По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. 

България

Печалбата на банките към юли надхвърли 1,2 млрд. лв., което представлява почти 50% ръст на годишна база. Резултатът затвърждава изключително силното представяне на сектора, който през последните месеци не дава съществени признаци на забавяне заради инфлацията в България и по света или войната в Украйна. 

Базовите изчисления на Министерството на финансите, представени от служебния финансов министър Росица Велкова, показват риск от рекорден дефицит от над 11,3 млрд. лв., или 6,8% от очаквания БВП в бюджет 2023. Изчисленията са на база поети и гласувани от парламента нови разходи и нужното, за да функционира държавата догодина. При равни други условия държавните финанси ще продължат да са с подобни огромни минуси поне до 2025 г. Това ще значи и всяка от следващите години държавата да поема нов дълг от по 15 млрд. лв.  

В парламентарните избори на 2 октомври ще участват 29 партии и коалиции. Централната избирателна комисия определи с жребий номерата на партиите и коалициите в бюлетината. "Продължаваме промяната" ще е с номер 9 в бюлетината, ГЕРБ - СДС - с номер 24, БСП - с номер 28, ДПС - номер 1, "Демократична България" - с номер 25, "Възраждане" - номер 14. Според социологически проучвания в следващия парламент ще влязат между 5 и 7 формации.

При отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка от БНБ през 2014 г. и последвалото ѝ обявяване в несъстоятелност през 2015 г. мениджмънтът ѝ не е получил справедлив съдебен процес, нито адекватна защита на правото на собственост. Това стана ясно от решение на Европейския съд за правата на човека по жалба на бивши изпълнителни директори на банката. Мениджърите и акционерите на КТБ ще имат възможност да оспорят решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ. Ако българският съд приеме аргументите им, те ще могат да претендират за обезщетения. 

Европа, ЕС и еврозоната

Германското правителство иска да наеме пети терминал за разтоварване на втечнен природен газ (LNG). Той ще бъде разположен във Вилхелмсхафен, ще влезе в експлоатация през зимата на 2023/24 г. и ще има капацитет от пет милиарда кубични метра годишно. Освен това трябва да се създаде възможност за разтоварване на зелен водород.

Федералната сметна палата обвини министъра на финансите Кристиан Линднер (СвДП) в прикриване на състоянието на федералните финанси. „Прехвърлянето на разходи и дългове в специални активи, както и счетоводните практики изкривяват картината", се казва в доклада. „Реалните нетни заеми", възлизащи на около 78 млрд. евро, са четири пъти по-високи от тези, посочени във федералния бюджет. Следващата седмица Бундестагът ще разгледа плана за федералния бюджет за 2023 г.

Инфлацията в Германия се ускори до 7,9% през август. Преди това повишението на цените се понижаваше в продължение на два поредни месеца, главно поради отстъпката за бензина и билета за транспорт за 9 евро.

Заради високата инфлация реалните заплати в Германия отново спаднаха през второто тримесечие. Брутната месечна заплата на наетите лица, включително специалните плащания, нараства с 2,9%. Въпреки това по-високите потребителски цени доведоха до реален спад на доходите с около 4,4%. Последният път, когато имаше по-голям спад, беше в началото на кризата с коронавируса през пролетта на 2020 г.

Броят на безработните в Германия се е увеличил със 77 000 души до 2,547 милиона през август. Според Федералната агенция по заетостта това се дължи главно на регистрацията на украински бежанци в бюрата по труда. Равнището на безработица се повиши с 0,2 процентни пункта до 5,6%.

Европейската комисия конкретизира идеите си за ограничаване на високите цени на електроенергията. В документа за обсъждане, подготвящ специалната среща на министрите на енергетиката на ЕС през тази седмица, се препоръчва преди всичко намаляване на потреблението на електроенергия и ограничаване на печалбите на операторите на електроцентрали чрез таван на цените на електроенергията. След като печалбите бъдат отнети, правителствата следва да предоставят целева подкрепа на бедните домакинства.

