Русия разруши Мариупол. Сега го използва за пропаганда

В залата на филхармонията в Мариупол, Украйна, сцената е почти подготвена за представление тази есен, в което Русия ще бъде представена като освободителка на града, който преди три месеца бе изгорила почти до пепел. На мястото, където преди се е намирал роялът, са монтирани метални клетки за украински военнопленници, които са защитавали индустриалния пристанищен град, а сега са обвинени в разрушаването му от новите управници на Мариупол. 

„Изслушванията ще се провеждат в главната зала, а военнопрестъпниците ще бъдат водени към нея през железен коридор", заяви в скорошно предаване репортер от пропагандния отдел на руската армия. 

Трибуналът, който се очаква да започне този месец, е централен елемент от усилията на Русия да придаде на град Мариупол нов облик, който да отразява нейния наратив за инвазията: че Москва освобождава Украйна от агресивни националисти, пише в свой репортаж The Wall Street Journal. 

Москва заяви, че няма да възстановява други по-малки градове в източната част на Украйна, които са застанали на пътя на настъплението ѝ и са били опустошени в боевете. Но Мариупол е особено ценен и за двете страни - стратегически и символично.

За Украйна той е място на героичен последен отпор срещу превъзхождащи я по численост войски, защитавайки процъфтяващ украински град.

За Русия тя възстановява естествения ред, като украсява руините на сградите със своя трикольор.

Работници ремонтират площада пред овъглената фасада на театъра за сценични изкуства, върху който през март руски самолети хвърлиха две 500-килограмови бомби и според правозащитната организация Amnesty International убиха неизвестен брой хора, търсещи убежище вътре. Москва отрича да носи отговорност.

Избраният от Русия кмет на града предложи да принуди украински военнопленници да възстановят Мариупол, но се отказа от идеята, защото международните конвенции я забраняват, заяви той пред руската държавна информационна агенция ТАСС.

Сега Русия се опитва да докаже, че може да подобри материалното благосъстояние на жителите и да възстанови някакъв вид нормалност. Колкото повече цивилни останат в Мариупол, толкова повече тя може да претендира за легитимност. Това ще усложни и всеки бъдещ опит на Украйна да си върне града.

Усилията на Москва се сблъскват с реалността, в която по оценки на ООН до 90% от жилищните сгради са повредени или разрушени в битката за града. Инфраструктурата на Мариупол, както и огромните стоманодобивни заводи, които захранват икономиката му, също са разрушени. Според украински официални източници отстраняването на щетите ще струва не по-малко от 14 млрд. долара.

Руски официални лица, които посещават града през последните месеци, позират триумфално сред руините, обещавайки да го възстановят. През юли президентът Владимир Путин одобри генерален план от 100 страници за реконструкция, в който са очертани приоритетите до 2040 г. Някои официални лица посочват Грозни - града, който Русия разруши и след това възстанови в Чечения, като пример за светлото бъдеще на Мариупол.

В някои части на града руски предприемачи са започнали да премахват разрушени сгради и да сглобяват модулни жилища. Продължават усилията за възстановяване на електроснабдяването и други основни услуги, докато руски сапьори премахват мините из улиците.

Новият кмет обеща, че водопроводът ще бъде ремонтиран до края на юли, но много жители все още събират вода от кладенци или локви. В град, който преди февруари беше един от най-бързо развиващите се в Украйна, инсталирането на светофар миналия месец беше представено като голямо постижение.

Обещанията за компенсации за повредените жилища все още не са изпълнени. Местните власти казаха на жителите, че трябва да изчакат комисия от Москва или Санкт Петербург.

Това е драматичен обрат в съдбата на Мариупол, чийто скорошен разцвет може да се проследи до 2014 г., когато Украйна прогони подкрепяните от Русия сили, които за кратко превзеха града като част от инвазията в Източна Украйна. В стремежа си да направят добро впечатление, правителствените ръководители и предприемачите вкараха инвестиции в града.

Той процъфтяваше - за разлика от близкия град Донецк, който се превръща в столица на управляваната от Москва квазидържава, известна като Донецка народна република, обхваната от насилие и бедност.

„Изграждахме един различен свят, по-добър свят - европейски град", казва кметът на Мариупол в изгнание Вадим Бойченко. "Те ни завиждаха за това“, пояснява той, цитиран от The Wall Street Journal. 

Според Бойченко бързото развитие е довело до намаляване на проруските настроения в Мариупол до около 30% в навечерието на инвазията. Но някои, които преди подкрепяха Русия, приветстваха завръщането на руснаците. „Те са се подготвяли за това през всичките тези осем години", каза той. „Това е тяхното отмъщение“. 

Новият кмет е назначен седмици преди президентът на Украйна Володимир Зеленски да нареди на бойците, които се държаха в бункерите под гигантския стоманодобивен завод "Азовстал", да се предадат през май.

Тези бойци бяха предимно от полка „Азов", част от Националната гвардия на Украйна, която първоначално беше създадена като доброволческа милиция през 2014 г. в подкрепа на оскъдните въоръжени сили на страната.

