Руският президент Владимир Путин е уведомил колегата си от Беларус, че Москва ще предостави на Минск ракетни системи, способни да носят ядрено оръжие, съобщи руското външно министерство, цитирано от Ройтерс.
На среща с Путин в Санкт Петербург беларуският президент Александър Лукашенко изразил притеснение от „агресивните“, „конфронтационни“ и „отблъскващи“ политики на съседните ѝ страни Литва и Полша.
Той поискал от Путин да помогне на Беларус да предостави „симетричен отговор“ на по думите му полетите с ядрени оръжия на НАТО близо до границите на Беларус.
Путин заявил, че засаге на вижда необходимост от симетричен отговор, но 25-те самолета руско производство Су-25 на Беларус може, ако се наложи, да бъдат модернизирани в руски заводи.
„Ще прехвърлим тактически ракетни системи „Искандер-М“ в Беларус, които може да бъдат както балистични, така и крилати ракети в конвенционална и ядрена версия“, става ясно от резюмето на външно министерство от срещата, в което е цитиран руският президент.
Мобилно насочваната ракетна система „Искандер-М“ замени съветските „Скуд“. Нейните мобилно насочвани ракети имат обсег до 500 км и могат да носят конвенционални и ядрени бойни глави.
Част от срещата между двамата президенти беше предавана по телевизията.
“Минск трябва да е готов за всичко, дори за използването на сериозно оръжие, за да браним отечеството си от Брест до Владивосток“, каза Лукашенко.
Той по-конкретно е поискал помощ, за да могат военните самолети на Беларус да носят ядрено оръжие.
Напрежението между Русия и Запада се засили, откакто Москва изпрати войските си в Украйна преди четири месеца, като едно от твърденията ѝ е, че НАТО планирала да приеме Украйна и да я използва като платформа за заплашване на Русия.
Ходът на Русия не само предизвика многобройни санкции от западните страни, но и накара Швеция и северния съсед на Русия Финландия да кандидатстват за членство в западния алианс.
Миналата седмица Литва предизвика гнева на Русия, като блокира транзита на стоки, подложени на европейски санкции, които преминават през територията ѝ от Русия през Беларус до руския балтийски ексклав Калининград.
Русия нарече решението „блокада“, но Литва твърди, че то засяга само 1% от обичайния транзит на стоки по маршрута и че пътническият трафик не е засегнат.