Путин обвини НАТО в "имперски амбиции"

Според Владимир Путин Русия не се чувства застрашена от присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, но ще предприеме военни контрамерки. „Няма нищо, което да ни притеснява по отношение на членството на Финландия и Швеция в НАТО. Ако искат - моля", каза руският президент пред журналисти в столицата на Туркменистан Ашхабад. Но страните ще трябва да бъдат подготвени за руската реакция.

Руската информационна агенция ТАСС цитира Путин да казва, че НАТО не иска да затвърди водещата си роля с приемането на двете държави, а по-скоро да доминира в света. НАТО има „имперски амбиции", каза той.

„Те (Финландия и Швеция, бел. ред.) трябва ясно да си представят, че преди не е имало заплахи за тях - но ако сега там се разположат войски и се създаде инфраструктура, ще трябва да отговорим по огледален начин и да създадем същите заплахи за територията, от която сме заплашени", каза още Путин. „Всичко между нас беше добре, но сега ще има някакво напрежение - това е очевидно, без съмнение, без него няма как да мине“. Русия вече беше заплашила с последствия двете държави след първоначалното анонсиране на плановете им за присъединяване към НАТО.

В коментари, цитирани от руски медии, той казва, че Русия се стреми да осигури „защитата на тези хора и създаването на условия, които да гарантират сигурността на самата Русия. Това е всичко". По думите му няма никаква промяна в целите от началото на военните действия „и работата върви спокойно, ритмично".

Путин разговаря с руски журналисти в Туркменистан в сряда, където се намира на срещата на върха на каспийските държави в Ашхабад. Това е първо пътуване зад граница за Владимир Путин от началото на войната в Украйна.

„Призивите към Украйна да продължава боевете и да отказва да преговаря само потвърждават предположението ни, че Украйна и благото на украинския народ не са цел за Запада и за НАТО, а са средство за тях за защитаване на собствените интереси", заяви президентът. Водещите страни в НАТО искали да затвърдят хегемонията и имперските си амбиции, а северноатлантическият алианс, и преди всичко САЩ, отдавна имат необходимост от външен враг, около който биха могли да обединят съюзниците си, каза Путин. Иран по думите му не бил подходящ за тази цел. „Дадохме им този шанс - да съберат всички край себе си“, отбеляза иронично Путин.

Руският държавен глава иронизира и ръководителите от Г-7, които тези дни се пошегуваха с демонстрирания от него мъжкарски имидж. При откриването на срещата на Г-7 в Германия в неделя британският премиер Борис Джонсън попита дали да останат със саката си или да ги свалят, за да покажат „плочки". Трябва да покажем, че сме по-силни от Путин, каза той, а канадският премиер Джъстин Трюдо отбеляза: „Ще получим право на демонстративна езда голи до кръста", имайки предвид прословутата фотосесия на Путин от 2009 г.

„Не знам дали те искаха да се съблекат до кръста или по-надолу, но при всички положения гледката би била отблъскваща“, отбеляза Путин с насмешка.

Същевременно той отрече руската армия да е отговорна за удар по пълен с хора търговски център в украинския град Кременчук, при който, както твърди Киев, са загинали 18 души, предаде Ройтерс.

„Нашата армия не нанася удари по никакви граждански обекти. Не е необходимо, имаме всички възможности да определим кое къде се намира и при наличието на модерно високоточно оръжие с голям обсег достигаме тези цели", заяви Путин на пресконференция в туркменската столица Ашхабад.

„При нас никой не стреля просто така, напосоки. Обикновено това се прави въз основа на разузнавателни данни за целите и високоточни оръжия", каза той и допълни:  „Убеден съм, че този път всичко е било направено точно по този начин".

Украйна обвини Русия, че е поразила и разрушила в понеделник търговски център в Кременчук, на 330 км югоизточно от украинската столица, при което са загинали най-малко 18 души, а има и хора в неизвестност.

Ден по-късно руската армия отрече да е атакувала граждански обект и увери, че е бомбардирала намиращ се в съседство склад за оръжие и че в онзи момент търговският център не е работел.

Според публикувани в сряда данни на британското разузнаване е възможно атаката над мола в Кременчук да е била по грешка. Според актуална информация от британското министерство на отбраната е напълно реално атаката от понеделник да е имала за цел да порази близка инфраструктурна цел. В миналото атаките на Москва с ракети с далечен обсег също са били неточни, което е довело до голям брой цивилни жертви - например при удара по железопътната гара в град Краматорск през април, се казва още в доклада. Москва е готова да приеме „големи съпътстващи щети", твърдят британците.