Доставките на природен газ от Русия се превърнаха в геополитически инструмент в конфликта с Европа на фона на руската инвазия в Украйна. А залогът е голям за Стария континент, който разчита на Русия за 40 процента от газа, използван за отопление и електроенергия, пише New York Times.
Конфронтацията също така представлява предизвикателство за световните газови пазари, които като цяло отчитат по-малко колебания на цените и политически манипулации, отколкото петролния по време на криза.
Европа се обръща към САЩ, за да компенсира част от недостига на енергия, но разширяването на употребата на изкопаеми горива е изправено пред съпротива заради опасенията за климата и нежеланието на инвеститорите да влагат парите си в това. Производителите на газ в Северна Африка се борят с регионални политически турбуленции. А надеждите за доставка на газ от Източното Средиземноморие бяха усложнени от регионални спорове и конкуренцията в лицето на Азия.
„Нашествието на Русия в Украйна ускори глобализацията на газовите пазари и ги усложни значително“, коментира Пол Бледсоу, съветник по климата при президента на САЩ Бил Клинтън.
Европа и Русия вече преплитат саби в зараждащия се енергиен конфликт, като първият се насочва към намаляване на вноса на руски въглища и петрол. Но търговската връзка е по-тясна при природния газ, който е по-труден и по-скъп за превоз от петрола. Русия прекъсна продажбите на газ за Полша и България, когато те се възпротивиха на исканията на Москва да извършват плащания в рубли.
Германия, най-големият европейски потребител на газ на Русия, все още купува количества, но почти веднага след старта на войната в Украйна отложи сертифицирането на газопровода „Северен поток 2“.
САЩ, които се превърнаха в най-големия производител и износител на газ света след т.нар. шистов бум, се радват на излишни количества, подобно на Ирак и други богати на изкопаеми течни горива страни, третиращи често газа като вторичен, отпадъчен продукт.
Глобалните цени на газа се покачваха през месеците преди инвазията в Украйна по различни причини, включително заради намаляването на водноелектрическата енергия в Латинска Америка поради засушаването и недостатъчните количества енергия, генерирани от вятъра в Европа.
Сега прекъсването на руските доставки допълнително повишава цените на енергията в голяма част от света и увеличава употребата на въглища.
Европа произвежда само една пета от газа, от който се нуждае, а нейните находища са в упадък. Останалата част от газа се внася, почти половината от който идва от Русия. През последните седмици вносът от Русия намаля, докато норвежкото производство и вносът на втечнен природен газ (LNG) се увеличиха, за да запълнят празнината. Германия, основният двигател на европейската икономика, се опитва да построи скъпи терминали за LNG доставките.
„Това, което направи инвазията в Украйна, е да извади един от тримата големи производители на природен газ в световен мащаб от бъдещата конюнктура“, изтъква Шариф Суки, изпълнителен председател на Tellurian, газова компания, изграждаща терминал за износ в Луизиана. „Никой няма да разчита на Русия в бъдеще. Сега САЩ имат възможността да се превърнат във водещ фактор при природния газ“, добавя той.
Европейските страни изразиха намерение постепенно да премахнат зависимостта си от руските газови доставки, които годишно надхвърлят 4 млрд. куб. метра, отчасти чрез внос на допълнителни количества втечнен газ.
Това няма да е лесно, тъй като количествата LNG, които се търгуват в глобален мащаб, достигат едва 523 млрд. куб. м, от които близо 20% отиват за Европа.
Нови LNG терминали за износ се строят в САЩ и Катар, но търсенето се увеличава много по-бързо, отколкото предлагането може да навакса, особено в Азия, където страните се опитват да се справят със замърсяването на въздуха от изгарянето на въглища.
След началото на руската инвазия в Украйна администрацията на американския президент Джо Байдън обеща да увеличи износа на LNG за ЕС с 400 млн. куб. м газ, или с приблизително 40%. Това е само около една десета от руските доставки за Европа, но американски енергийни експерти казват, че компаниите от САЩ биха могли да произвеждат и доставят много повече газ при наличие на повече тръбопроводи и експортни терминали.
Експортните операции се разширяват в САЩ, като се очаква три нови терминала да бъдат завършени до 2026 г. Други 10 чакат разрешение, дългосрочни купувачи и инвеститори.
В същото време екологичните организации отхвърлят разширяването на производствения капацитет, като посочват, че добивът на природен газ отделя метан, мощен парников газ, и предупреждават, че изграждането на инфраструктура за милиарди долари ще увековечи въглеродните емисии в продължение на десетилетия.
Администрацията на Байдън изрази подкрепа както за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), така и за природния газ, което не задоволява напълно нито природозащитниците, нито петролната и газовата индустрия.
„Администрацията се опитва да угоди и на двете страни“, смята Дан Бекер, адвокат в Центъра за биологично разнообразие.
Освен Русия, регионът на Средиземноморието се превърна във водещ източник на газ за голяма част от Европа. Но дори когато проучвателната дейност в Средиземно море напредва, особено в по-дълбоки води, продажбите за Европа се сблъскаха с големи проблеми.
Италия отдавна зависи от Либия за доставките на енергия, дори по време на управлението на Муамар Кадафи. Но днес петролните и газови находища и експортните терминали в северноафриканската страна често са блокирани от воюващи помежду си въоръжени групировки, включително една, подпомагана от Русия.
Испания получава голяма част от газа си по тръбопровод от Алжир, като последният би се радвал да увеличи добива за страните от Иберия през Мароко, но проблемът с транзитните такси спъва подобни планове.
