Стремежът на Европа да загърби руския газ се сблъсква с много препятствия

Доставките на природен газ от Русия се превърнаха в геополитически инструмент в конфликта с Европа на фона на руската инвазия в Украйна. А залогът е голям за Стария континент, който разчита на Русия за 40 процента от газа, използван за отопление и електроенергия, пише New York Times.

Конфронтацията също така представлява предизвикателство за световните газови пазари, които като цяло отчитат по-малко колебания на цените и политически манипулации, отколкото петролния по време на криза.

Европа се обръща към САЩ, за да компенсира част от недостига на енергия, но разширяването на употребата на изкопаеми горива е изправено пред съпротива заради опасенията за климата и нежеланието на инвеститорите да влагат парите си в това. Производителите на газ в Северна Африка се борят с регионални политически турбуленции. А надеждите за доставка на газ от Източното Средиземноморие бяха усложнени от регионални спорове и конкуренцията в лицето на Азия. 

„Нашествието на Русия в Украйна ускори глобализацията на газовите пазари и ги усложни значително“, коментира Пол Бледсоу, съветник по климата при президента на САЩ Бил Клинтън.

Европа и Русия вече преплитат саби в зараждащия се енергиен конфликт, като първият се насочва към намаляване на вноса на руски въглища и петрол. Но търговската връзка е по-тясна при природния газ, който е по-труден и по-скъп за превоз от петрола. Русия прекъсна продажбите на газ за Полша и България, когато те се възпротивиха на исканията на Москва да извършват плащания в рубли.

Германия, най-големият европейски потребител на газ на Русия, все още купува количества, но почти веднага след старта на войната в Украйна отложи сертифицирането на газопровода „Северен поток 2“.

САЩ, които се превърнаха в най-големия производител и износител на газ света след т.нар. шистов бум, се радват на излишни количества, подобно на Ирак и други богати на изкопаеми течни горива страни, третиращи често газа като вторичен, отпадъчен продукт.

Глобалните цени на газа се покачваха през месеците преди инвазията в Украйна по различни причини, включително заради намаляването на водноелектрическата енергия в Латинска Америка поради засушаването и недостатъчните количества енергия, генерирани от вятъра в Европа.

Сега прекъсването на руските доставки допълнително повишава цените на енергията в голяма част от света и увеличава употребата на въглища.

Европа произвежда само една пета от газа, от който се нуждае, а нейните находища са в упадък. Останалата част от газа се внася, почти половината от който идва от Русия. През последните седмици вносът от Русия намаля, докато норвежкото производство и вносът на втечнен природен газ (LNG) се увеличиха, за да запълнят празнината. Германия, основният двигател на европейската икономика, се опитва да построи скъпи терминали за LNG доставките.

„Това, което направи инвазията в Украйна, е да извади един от тримата големи производители на природен газ в световен мащаб от бъдещата конюнктура“, изтъква Шариф Суки, изпълнителен председател на Tellurian, газова компания, изграждаща терминал за износ в Луизиана. „Никой няма да разчита на Русия в бъдеще. Сега САЩ имат възможността да се превърнат във водещ фактор при природния газ“, добавя той.

Европейските страни изразиха намерение постепенно да премахнат зависимостта си от руските газови доставки, които годишно надхвърлят 4 млрд. куб. метра, отчасти чрез внос на допълнителни количества втечнен газ.

Това няма да е лесно, тъй като количествата LNG, които се търгуват в глобален мащаб, достигат едва 523 млрд. куб. м, от които близо 20% отиват за Европа.

Нови LNG терминали за износ се строят в САЩ и Катар, но търсенето се увеличава много по-бързо, отколкото предлагането може да навакса, особено в Азия, където страните се опитват да се справят със замърсяването на въздуха от изгарянето на въглища.

След началото на руската инвазия в Украйна администрацията на американския президент Джо Байдън обеща да увеличи износа на LNG за ЕС с 400 млн. куб. м газ, или с приблизително 40%. Това е само около една десета от руските доставки за Европа, но американски енергийни експерти казват, че компаниите от САЩ биха могли да произвеждат и доставят много повече газ при наличие на повече тръбопроводи и експортни терминали.

Експортните операции се разширяват в САЩ, като се очаква три нови терминала да бъдат завършени до 2026 г. Други 10 чакат разрешение, дългосрочни купувачи и инвеститори.

В същото време екологичните организации отхвърлят разширяването на производствения капацитет, като посочват, че добивът на природен газ отделя метан, мощен парников газ, и предупреждават, че изграждането на инфраструктура за милиарди долари ще увековечи въглеродните емисии в продължение на десетилетия.

Администрацията на Байдън изрази подкрепа както за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), така и за природния газ, което не задоволява напълно нито природозащитниците, нито петролната и газовата индустрия.

„Администрацията се опитва да угоди и на двете страни“, смята Дан Бекер, адвокат в Центъра за биологично разнообразие.

Освен Русия, регионът на Средиземноморието се превърна във водещ източник на газ за голяма част от Европа. Но дори когато проучвателната дейност в Средиземно море напредва, особено в по-дълбоки води, продажбите за Европа се сблъскаха с големи проблеми. 

Италия отдавна зависи от Либия за доставките на енергия, дори по време на управлението на  Муамар Кадафи. Но днес петролните и газови находища и експортните терминали в северноафриканската страна често са блокирани от воюващи помежду си въоръжени групировки, включително една, подпомагана от Русия.

Испания получава голяма част от газа си по тръбопровод от Алжир, като последният би се радвал да увеличи добива за страните от Иберия през Мароко, но проблемът с транзитните такси спъва подобни планове.

Египет възобнови операциите си по отношение на два LNG терминала, изнасящи добиван в страната газ. Китай обаче предлага толкова доходоносни дългосрочни договори, че на европейските купувачи им е трудно да се конкурират с азиатската страна.

Износът на газ от Северна Африка за Европа е намалял с 5 процента през първото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходната година, според изчисления на Middle East Petroleum and Economic Publications.

Тъй като отношенията между Израел и Турция постепенно се подобряват, енергийните експерти смятат, че налице са оптимистични перспективи за изграждането на подводен тръбопровод между израелските газови находища и Турция, за да обвърже израелското производство с европейските пазари. Но продължаващите териториални проблеми между Турция и Кипър биха могли да забавят реализирането на всякакви подобни проекти, тъй като газопроводът ще трябва да минава през кипърски води.

Европа има варианти, но изглежда, че нито един от тях не може да бъде реализиран достатъчно бързо, за да притъпи икономическата болка от загубата на руските доставки.