, цитирана от правителствената медийна служба.
Има и друг конфликт между бивши съветски републики заради спорни граници. В сряда киргизки и таджикски граничари са си разменили огън в Централна Азия, казват официални лица от двете страни.