2022 г. трябваше да бъде годината, в която светът до голяма степен щеше да остави зад гърба си последиците от кризата с коронавируса. Но с нападението срещу Украйна в ранните часове на 24 февруари руският президент Владимир Путин пренареди световния ред: през последните шест месеца преобладават смъртта и разселването, инфлацията и опасенията за доставките, както и глобалното натрупване на оръжия.
Половин година след избухването на войната събираме най-впечатляващите промени в няколко класации и графики. Преломът на епохата, който прозира от тях, ще продължи. През следващите шест месеца и след това.
Повече от 30 хил. загинали и милиони разселени
На първо място, това са милионите украинци и стотици хиляди руснаци, които напуснаха страната си през последните месеци. От Втората световна война насам в Европа не е имало такова движение на бежанци. Понастоящем повечето украинци са регистрирани в Полша, но почти един милион души живеят и в двигателя на европейската икономика - Германия. В България от началото на конфликта влязоха над 532 хил. украинци, но в страната ни са останали малко над 85 хил. души, като от тях почти 40 хил. са деца.
Завръщането на украинците отдавна бе възобновено, тъй като броят на цивилните жертви в Украйна значително намаля след жестокия март. Въпреки това се смята, че в резултат на войната са загинали общо над 30 хил. души: около 15 хил. руски войници, около 10 хил. украински войници и над 5500 цивилни в Украйна. Понастоящем разузнавателната служба на САЩ се опасява от ново увеличение на руските атаки.
Емигриралите руски граждани едва ли скоро ще се върнат в родината си. Само през март 2022 г. 300 хиляди от тях са напуснали империята на Путин по данни на неправителствената организация OK Russians. Броят на руските молби за убежище в ЕС също се е увеличил.
Войната генерира сериозни проблеми с цените и предлагането
Но на 24 февруари започна и друга миграция - тази на много западни компании от Русия. С всеки от седемте пакета от санкции на ЕС все повече компании се дистанцираха от бизнеса си в Русия. Aldi, BASF, Evonik, Infineon и Siemens са сред компаниите, които са преустановили участието си в Русия или са заявили намерението си да го направят. Други корпорации се задържат в страната, но са спрели нови инвестиции. Трети, като например производителят на лекарства B.Braun, производителят на селскостопанска техника Claas или Fresenius Group, продължават да са активни в Русия.
Русия обаче се отдалечава от Европа на едно още по-видимо ниво. Част от обрата на времето е фактът, че Русия, като надежден доставчик, до голяма степен изпада от глобалната верига на стойността. Доставките на газ от Русия за Германия са намалели с повече от 40% в рамките на шест месеца.
Цените на газа, но също и на други енергийни източници, бързо се повишиха. Войната между двете важни земеделски държави - Русия и Украйна, доведе и до значително повишаване на цените на храните в световен мащаб. Хуманитарни организации предупреждават, че до септември до 20 милиона души в Източна Африка ще страдат от остър глад. В индустриализираните и развиващите се страни проблемите с предлагането водят до значително ускоряване на инфлацията. Великобритания наскоро надхвърли границата от над 10% увеличение на цените. Бундесбанк смята, че това ще се случи и в Германия.
Централните банки твърде дълго подценяваха тенденцията на ускоряваща се инфлация. Сега, като повишават лихвените проценти в опит да ограничат инфлацията, те рискуват да влошат още повече и без това мрачните перспективи за растеж след началото на войната.
Смесицата от опасения, свързани със сигурността, цените и предлагането, доведе до рекордно ниско потребителско доверие в Германия през август. Краят на тази тенденция не се вижда.
От войната в Украйна има и икономически победители
Войната в Украйна сложи край на впечатляващото възстановително рали на фондовите пазари, след като те бързо компенсираха първоначалните спадове през 2020 г. в резултат на пандемията от коронавируса. Въпреки това сред компаниите, чиито цени на акциите се повишиха значително непосредствено след избухването на войната, бяха производителите на отбранителни продукти като BAE Systems.
Защото повратът от последните шест месеца определя и политиката за сигурност и отбрана. Светът се е разделил на поддръжници на Киев, съюзници на Москва и някои държави, които се опитват да не се ангажират.
Финландия и Швеция, от друга страна, искат да поемат съзнателен ангажимент и с оглед на нарасналата заплаха от Русия се присъединяват към отбранителния съюз на НАТО и го укрепват. Разходите за оръжие отново са на мода. Рядко се случва държавните и правителствените ръководители да увеличават толкова лесно бюджетите си в този сектор. Държавите от НАТО повишават значително разходите си. А само Германия иска да инвестира допълнителни 100 млрд.евро в модернизиране на армията си.
Един от печелившите от войната в Украйна е най-големият производител на петрол в света - Saudi Aramco, чиято цена на акциите се е повишила с 20% от началото на годината.
Дори собствениците на имоти в Дубай се възползват от сътресенията: многобройните руски емигранти там повишават цените. Това е пример за страните и пазарите, в които се усещат последиците от половингодишната война в Източна Европа.
Русия се обръща към други страни
Икономическото разединение между Русия, от една страна, и Европа и САЩ, от друга, може да се прочете и в руския енергиен износ. В рамките на половин година делът на ЕС в него е намалял от 63 на 47%. Със загубата на вноса на въглища и петрол от ЕС и с по-нататъшните прекъсвания на доставките на газ, например чрез газопровода "Северен поток 1", тази тенденция ще се запази през следващите месеци.
За разлика от тях значението на Китай като купувач на руския енергиен износ расте значително и сега формира една четвърт от износа. Индия вече заема шест процента от износа на енергия.
Русия, която първоначално беше изненадана от строгите санкции на ЕС, САЩ и Япония, се опита да разнообрази търговските си отношения след санкциите. Търговията с Китай, например, но също и с Турция, член на НАТО, която не споделя санкциите на ЕС, се е увеличила значително. Това се отнася главно за износа на руски енергийни ресурси и други суровини, както и за вноса от Русия на китайски машини и електронно оборудване.
Повече от 70 млрд. евро за Украйна
Международната подкрепа за Украйна все още продължава. Само САЩ, институциите на ЕС, Обединеното кралство и Германия са предоставили на страната военна, финансова и хуманитарна помощ в размер на около 70 млрд. евро.
Повече от половината германци искат тази помощ да продължи да се предоставя, а една трета биха искали тя да бъде намалена. Украинският президент Володимир Зеленски се опасява, че колкото повече се проточва войната, толкова повече глобалната помощ може да бъде поставена под въпрос. Следващите шест месеца и една студена зима ще покажат дали тези опасения са основателни.
12:07 | 14.09.22 г.
