Обучения, боеприпаси, поддръжка – изпращането на тежки оръжия в Украйна от държавите членки на НАТО, за да подпомогнат украинските военни сили срещу руската инвазия представлява логистично предизвикателство, а ако конфликтът се проточи – затрудненията могат допълнително да нараснат, смятат експерти.
Следвайки примера на Франция, Великобритания, САЩ или дори на Чехия, Германия обяви във вторник (26 април), че ще разреши доставки на зенитни самоходни установки тип "Гепард" за Украйна, част от чиято територия е бомбардирана от 24 февруари от Москва.
Отдавна искана от Киев, тази военна помощ се предоставя в момент, когато украинските сили се сблъскват с бавното напредване на руската армия в Донбас на изток, както и в южната част на Украйна.
В този контекст изпращането на "самоходна артилерия, танкове и бронирани машини е способно да осигури значителен нападателен потенциал на украинските сили и дори да помогне за възстановяване на определени военни способности, които са намалели след два месеца на война", посочва Лео Периа-Пение от Френския институт за международни отношения (IFRI).
В настоящия етап "този краткосрочен принос към военния капацитет преобладава над средносрочните съображения, свързани с логистиката. Та обаче също ще трябва да бъдат разгледани", допълва френският експерт.
Засега тези съображения изглеждат добре пресметнати.
Париж, Вашингтон, Лондон и Прага избягват изпращането на оборудване, което изисква месеци обучение и значителна логистична подкрепа, като американските танкове М1 Abrams например, и предпочитат да предоставят такова, за което е нужно ограничено логистично подпомагане.
Чешките танкове от съветско време, доста сходни с тези, използвани от Украйна, ще изискват само няколко часа обучение преди да влязат в употреба.
Що се отнася до френските оръдия CAESAR, те са известни с "лесното си използване", казва Марк Шасиян, френски военен инженер и специалист по танкове и бронирани машини. "Може да разбереш как функционират за една сутрин", допълва той.
Индустриално ноу-хау
Малко по-сложно е положението с германските бойни машини Gepard, които разполагат с "усъвършенствана оръжейна система" и изискват обучение от най-малко "няколко седмици", отбелязва Шасиян.
Планираните за изпращане на Киев бронирани машини MARDER се очаква да създадат по-малко проблеми за "опитните украински бойци, които воюват от 2014 г." насам, смята бившият високопоставен германски представител в НАТО Ханс Лотар Домрьозе.
Когато веднъж бъде решен проблемът с обучението, остава този с поддръжката. Как да бъде осигурена поддръжката на това оборудване и доставката на резервни части в случай на повреда или частично разрушаване?
Според Периа-Пение "този въпрос е сложен, но може би по-малко, отколкото за други държави, които не притежават промишления потенциал на Украйна, разполагаща със значителна инфраструктура и ноу-хау в сферата на бойните машини и тежката индустрия".
"Ако сътрудничеството между европейската промишленост и украинските военни се развива без засечки, въпросът за поддръжката ще бъде решен без особени затруднения", добавя експертът.
Според Карло Масала, експерт по отбрана и сигурност в Университета на Бундесвера в Мюнхен, въпросът за поддръжката не трябва веднага да влиза в уравнението.
"Научете ги да използват мостри, изпратете ги в Украйна. Ако могат да използват MARDER до три седмици, това е по-добре от нищо. Ако MARDER се повреди - добре, лош късмет", изтъква анализаторът пред германската телевизия Deutsche Welle.
Недостиг на боеприпаси
Остава въпросът за боеприпасите, който може да стане наистина остър, ако конфликтът продължи по-дълго.
"Всички се надяват конфликтът да приключи бързо", казва Жан-Пиер Молни, заместник-директор на Института за международни и стратегически изследвания (IRIS). "Ако той се проточи обаче, рискът от недостиг на боеприпаси не е изключен, по специално по отношение на оръдията CEASER, отбелязва той.
Обявеното от Австралия, Канада и САЩ изпращане на 155-милиметрови боеприпаси от същия калибър като CEASER може обаче да позволи да се попълнят запасите.
Същият въпрос възниква и при бронираните машини MARDER, които зависят от боеприпаси, произведени в Швейцария. Впрочем Берн наложи вето за изпращане на швейцарски боеприпаси на Киев през Германия. "Това е една логистична безизходица, много по-опасна в краткосрочен план от въпроса за резервните части", смята Периа-Пение.
Ако боевете ескалират, обявените ангажименти на този етап по въпроса за изпращане на военно оборудване могат бързо да се окажат също недостатъчни.
"Ако вземем сбора на това, което е обявено за доставено от едни или други, и го съпоставим със загубите, отчетени в последните осем седмици в боеприпаси, оборудване и други, настоящият темп на изтощаване ще позволи отбраната да продължи още месец и половина, не повече", смята Шасиян.
/БТА/