Извънредна ситуация в Тайван може да изпари 2,6 трлн. долара от глобалната икономика

Доклад, изготвен от Министерството на обществената сигурност и Министерството на държавната сигурност на Китай, анализира какво би се случило, ако САЩ, Европа и Япония реагират на извънредна ситуация в Тайван, като наложат икономически санкции на Пекин, както направиха по отношение на Русия заради инвазията ѝ в Украйна, пише Nikkei Asia Review.

„Ако САЩ и съюзниците им наложат санкции, страната ни ще се върне към планова икономика, затворена за света“, се изтъква в доклада.

Това, което тревожи членовете на Държавния съвет – правителството на Китай, е националната слабост, подчертана от доклада. „Има голям риск [Китай] да се сблъска с продоволствена криза“, предупреждава проучването.

Ако китайските износ и внос бъдат прекъснати поради санкциите на Запада, приходите на Китай от международна търговия ще изчезнат, а много от основните стоки ще спрат да се внасят.

Спирането на вноса на соя, наред с други основни артикули, би засегнало ахилесовата пета на Китай, тъй като страната разчита на САЩ за 30% от вносната соя. Китай е селскостопанска страна, но истината е, че степента на покриване на търсенето на соя чрез местни доставчици е едва около 20%.

Соевите зърна се използват не само в производството на масло, което е от съществено значение за китайската кухня, но и за храна в свиневъдството. Свинското месо представлява 60% от месото, консумирано в Китай.

Ако доставките на соя за Китай бъдат спрени, 1,4-милиардното население на страната незабавно ще се сблъска с продоволствени проблеми.

Китай може да се похвали с най-голямото население в света, като Китайската комунистическа партия  (ККП) го държи под контрол с помощта на железен юмрук. Но подкрепата на партията е по-крехка, отколкото се смята.

„Ставам чувствителен към покачването на цените на свинското месо, тъй като те също влияят върху цените на говеждото и пилешкото месо“, казва 54-годишен служител на търговска компания в Пекин, пожелал анонимност, припомняйки си случилото се през 1989 г.

През въпросната година китайските военни потушават продемократичните студентски протести на площад Тянанмън в Пекин. Докато протестиращите крещят продемократични лозунги, инфлацията се ускорява.

Индексът на потребителските цени в Китай се повишава през 1989 г. с темпове между 20% и 30% на годишна база. Някои анализатори казват, че скоковете в цените на свинското месо и на други артикули засилват социалните вълнения, превръщайки се в косвена причина за протестите.

На 4 юли Националната комисия за развитие и реформи, която ръководи икономическата политика на Китай, привиква тайно служители на местни свиневъдни компании в заседателна зала близо до сградата си в центъра на Пекин.

Това се случва, след като цените на отглежданите във ферми прасета скачат с над 40% само за месец, нараствайки двойно спрямо март.

Комисията инструктира свиневъдните фирми да започнат да продават месо. Тя също така обмисля пускането на замразено свинско месо под своя юрисдикция, за да стабилизира пазара.

Тъй като партията контролира всичко, от вътрешната политика до дипломацията, тя може да предизвика силна обществена реакция в случай на извънредна ситуация. Заради това Китай се колебае дали да бърза да присъедини Тайван към континенталната част.

Междувременно САЩ не показват ясно политическо единствено по отношение на политиката спрямо Китай.

В средата на юни сенаторът Робърт Менендес, демократ, който председателства Комисията по външни отношения към Сената, и сенаторът републиканец Линдзи Греъм представиха двупартиен законопроект за санкциониране на Китай в случай на извънредна ситуация в Тайван.

„Епохалното законодателство“ изпраща „ясно послание до Пекин да не прави същите грешки с Тайван, които Владимир Путин допусна в Украйна“, изтъква Менендес.

Законопроектът включва въвеждането на такива мерки като изключване на Китай от международната платежна мрежа, но подобен ход ще е труден да се прекара под формата на закон.

Това е така, защото САЩ могат да загубят твърде много от санкциите срещу Китай.

Използвайки базата данни за търговия с добавена стойност (TiVA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Nikkei оценява размера на икономическите загуби, ако търговията между Китай и големите страни спре.

Информацията на ОИСР дава възможност да се анализира търговската структура на всяка страна на база добавена стойност.

Анализът показва, че от глобалната икономика ще се изпарят 2,61 трлн. долара – сума, равна на 3% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) – ако Западът наложи санкции на Китай при извънредна ситуация в Тайван.

БВП на Китай е 10 пъти по-голям от този на Русия. Китай също може да се похвали с най-голяма стойност на търговията.

Въз основа на проучването, което използва последните данни от 2018 г., ако китайският износ за Япония, САЩ и Европа стане невъзможен, икономиката на Китай ще се раздели с 1,6 трлн. долара, което се равнява на 7,6% от номиналния БВП на страната.

Япония ще претърпи по-голяма загуба като дял от БВП, отколкото САЩ или Европа.

Ако износът на Япония за Китай бъде спрян, нейната икономика ще изгуби 190 млрд. долара, или 3,7% от БВП. При Европа загубата ще бъде 2,1% от БВП, а за САЩ – 1,3%.

Ако търговията на Япония, САЩ и Европа с Китай бъде прекъсната, ще се изпарят общо 1,91 трлн. долара добавена стойност. Това се равнява на 2,2% от световния БВП.

В случай на конфронтация между Китай и 38-те държави-членки на ОИСР въздействието ще бъде по-голямо.

Подобно развитие ще доведе до заличаването на 2,61 трлн. долара добавена стойност - 1,34 трлн. долара добавена стойност, която Китай печели от износа към тези страни, и 1,27 трлн. долара добавена стойност, която страните членки на ОИСР печелят от износа за Китай.

Световната търговия се сви с 8% поради въздействието на пандемията от коронавирус. Спадът в световната търговия като дял от БВП възлиза на 2%. Въпреки че едно такова просто сравнение е невъзможно, извънредна ситуация в Тайван може да причини по-сериозна глобална депресия.