В понеделник външните министри на ЕС не успяха да окажат натиск върху Унгария да отмени ветото си върху предложеното петролно ембарго срещу Русия, а Литва заяви, че блокът е „заложник на една държава членка", предава Ройтерс.
Забраната за внос на суров петрол, предложена от Европейската комисия в началото на май, ще бъде най-строгата санкция в отговор на инвазията на Москва в Украйна от 24 февруари и включва изключения за държавите от ЕС, които са най-зависими от руския петрол.
Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз и основен купувач на руски енергоизточници, заяви, че иска да бъде сключено споразумение за разрешаване на петролното ембарго, което според нея може да продължи с години.
Както се очакваше, министрите не успяха да постигнат споразумение в понеделник, заяви след срещата ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, като сега посланиците са натоварени да преговарят за споразумение.
„За съжаление, днес не беше възможно да постигнем споразумение", каза Борел пред репортери, като заяви, че Унгария е изложила аргументите си въз основа на икономически, а не на политически съображения.
Борел заяви, че външните министри са решили да предоставят допълнителни 500 млн. евро за закупуване на оръжие в подкрепа на Киев, с което общата сума, която ЕС е отделил за тази цел, ще достигне 2 млрд. евро.
Някои дипломати посочват срещата на върха на 30-31 май като момент за постигане на споразумение за поетапна забрана на руския петрол, вероятно в период шест месеца, с по-дълъг преходен период за Унгария, Словакия и Чешката република.
„Убедена съм, че през следващите дни ще постигнем споразумение", заяви германският външен министър Анелена Бербок. Нидерландският външен министър Вопке Хукстра също спомена за възможността за скорошно постигане на споразумение.
Унгария, която е най-близкият съюзник на Москва в ЕС, заяви, че иска стотици милиони евро от блока, за да намали разходите за отказване от руския суров петрол. За да се осъществи ембаргото, е необходимо всичките 27 държави да се съгласят с него.
„Целият съюз е заложник на една държава членка... трябва да се съгласим, не можем да бъдем заложници", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
Министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто заяви, че Будапеща не е получила никакво ново сериозно предложение от Европейската комисия относно петролните санкции, откакто председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посети Унгария по-рано този месец.
"Европейската комисия създаде проблем с предложението, така че е основателно очакването на Унгария ... ЕС да предложи решение: да финансира инвестициите и да компенсира ... (произтичащото) повишаване на цените, което налага пълна модернизация на енергийната структура на Унгария в размер на 15-18 млрд. евро", заяви той във Facebook.
Борел оспори тези изчисления, като заяви, че Сиярто е говорил за много по-ниски цифри с министрите в понеделник и че петролното ембарго надхвърля рамките на отделните правителства на ЕС.
„Трябва да се отървем от тази силна зависимост (от руските енергоизточници), която ни прави много уязвими", каза Борел.
Петролното ембарго, което вече е наложено от САЩ и Великобритания и което ще последва петте кръга от по-ранни санкции на ЕС, се счита за най-добрия начин да се намалят приходите на Русия за войната ѝ в Украйна. ЕС забрани вече ползването на руските въглища.
Москва нарича нахлуването си в Украйна „специална военна операция" за освобождаване на страната от фашисти - твърдение, което според Киев и неговите съюзници е неоснователен претекст за непровокирана война.
21:21 | 13.09.22 г.
