Почти пет месеца след началото на руската агресивна война срещу Украйна все по-близо е присъединяването на Швеция и Финландия към западния отбранителен съюз НАТО. Междувременно сраженията в Източна Украйна продължават. И двете страни са критикувани от Amnesty International. 162-рият ден от войната накратко:
Сенатът на САЩ единодушно подкрепя разширяването на НАТО
Сенатът на САЩ ратифицира разширяването на НАТО на север с рядко срещано двупартийно единодушие. 95 сенатори гласуваха в подкрепа на приемането на Швеция и Финландия, а само един беше против. Северните държави от ЕС подадоха молба за приемане след руската инвазия в Украйна. Финландия има най-дългата граница с Русия от всички страни от ЕС - около 1340 км.
Турски резерви срещу присъединяването на северноевропейците
Седем от 30-те страни членки на НАТО все още трябва да се съгласят на разширяването: Унгария, Чешката република, Гърция, Португалия, Словакия, Испания и Турция. Най-голямата несигурност все още е свързана с Турция. Първоначално Анкара беше единствената страна, която блокира началото на процеса, като обоснова тази си позиция с предполагаемата подкрепа на Швеция и Финландия за „терористични организации". След това, в края на юни, трите страни подписаха меморандум за разбирателство, в който бяха разгледани турските резерви. В средата на юли обаче президентът Реджеп Тайип Ердоган отново заплаши да блокира сделката, ако не бъдат изпълнени условията. В петък той възнамерява да се срещне с президента на Русия Владимир Путин в руския морски курорт Сочи.
Още оръжия за Украйна
Страните от НАТО работят в тясно сътрудничество с оръжейни компании, за да осигурят на Украйна повече оръжия и оборудване за войната срещу Русия в дългосрочен план. „Оказваме голяма подкрепа, но трябва да направим повече и да сме подготвени в дългосрочен план", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „Ето защо и сега сме в тесен контакт и работим в тясно сътрудничество с отбранителната индустрия, за да произвеждаме и доставяме повече различни видове боеприпаси, оръжия и оборудване". През последните месеци САЩ и други западни държави започнаха да доставят на Украйна по-модерни конвенционални оръжия. Те включват високомобилни системи за изстрелване на ракети от типа HIMARS, които имат по-голям обсег и прецизност.
ООН обяви разследване след нападението срещу центъра за задържане
По-малко от седмица след опустошителното нападение срещу лагер за военнопленници в Източна Украйна генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви, че започва разследване. Организацията на обединените нации е получила искане за това както от Русия, така и от Украйна, заяви Гутериш в Ню Йорк. Десетки украински военнопленници бяха убити при нападението срещу лагера в Оленовка. Москва и Киев се обвиняват взаимно.
Руснаците съобщават за напредък в Източна Украйна
Междувременно руските въоръжени сили съобщиха за напредък в силно оспорваната Донецка област. Заради тежките загуби няколко украински бригади са се изтеглили от позициите си край градовете Соледар, Авдийвка и Бахмут, заяви говорителят на министерството на отбраната на Русия Игор Конашенков в Москва. Твърдението не може да бъде проверено по независим начин. От друга страна, украинският генерален щаб продължава да определя ситуацията около трите малки града като стабилна. „Противникът не успя да се справи с всички гореспоменати участъци и се оттегли", се казва в доклада.
Защитата на места като Бахмут и Соледар е от стратегическо значение: ако те паднат, руските войски ще могат да достигнат до агломерацията около градовете Славянск и Краматорск. Преди войната там живеят повече от половин милион души.
Amnesty критикува войната в Украйна
Организацията за защита на правата на човека Amnesty International обвинява украинската армия, че с военните си действия излага на опасност цивилното население. В доклада се казва, че армията се разполага с бази в жилищни райони, включително училища и болници, или разполага оръжейни системи там. Законът за войната обаче изисква военните обекти да се разполагат възможно най-далеч от граждански обекти. Въпреки това Amnesty критикува и Москва и за "многобройните безразборни удари на руските военни с жертви сред цивилното население". Киев изрази възмущение и отхвърли обвиненията.
Още три товарни кораба за превоз на зърно ще потеглят в петък
Според турския министър на отбраната Хулуси Акар още три кораба, натоварени със зърно, трябва да напуснат украинските пристанища в петък. Освен това разтоварен товарен кораб трябва да бъде проверен в Истанбул и след това да отплава за Украйна. Доставките са част от договореностите между Украйна и Русия за възобновяване на износа на зърно. Турция и ООН посредничат за постигането на компромиса.
ЕС иска да се придържа към алтернативни маршрути за зърно от Украйна
Въпреки възобновяването на износа на зърно през Черно море ЕС иска да се придържа към инициативата си за алтернативни маршрути за превоз на товари. Тъй като ще бъде трудно обемът на износа през черноморските пристанища веднага да се върне на равнището отпреди войната, други транспортни маршрути като железопътния транспорт или вътрешните водни пътища по река Дунав остават от решаващо значение, обясни служител на ЕС.
Най-големи надежди обаче понастоящем се възлагат на ново международно споразумение, което да позволи редовен износ на украински селскостопански продукти през Черно море. По данни на ЕС допреди войната украинските пристанища са обработвали около 90% от износа на зърно и маслодайни култури. Първият кораб, който напусна Одеса в рамките на споразумението по-рано тази седмица, превозваше около 26 000 тона царевица. Очаква се той да пристигне в Ливан в неделя.