Съдбата на предалите се бойци от „Азов“ остава неясна

С пленяването на много украински войници се доближава краят на боевете около обсадения стоманодобивен завод в Мариупол.

„През последните 24 часа 265 бойци, включително 51 тежко ранени, са сложили оръжието си и са попаднали в плен", казва говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков. Киев, от своя страна, говори за 264 войници, за които се твърди, че са били отведени в село Оленовка, което е окупирано от руските войски.

От Русия няма информация за тяхното местонахождение. Какво ще се случи с тях сега засега остава неясно. Киев разчита на размяна на руски военнопленници, но Москва засега не е потвърдила това. В противоречие с всички уверения от Русия, че към затворниците ще се отнасят добре и ще им предоставят медицински грижи, някои наблюдатели се опасяват, че сега те могат да станат жертви на лошо отношение и изтезания. Не е ясно какво ще се случи и с войниците, които остават в завода.

Според руски преговарящ украинските бойци от полка „Азов" нямат право на живот. Русия трябва да обмисли възможността за смъртно наказание за тези националистически бойци, заяви Леонид Слуцки, който води преговорите на Русия с Украйна.

„Те не заслужават да живеят, като се имат предвид чудовищните престъпления срещу човешките права, които са извършили и продължават да извършват срещу нашите затворници“.

Слуцки, който е и председател на комисията по външни работи на Думата, нарече войниците „животни в човешки облик". Според председателя на долната камара на руския парламент Вячеслав Володин размяната на затворници е изключена за „нацистките престъпници". Той не споменава изрично защитниците на Азовския металургичен комбинат, но Москва неведнъж е наричала сражаващия се там Азовски полк „нацисти". Русия многократно използва Азовския полк на Националната гвардия, в който се сражават и десни радикали, като оправдание за войната срещу Украйна, която цели например уж необходимата „денацификация" на съседната страна.

Според информация в медиите бойците от „Азовсталь", които са в плен, са разпитани от руски следствен комитет. Това е част от разследването на „наказателни дела, свързани с престъпления, извършени от украинския режим", съобщава агенция ТАСС, позовавайки се на комисията.

Срещу Русия също се води разследване за евентуални военни престъпления. За тази цел Международният наказателен съд изпрати в страната екип от 42 експерти. Това е най-големият екип от следователи, изпращан някога от Международния наказателен съд, обяви главният прокурор Карим Хан в Хага. Екипът включва следователи и съдебни експерти. Към момента на предаването във вторник обаче съпротивата в стоманодобивния завод „Азовсталь" има повече символично, отколкото стратегическо значение. От седмици руските сили контролират сухопътен коридор, свързващ Кримския полуостров, който Русия анексира през 2014 г., с източния регион Донбас, където подкрепяните от Русия сепаратисти контролират територия.

Макар че се очаква някои руски части да се пренасочат от Мариупол към други части на Източна Украйна, според анализатори това едва ли ще промени съществено военния баланс там. Въпреки че печелят терен, руските сили се затрудняват да обкръжат украинската армия в източната част на страната въпреки продължилите седмици наред обстрели и нападения.

Мариупол, град с население от 430 000 души преди войната, понесе една от най-тежките човешки жертви в руската война срещу Украйна. Градът се превърна в символ на цената, която украинците ще платят за своята непокорност, неузнаваем след безразборните обстрели и бомбардировки. Според кмета на града Вадим Бойченко над 10 000 цивилни може да са загинали, а около 90% от жилищата са разрушени или повредени по време на боевете.

Капитулацията на последните защитници на Мариупол не променя войната от гледна точка на Украйна. Мариупол вече беше откъснат от контролираната от Украйна територия. Русия и Украйна отложиха мирните преговори за неопределено време, съобщиха двете страни във вторник. В момента надеждите на Украйна за победа зависят от основния фронт на изток и от продължаващите доставки на оръжие от Запада.

Докато бойците в „Азовсталь“ понасяха непрестанните руски атаки, живеейки в бункери под огромния комплекс, техните съпруги и майки организираха публична кампания, в която призовават международната общност да се намеси и да помогне в преговорите за освобождаването им, преди да е станало твърде късно.

Семействата на войниците изпратиха писма до Зеленски, организираха митинги в цялата страна и се срещнаха с папа Франциск във Ватикана. „Вие сте нашата последна надежда. Моля ви, не ги оставяйте да умрат", каза 27-годишната Катерина Прокопенко на папата в края на общата му аудиенция миналата седмица. Съпругът ѝ, подполковник Денис Прокопенко, е бил един от командирите в „Азовсталь“.

Съпругите на няколко защитници заявиха пред The Wall Street Journal във вторник, че все още нямат информация за местонахождението на съпрузите си и се опасяват, че те може да не се върнат у дома.

Виктория Ляшук, чийто съпруг, Олексий, баща на двете ѝ малки деца, е един от мъжете, сражаващи се в „Азовсталь“, заяви, че няма връзка с него. "Все още се надявам, че ще се случи чудо", каза тя.