Руските пропагандни канали изтъкнаха големия контингент от националисти в подразделението и неговия командир Андрий Билецки, който е ръководил групи, подкрепящи неонацистки идеи. По-късно същата година полкът беше интегриран в Националната гвардия, а Билецки напусна през 2016 г.

Когато битката за града затихна, оцелелите жители излязоха от мазетата, за да открият града си осакатен, с разхвърляни по улиците тела. След месеци на бомбардировки мнозина просто изпитваха облекчение, че всичко е приключило, и бяха благодарни за помощ от всяка страна.

Руски организации пристигнаха с храна, вода и информация за хората, които до голяма степен бяха откъснати от външния свят, тъй като мобилните мрежи бяха унищожени в първите дни на обсадата. Огромни екрани, монтирани на автобуси, предаваха руската версия на войната на жителите, които чакаха на опашка за пакетите с помощи.

Някои приветстваха новия ред, който постави начело на градския съвет местни членове на основната проруска опозиционна партия в Украйна.

„Няма да позволим на никого, включително и на нашите врагове, да се съмнява, че тук ще възникне прекрасен руски курортен град", заяви новият кмет Константин Ивашченко, който според ТАСС е бил ръководител на индустриалния завод "Азовмаш".

Най-малко две трети от 450 000-те жители на града са избягали по време и след битката. Много от тези, които са останали, са били възрастни хора и не са искали да преобърнат изцяло живота си. За да неутрализират всякаква заплаха от страна на останалото население, новите власти проверяваха самоличността им и ги разпитваха, като задържат всеки, който се смята за заплаха.

След това започнаха усилията за прочистване.

Властите наеха жители да почистят улиците и да изровят останките на хиляди хора, погребани под отломките на срутените сгради или в импровизирани гробове в града. „Поне миризмата на трупове изчезна", казва в телефонно интервю учителка, която е останала в Мариупол.

Властите съобщиха, че са взети ДНК проби, които са добавени към база данни, за да могат изчезналите хора да бъдат проследени в бъдеще.

Приетият през юли генерален план определя изграждането на ново гробище като приоритет за развитието на Мариупол. Тъй като по време на руското нападение са загинали най-малко 22 000 души, съществуващите гробища се запълват бързо.

Основната цел е да се осигурят жилища за съществуващото население преди настъпването на зимата. От Русия са привлечени строители, които да помогнат.

В рамките на няколко седмици израстват няколко пететажни жилищни блока. На улица "Куприна" се материализира цял жилищен комплекс с детска площадка, паркинг и уреди за упражнения.

Разположението му в западния край на града - най-близо до фронтовата линия с украинските сили - породи подозренията на някои жители, че е предназначен да предпазва от евентуално бъдещо настъпление към Мариупол. Във всеки случай само малка част от повредените жилища са заменени, казват жителите.

Украинските власти очакват ново изселване от града, когато температурите започнат да падат. Местните служители в изгнание неведнъж са предупреждавали и за избухване на холера.

Татяна Марена, заместник-ректор на Мариуполския държавен университет, напуска през май, но през юли се върна в родния си град за няколко седмици, за да посети роднини и да достави лекарства, които вече не са налични в града.

Тя заобикаля отдалече стария кампус, като казва, че не иска да се сблъсква с петима свои колеги, които са се присъединили към новия му факултет и наскоро се появиха на снимка заедно с министъра на висшето образование на Русия Валерий Фалков.

И казва, че е видяла малко доказателства за възстановяване, с изключение на скелето около концертната зала, и с болка гледа как някои хора реагират с радост на опитите за възстановяване на основни услуги.

„Русия разруши града ни - разруши живота ни, а ние трябва да се радваме, че ни снабдяват с вода?", пита тя.

Москва и Санкт Петербург дариха книги и автобуси, докато работниците бързаха да възстановят достатъчно училища за 15 900 деца, които според оценките на Русия са останали в Мариупол. Недостигът на учители е по-проблематичен.

Три училища са се обърнали към една учителка с предложение за по-висока заплата от тази, която получава от Министерството на образованието на Украйна, където води онлайн уроци, но тя не е успяла да се справи с изискването да изпълнява руския национален химн. Много от колегите ѝ обаче са приели. „Не ги виня", казва тя. „Или това, или разчистване на развалини“. 

Съдбата на стоманодобивния завод "Азовстал", който заедно със завода „Илич" създаваше 40 000 работни места за града, е неясна. Руският генерален план предвижда няколко варианта, включително превръщането на "Азовстал" в място за отдих с музей и мемориал, посветени на победата на Русия.

Стоманодобивният магнат Ринат Ахметов, който притежава двата завода и е най-богатият човек в Украйна, заяви пред полски вестник, че няма да пожали усилия да ги възстанови, „когато украинското знаме отново се развее над Мариупол".

В самия град обаче надеждите, че украинският контрол ще бъде възстановен скоро - ако изобщо бъде възстановен - са все по-малки. Според бивши жители, които са го посещавали, войници от Донецката народна република обслужват контролно-пропускателните пунктове, докато семействата им почиват по плажовете на града.

Василий Пикуз е напуснал града, след като отказа да остане на поста директор на филхармонията. „Това е новият Мариупол", казва той.