Напрежението между САЩ и Китай относно Тайван достигна връхната си точка от десетилетия насам, като Пекин е нетърпелив да си осигури дипломатическа подкрепа, особено от своите азиатски съседи, пишат в коментар за Nikkei Asia Review Ратих Кабинава, докторант по международни отношения в Университета на Западна Австралия, и Тангу Чаирил, преподавател по международни отношения в университета "Бина Нусантара“ в Джакарта.
И все пак най-доброто, което Китай можа да извлече от дипломатичните си маневри с външните министри от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) по време на срещата им само ден, след като председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси приключи с визитата си в Тайван, беше потвърждение на ангажимента на блока към политиката на Пекин „Единен Китай“.
Вместо да осъди посещението на Пелоси или изрично да признае претенциите на Китай към Тайван, групата просто призова за сдържаност и избягване на „провокативни действия“, предупреждавайки за опасността от „грешни изчисления, сериозна конфронтация, открити конфликти и непредсказуеми последици сред големите сили“.
Иначе казано – въпреки икономическата зависимост на АСЕАН от Китай по отношение на търговията, инвестициите и оръжията, блокът няма да предостави на Пекин подкрепата, която последният търси за Тайван.
Основната причина за нежеланието на АСЕАН да застане на страната на Китай по въпроса за Република Китай, както е официалното название на Тайван, е че групата вече води териториални спорове с Пекин заради Южнокитайско море.
На фона на рисковете от пряка китайска агресия Пекин не може да бъде разглеждан като предпочитан партньор в областта на сигурността от страните от АСЕАН. Дори под силен натиск от страна на Пекин и без наличието на двустранен териториален спор, Сингапур продължава тайно да провежда военни учения съвместно с Тайван.
Една китайска инвазия в Тайван вероятно ще засегне и Южнокитайско море предвид военното присъствие на острова там.
Членовете на АСЕАН са известни с избягването на открит конфликт. Въпреки това, ако китайската инвазия в Тайван се разпростре в региона, те няма да могат да я третират като далечен проблем; страните ще бъдат принудени да се конфронтират открито с Китай.
Третата причина, поради която страните от Югоизточна Азия не са склонни да дадат на Китай това, което иска, е, че много от тях тихомълком развиват отношенията си с Тайван, особено при новата политика на президента Цай Ингвен. Нейната водеща стратегия заздрави двустранните отношения между Тайпе и много страни в региона.
Най-важният елемент е сътрудничеството и обмена в областта на труда, като Тайван се превръща в дом на много работници мигранти от Югоизточна Азия. В края на 2021 г. Министерството на труда на страната обяви присъствието на 669 922 работници мигранти от Индонезия, Виетнам, Филипините и Тайланд.
Нарастващото значение на Тайван оформи позицията на държавите от АСЕАН в отговор на засилените военни учения на Пекин през Тайванския проток. Индонезия и Филипините, например, изразиха загриженост относно безопасността на своите работници по време на китайските учения. Малко вероятно е двете страни да подкрепят Китай, ако Пекин реши да завземе Тайван със сила, предвид техните морални и политически задължения да подкрепят собствените си граждани.
Китай е най-големият търговски партньор на АСЕАН от 2009 г. насам, а групата от своя страна стана най-големият търговски партньор на Китай през 2020 г., изпреварвайки Европейския съюз (ЕС). Преките китайски инвестиции в АСЕАН също растат, но все още от тези на САЩ и ЕС за региона на Югоизточна Азия.
Китай оказва силно влияние върху АСЕАН и заради вноса на оръжие. Пекин се превърна в един от най-големите източници на бойни системи за региона, заедно със САЩ и Русия.
Сред членовете на блока Китай е основният източник на оръжие за Камбоджа и Мианмар през последните две десетилетия и вторият по големина доставчик на оръжие за Лаос, според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Тайланд, Индонезия и Малайзия също са основни клиенти на Китай.
Целта на Пекин е членовете на АСЕАН да възприемат доктрината „Единен Китай“, според която Тайван е неизменна част от територията на страната. Сред членовете на АСЕАН обаче само Мианмар и Камбоджа в момента подкрепят тази идея.
Подкрепата на групата е от голямо значение за Пекин, тъй като китайското правителство търси оправдание за възможното използване на военна мощ за превземане на Тайван, особено след инвазията на Русия в Украйна.
Евентуална китайска инвазия в Тайван вероятно би била по-трудна за осъществяване поради Тайванския пролив и ще се проточи до пълно изтощение на враждуващите страни.
Струва си да се отбележи обаче, че дори ако АСЕАН не подкрепя напълно Китай по отношение на Тайван, блокът също не споделя и вижданията на САЩ. В колективното си изявление по темата външните министри на блока не споменаха демокрацията, правата на човека или либералният международен ред.
Всъщност много от сраните членки на АСЕАН не са нито демократични, нито либерални. Основните грижи на АСЕАН са мирът и стабилността. Посещението на Пелоси в Тайван се разглежда като причина за напрежение и АСЕАН няма да търси директен ангажимент със САЩ поради опасения групата да се озове по средата между ударите на Пекин и Вашингтон.
05:05 | 14.09.22 г.