През последните седмици стотици цивилни граждани, намерили убежище в стоманодобивния завод, бяха изведени през хуманитарен коридор с посредничеството на Организацията на обединените нации, но бойците останаха там и многократно се заклеха никога да не се предадат.

Във вторник Зеленски заяви във видеообръщение, че на защитниците на „Азовсталь" се оказва медицинска помощ, и призова да бъде пощаден животът им.

„Надяваме се да спасим живота на нашите момчета", каза Зеленски, обяснявайки решението за прекратяване на съпротивата в „Азовсталь“. „Искам да подчертая, че Украйна се нуждае от живи украински герои. Това е нашият принцип, мисля, че всеки адекватен човек ще разбере тези думи“.

Междувременно руските военни обявиха, че са извършили няколко ракетни атаки в различни части на Украйна. В западната украинска област Лвов ракети „Калибр" атакуваха украински резервисти, както и чуждестранна военна техника, заяви говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков. В северния украински регион Чернигов сред атакуваните са военни тренировъчни центрове. В източната част на страната бяха разрушени части от железопътната инфраструктура в Харковска област, а няколко цели в Донецка област бяха поразени с ракети. Общо над 470 украински бойци са били убити през последните 24 часа, казва Конашенков. Данните не могат да бъдат проверени по независим начин.

Според медийни публикации Германия е доставила на Украйна още оръжия. През последните две седмици в атакуваната страна са пристигнали 2450 ръчни противотанкови оръжия от типа RGW 90, известни още като „Матадор", 1600 противотанкови насочващи мини DM22, както и 3000 противотанкови мини DM31, съобщава Der Spiegel. Оръжията вече са били разпределени в украинската армия. Без да се спира на конкретни доставки на оръжие, украинският президент Володимир Зеленски благодари на Германия за подкрепата, включително в областта на отбраната.

Повече оръжия обещава и френският президент Еманюел Макрон на украинския си колега Зеленски. Според изявление на Елисейския дворец Макрон е заявил в съвместен телефонен разговор, че оръжейните доставки от Париж ще „наберат сила през следващите дни и седмици". Макрон вече беше обещал в края на април на Украйна доставката на противотанкови оръжия „Милан" и гаубици „Цезар". В изявлението се посочва, че Макрон е обещал на Зеленски и допълнителна хуманитарна помощ.

Според британското разузнаване руските сили все повече разчитат на „безразборен артилерийски огън". Русия разполага с ограничени възможности за откриване на цели, а освен това се пази от риска да използва изтребители над контролирана от Украйна територия, заявиха от Министерството на отбраната в Лондон. „През следващите седмици Русия вероятно ще продължи да разчита на масирани артилерийски атаки, тъй като се опитва да възстанови темпото на настъплението си в Донбас“. По време на неуспешния щурм на Киев са били разрушени или повредени около 3500 сгради в северната украинска област Чернигов, се казва в съобщението. Около 80% от разрушенията са свързани с цивилни сгради.

С исторически обрат Швеция и Финландия днес официално ще подадат молба за членство в НАТО. Кандидатурите на двете страни за членство ще бъдат подадени съвместно в Алианса, обявиха президентът на Финландия Саули Нийнистьо и ръководителят на шведското правителство Магдалена Андершон. Въпреки заплахата за вето от страна на членката на НАТО Турция алиансът предлага на скандинавските страни възможност за бързо приемане.

Междувременно водещите западни индустриални държави (Г-7) също обсъждат помощ за милиарди евро за Украйна тази седмица. На срещата на финансовите министри от Г-7 в Петерсберг край Бон те искат да инициират бюджетна подкрепа за страната, която е разтърсена от войната в Русия, както научи Deutsche Presse-Agentur от източници, близки до финансовото министерство в Берлин. Според тях Украйна е поискала помощ в размер на около 5 млрд. евро месечно в продължение на три месеца. Общата сума, която е заложена, е около 15 млрд. евро. След изтичането на трите месеца обаче може да се наложи допълнителна подкрепа. Украйна се нуждае от тези пари, за да изплаща пенсиите на държавните служители например. Не е ясно дали цялата сума ще бъде отпусната като безвъзмездна помощ или част от нея като заем.

Междувременно по руската държавна телевизия военен експерт изненада зрителите на токшоу с песимистична оценка на войната в Украйна. Украинските въоръжени сили са далеч от разпадане, а Русия е изолирана в света, заяви Михаил Ходарьонок - за явно неудоволствие на водещия. В предаването бившият офицер от руския генерален щаб опроверга редица твърдения на руската държавна пропаганда, която той разкритикува като „успокоителни хапчета". Мотивацията на украинците да се борят за страната си определено е висока, каза Ходарьонок - ясно противопоставяйки се на твърдението, често повтаряно по държавната телевизия, че много украинци възприемат „специалната военна операция" на Русия като предполагаемо „освобождение“.