По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
Войната в Украйна
Ракети и снаряди отново удариха Харков тази седмица. Само месец след като бяха изтласкани надалеч към границата, руските войски отново се приближиха достатъчно близко до втория по големина украински град, за да подложат на обстрел жителите му. Новите жертви от Харков и близките селища са десетки.
Хиляди останаха без работа, след като Русия разруши рафинерията в Кременчук. Със засилването на бомбардировките в различни части на Украйна броят на бежанците в Полша отново надвиши този на завръщащите се украинци.
На юг, в Херсонска област, където проруските представители готвят референдум за присъединяване към Руската федерация, също се водят брутални боеве.
Президентът Володимир Зеленски посети фронтовата Николаевска област и се зарече, че няма да се откаже от окупираните територии: „Няма да предадем Юга на никого. Ще си върнем всичко, което ни принадлежи. Морето ще бъде украинско и безопасно“.
В средата на седмицата след единодушното решение на 27-те европейски лидери късно в четвъртък Украйна бе предоставен статут на кандидат за членство в Европейския съюз. „Това е исторически момент, който ни позволява да очертаем контурите на Европейския съюз след като днес решихме да дадем статут на кандидат-членки на Украйна и Молдова и да бъдем в готовност да направим същото за Грузия щом изпълни приоритетите. Това е много силно послание", каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. "Това е наша победа. Чакахме я тридесет години," каза Володимир Зеленски.
България
Вотът на недоверие към правителството на Кирил Петков бе приет със 123 гласа за, 115 против и без въздържали се. След гласуването депутатът от ДПС Рамадан Аталай обяви, че неговият глас погрешно е отчетен като отрицателен. Така това стана първото правителство в най-новата история на България, свалено от власт чрез успешен вот на недоверие. Предстои в понеделник Петков да депозира оставката си и президентът да започне процедурата с връчване на мандати за съставяне на ново правителство, като първият мандат ще е за "Продължаваме промяната".
Българският парламент упълномощи кабинета на страната "незабавно" да одобри началото на преговорния процес на Република Северна Македония (РСМ) и Албания към Европейския съюз. С огромното мнозинство от 170 гласа "за" и 37 "против" Народното събрание одобри проект за решение, което може да отблокира процеса на интеграция на Северна Македония с Европейския съюз, но постави редица условия. 21 депутати се въздържаха при гласуването.
Този ход, пред който все още има сериозни пречки, цели да помогне на 27-членния блок да разсее съмненията на балканските страни, че ЕС все още не е решен да ги приеме за членове.
Депутатите задължават правителството да одобри предложения от сегашното председателство на ЕС проект за преговорна рамка със следните условия:
- прецизиране на текста на заключението на Съвета, така че да гарантира вписването на българите в конституцията на РСМ;
- подобряване на предложенията с оглед на това, че нищо в преговорния процес не може да бъде тълкувано като признаване от страна на България на съществуването на македонски език;
- гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий по време на целия преговорен процес;
- рефериране към Договора за добросъседство от 2017 г. и протоколите от заседанията на съвместната междуправителствена комисия.
Държавният газов оператор „Булгаргаз" е договорил танкер с втечнен газ от САЩ и за юли. Сделката е за 62 млн. куб.м, които ще се разтоварват на гръцкия LNG терминал „Ревитуса" след 2 юли. Това грубо може да покрие 25% от нуждите на страната за месеца. От началото на юли обаче се очаква България да започне да получава пълните доставки по азерския договор.
Еврозоната, ЕС и Европа
Парламентът на ЕС постигна съгласие по различни позиции в законодателството за опазване на климата. Що се отнася до търговията с емисии, безплатното разпределяне на сертификати за емисии на CO2 трябва да бъде постепенно преустановено от 2027 г. и напълно премахнато от 2032 г. Търговията с емисии трябва да обхване и сградите и транспорта. Следващата стъпка е планът да бъде съгласуван с държавите - членки на ЕС. Освен това Парламентът се застъпва за създаването на социален фонд за климата и за въвеждането на тарифа за CO2 по външните граници на ЕС.