Египет възобнови операциите си по отношение на два LNG терминала, изнасящи добиван в страната газ. Китай обаче предлага толкова доходоносни дългосрочни договори, че на европейските купувачи им е трудно да се конкурират с азиатската страна.
Износът на газ от Северна Африка за Европа е намалял с 5 процента през първото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходната година, според изчисления на Middle East Petroleum and Economic Publications.
Тъй като отношенията между Израел и Турция постепенно се подобряват, енергийните експерти смятат, че налице са оптимистични перспективи за изграждането на подводен тръбопровод между израелските газови находища и Турция, за да обвърже израелското производство с европейските пазари. Но продължаващите териториални проблеми между Турция и Кипър биха могли да забавят реализирането на всякакви подобни проекти, тъй като газопроводът ще трябва да минава през кипърски води.
Европа има варианти, но изглежда, че нито един от тях не може да бъде реализиран достатъчно бързо, за да притъпи икономическата болка от загубата на руските доставки.
преди 2 години Няма проблеми Руският газ за Европа е около 150 милиарда м3 на година. Русия добива годишно около 520 милиарда м3 на година. В момента 3-ретият газапровод от Русия през Моголия за Китай е 50 милиарда м3 на година и се изгражда. Като Китай има и иска до 3030 година да получава от Русия около -Един Трилион ( 1 .000.000.000.000.-м3 газ) .Естествено в момента се водя преговори. За Индия или останалите страни също се предвижда увеличението . Мисля,че Европа ще бъде " щастлива" че се " отървала" както и - Ние ще бъдем много много " щастливи" ( около 3 милиарда м3 на година ) че се "отървахме " от от евтиният Руски газ.( Господ да пази България от лицемери предатели, които вместо да защитават Национални ни интереси се " радват" се предлагат да слугуват на чуждите интереси.) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години да не си проучвал газовия пазар във фейсбук? хахаха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години като те знам колко си "умен", кой знае кво си проучвал... но твоето мнение ми е достатъчно зада знам че нещата са точно обратните! ... ти кога си познал в нещо, та да познаеш сега... Тесла кога ще фалира? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Изобщо няма да чета пасквилченцето, като човек отделил месеци, за да проучва конкретно газовият пазар в световен мащаб. Ситуацията е съвсем проста - световен хронически дефицит на ключова суровина, чието търсене нараства - това отстрана на търсенето - а отстрана на предлагането - ключов играч, който не само, че е най-големият доставчик, но и е с най-големите залежи. Логистически - няма сериозна база за разместване на позициите на доставчици и потребители на този етап. За да се случи - ЕС трябва да изгради ного терминали за втечнен газ - първо и второ, да привлече доставките му към себе си. За целта трябва да плаща повече от азиатците, които икономически са в по-добра позиция, например заради по-голямата си географска близост до голям доставчик като Австралия (отчасти и Катар) и по-ниската цена на труда. Русия пък за да се откъсне от - трябва да избичи нови големи газопроводи към Китай, Пакистан, Индия. И за двете е нужно време. Големият печеливш ще е именно Китай, който ще ползва по-евтиният руски тръбен газ, а на ЕС ще остави да си мъкне газ от другият край на света. САЩ и Норвегия по чисто технически причини скоро ще са извън играта, просто защото находищата им се изчерпват. Още преди войната специалистите предупреждаваха полша, че това газопроводче, дето го бичат към Норвегия, може и никога да не се изплати, защото ги връзва с находища със затихващи функции. Напук на това, което си мисли Микроцефалчик, находищата на газ са ИЗЧЕРПАЕМИ. Реално за последните години нови сосни находища на газ са открити почти само в Русия. Тия - УЖ големите - в източното средицемноморие цифрово са съизмерими малко от малко с руските - само защото ги смятат в кубически футища (за ефект), а в Русия ги смятат в кубически МЕТРИ. Ако преизчислят средиземноморските в метри, а не в сбърканите мерни единици на островните обpaтняци, хич не са розави нещата. За САЩ съм казвал - по прогнози на ВР от 19-а година, те има(ХА) газ само за 12-13 години още. Само че от тогава добивът рязко се увеличи, почти без да се откриват нови залежи - а шистовите имат своиството бърже да пресъхват. Неслучайно американските индустриалци бият аларма за рязко намаляване на износа, защото не ги кефи идеята самите те да внасят газ от Русия след 10 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Точно обратното. По-малки доставки, по-високи цени - Русия печели повече, продавайки по-малко. Очевидно е дори в момента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Той Пурко често е така.Вчера беше объркал приходи с нетна печалба пък в един друг материал и изкара Stellantis най-печелiwшата компания в света и то с голяма преднина..Може да е от празниците страничен ефект.Нали знаеш, софри , ракийка махмурлук... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ееее, зелчик, де се изгуби бе чуек! Бяхме се изпопритеснили тука уе... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Че кой е казал,че ще е лесно.Един тумор растял с десетилетия, няма как да бъде изкоренен тку така.Хубавото е,че процесът на лечение се задвижи, с божията помощ току виж се случи.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Никой никога е нямал намерение да спира 100 % от руския газ . Никъде няма точни разчети но е важно да се знае колко процента загуба на пазар води до съществена загуба на добавената стойност . Примерно 20 % загуба на пазарен дял може да доведе до 50-60-80 % загуба на рентабилност отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Да се обогатяваш душевно... https://***.uniper.energy/news/uniper-to-build-germanys-first-lng-terminal---aim-is-to-diversify-natural-gas-supply-sources отговор Сигнализирай за неуместен коментар