Войната между Русия и Украйна продължава вече шест месеца – и двете са важни селскостопански центрове, с което колебливата глобална хранителна система буквално катастрофира и оставя милиони хора пред глад.
Войната изостря криза, която вече се подхранва от изменението на климата, рязко нарастващите разходи за живот и покачването на цените на торовете, пише Politico. Комбинацията от тези фактори създаде най-острата световна хранителна криза от десетилетия.
Споразумението с посредничеството на ООН за повторно отваряне на украинските черноморски пристанища за кораби със селскостопанска продукция може да не е достатъчно, за да донесе облекчение на страните от Африка, Азия и Близкия изток, които разчитат на украински и руски износ.
„Работя в този сектор повече от 15 години и това за мен е най-лошата криза, която сме виждали“, казва Карин Смолер, изпълнителен директор на Shamba Centre, мозъчен тръст, който работи за прекратяване на глобалния глад.
Според доклад от 2020 г. на Ceres 2030, също мозъчен тръст, хуманитарните агенции се опитват да се подготвят за още по-критични нива на глад заради очакван годишен дефицит в разходите за продоволствена сигурност в размер на 14 млрд. долара.
Войната на Москва в житницата на Европа сериозно разтърси световните хранителни пазари и принуди хуманитарните агенции да намалят хранителните дажби в страни като Йемен, където също се води дълга война.
Тридесет и шест държави разчитат на Украйна и Русия за повече от половината от техния внос на пшеница. Специална работна група на ООН за кризисни ситуации наблюдава повече от 60 държави, които се затрудняват да плащат за внос на храни заради ръста на цените. Високите цени на енергията и нестабилността на хранителните пазари оказват допълнителен натиск върху развиващите се страни с финансови затруднения.
Тъй като все повече хора гладуват в световен мащаб, целта на ООН да сложи край на глада до края на десетилетието изглежда непостижима. Суша обхвана Африканския рог и оставя около 26 млн. души в недостиг на храна в Кения, Етиопия и Сомалия през следващите шест месеца. Унищожени са над 7 млн. глави добитък. В цяла Източна Африка около 50 млн. души живеят в остра продоволствена несигурност.
Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците, писа в Twitter: „Напълно предотвратим глад заплашва региона на Африканския рог“. Това е „мегакризата, за която никой не говори“, посочва той.
В Ливан, също голям вносител на руска и украинска пшеница, реалната хранителна инфлация е 122 процента. Инфлацията на вътрешните цени на храните е висока в почти всички страни с ниски и средни доходи, според Световната банка. Това означава, че за хората е трудно да си позволят храна дори на места, където няма недостиг.
Хората вече плащат повече за стоки от първа необходимост навсякъде – от Перу до Бурунди. Според Световната продоволствена програма рекордният брой от 49 млн. души в 46 страни могат да изпаднат в глад или „подобни на глад условия“ на фона на хранителната криза. Най-тежко засегнати са Етиопия, Нигерия, Южен Судан, Афганистан, Сомалия и Йемен, където има 750 хил. души в риск от гладна смърт. От тях 400 хил. души са в етиопския регион Тигрей, където гражданската война продължава.
Ниските валутни резерви затрудняват и Шри Ланка да внася храни. Сваленото правителство се опита да подобри кризата на платежния си баланс, като забрани вноса на торове, което — съчетано с пълна забрана за използването им, доведе до унищожаването на половината реколта от ориз в страната.