Според проектозакон ЕК иска да може да определя производствени цели за предприятията по време на криза. Като цяло се предвиждат три етапа: Аварийно планиране, режим на бдителност и авариен режим. Принудителни мерки за дружествата биха били възможни в извънреден режим. Идеята е така наречените „стоки, свързани с кризата", да бъдат третирани преференциално. Предвижда се първоначално компаниите да правят това на доброволна основа. Ако обаче те не приемат съответните препоръки, Комисията може да задължи дружествата да го направят. В екстремни случаи от държавите от ЕС може да се изиска да създадат резерви от важни стоки. Проектът все още не е официално представен от ЕК, поради което в него все още може да има някои промени. Представянето ще се състои през следващите две седмици.

Осемте държави от региона на Балтийско море - Германия, Швеция, Дания, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша - постигнаха споразумения за развитието на офшорната вятърна енергия. Държавите възнамеряват да увеличат капацитета си в морето седем пъти до почти 20 гигавата до 2030 г., което би могло да покрие потреблението на енергия на до шест милиона домакинства.

Руският концерн „Газпром" първоначално допълнително намали доставките си на газ за Франция. Причината е „разногласие по отношение на прилагането на договорите", заявиха от „Газпром". Впоследствие бяха прекъснати и доставките за Германия. Първоначално руската страна оправда това с ремонтни дейности по газопровода "Северен поток 1" в Балтийско море. След това възобновяването на доставките на газ, планирано за събота, беше преустановено поради предполагаем теч на масло.

Междувременно "Газпром" обяви, че ще разшири газопроводите си до Китай. Русия е готова да доставя на Китай дори повече газ от договореното преди това. Изграждането на газопровода ще стане възможно, наред с другото, благодарение на рекордните печалби, които Газпром постигна през първата половина на годината.

ЕС ще преустанови изцяло действието на споразумението с Русия за улесняване на издаването на визи за пътници. Целта е да се позволи на държавите от ЕС да налагат ограничения за влизане на руснаци и да увеличават разходите и тежестите за кандидатите. Така например ще отпадне основното фиксиране на таксата за виза на 35 евро, няма да се прилага и стандартният срок за обработка на документите от десет календарни дни. Някои държави членки поискаха пълна забрана за влизане на всички руснаци, което Германия и Франция отхвърлиха. 

Инфлацията в еврозоната отново се повиши през август. Потребителските цени се повишиха с 9,1% в сравнение със същия период на миналата година (юли: +8,9%).

Азия

Китайското правителство отново наложи блокиране на няколко района в градове с милиони жители, включително в няколко икономически центъра. Така например почти четири милиона души в Хъбей ще трябва да си останат у дома до края на седмицата, а в Шъдзяджуан жителите на четири района няма да могат да напускат домовете си в продължение на три дни. В Тиендзин повече от 13 милиона души трябва да се подложат на PCR тестове.

В САЩ през август бяха създадени 315 000 нови работни места в неселскостопанския сектор. В същото време ръстът на заплатите запази предишния си темп. Равнището на безработица се повиши леко до 3,7%.  

Развиващи се държави

Пакистан получи нови заеми за помощ от Международния валутен фонд. МВФ обеща 1,1 млрд. щатски долара на Пакистан, за да предотврати неизбежния фалит. Освен това спасителният пакет беше увеличен до 6,5 млрд. Страната страда от политически размирици, както и от масови наводнения, които отнеха живота на най-малко 1000 души. По оценки на правителството материалните щети възлизат на около 10 милиарда долара.

Очевидно Шри Ланка е близо до сключване на програма за заем от МВФ. Наред с другите реформи правителството обяви увеличение на ДДС от 12 на 15%, за да отговори на изискванията на МВФ. През тази година Шри Ланка вече не успя да изплати част от дълговете си.

Глобална икономика 

Министрите на финансите от Г-7 се споразумяха да наложат таван на цените на руския петрол. Това става ясно от окончателния документ за съвместните консултации в петък. Не се споменава обаче точна сума или график. Ограничението има за цел да ограничи приходите на Русия от петролния бизнес.