Преговарящите от държавите от ЕС и Европейския парламент постигнаха съгласие за въвеждането на нови задължения за отчитане на големите компании. От 2024 г. те ще трябва да докладват за въздействието на дейностите си върху околната среда, правата на човека и социалните стандарти. Данните трябва да бъдат независимо проверени и сертифицирани.
След поражението на парламентарните избори във Франция представители на правителството на президента Еманюел Макрон обявиха, че искат да си сътрудничат с крайнодясната Национална партия на Марин льо Пен по отделни въпроси в бъдеще. Това може да включва например финансирането на полицията или изграждането на атомни електроцентрали. Льо Пен обяви, че ще работи "конструктивно" с правителството. Консервативните републиканци, от друга страна, отхвърлят сътрудничеството с Макрон. На изборите Ensemble на Макрон загуби абсолютното си мнозинство и в бъдеще ще се нуждае от гласовете на опозицията за всеки закон. Левият алианс Nupes се превръща във втората по големина военна сила.
Във Великобритания 40 000 железопътни работници парализираха голяма част от железопътния транспорт с няколкодневни стачки. Това е най-голямата железопътна стачка от десетилетия насам. Профсъюзите се противопоставят на политиката на строги икономии на правителството на Борис Джонсън, което планира мащабни съкращения в железопътните услуги, и настояват за по-високо увеличение на заплатите поради високата инфлация (през май: + 9,1 %).
Профсъюзите призоваха за "лято на недоволството", в което учители, лекари и адвокати също ще предприемат протестни действия заради повишените цени. От своя страна правителството обяви промяна в закона, която ще задължи железопътните оператори да предоставят минимален брой услуги в дните на стачка и да позволят на заместващия персонал да замества стачкуващите.
Централната банка на Норвегия повиши основния си лихвен процент с 0,50 процентни пункта до 1,25% в опит да ограничи нарастващата инфлация. Това е най-голямото увеличение на лихвите от 20 години насам и четвъртото от началото на пандемията.
Северна Америка
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън предложи да се определи таван на цените за руския петрол. Йелън остави отворени подробностите по плана, но иска да обсъди конкретни мерки с другите страни участнички на срещата на върха на Г-7. Целта е да се гарантират доставките на руски петрол на световните пазари и да се избегнат по-нататъшни ценови ръстове, но в същото време да се намалят приходите на Русия.
Президентът на САЩ Джо Байдън поиска от Конгреса на САЩ тримесечно отлагане на данъка върху горивата. Щатите също трябва да замразят своите данъци. Средната цена на бензина в страната в момента е около 5 долара за галон (около 3,8 литра). Преди руската агресивна война срещу Украйна тя бе около три долара. Сега Байдън се надява цената да бъде намалена с до един долар. Освен това администрацията обяви, че ще преразгледа политиката за митата на САЩ спрямо Китай като начин за намаляване на инфлацията. Кои конкретни тарифи биха могли да бъдат засегнати, остава отворено.
Със съдбоносно решение Върховният съд на САЩ отмени решението си от 1973 година по делото "Роу срещу Уейд" като по този начин позволи на отделните щати сами да решават дали жените имат право на аборт или не. Решението на съда предизвика реакции по целия свят, но по-важни са реакциите в самите Съединени щати.
Сам "Господ взе решението", каза бившият президент Доналд Тръмп, но настоящият - Джо Байдън, посочи съвсем конкретно кой е отговорен: „Тримата съдии, номинирани от един президент, Доналд Тръмп, са в основата на днешното решение да преобърнат везните на правосъдието и да елиминират основно право на жените в тази страна. Не се заблуждавайте, това решение е кулминацията на преднамерени десетилетни усилия срещу баланса в нашето право. Това е реализацията на една екстремна идеология и, според мен, трагична грешка на Върховния съд", каза Байдън. Той призова за федерален закон за защита на правото на аборт и добави, че на изборите за Конгреса наесен залогът ще бъде личната свобода.
01:35 | 08.09.22 г.
