Лидерът на крайнодясната френска партия „Национално рали“ Марин льо Пен отново стигна до втори тур на президентските избори във Франция, като изгуби с 41,5% от гласовете. На първи тур тя получи почти 17% от гласовете, а победителят във втория тур Еманюел Макрон – малко над 20%.
Десните популистки партии постигат доста по-големи успехи в Европа, пише Statista. Подкрепата за популистите е най-силна в Полша и Унгария с управляващи партии „Право и справедливост“ и „Фидес“.
Двете партии, както и партията на Марин льо Пен, са сред най-старите от вълната популисти, които набират скорост в Европа. Докато много десни популистки партии бяха основани наскоро в опит да се оспори статуквото в политиката, „Право и справедливост“ и „Фидес“ се ребрандираха и е плод на дискусия дали могат вече да се нарекат популистки, тъй като предшестваха това движение на Стария континент.
Същото важи и за Швейцарската народна партия от 1971 г., която получи повече от 25 процента от гласовете на последните национални избори в страната през 2019 г.
Партията на свободата на Австрия (FPÖ), основана през 1956 г., получи 16,2 процента от гласовете същата година, но поради скандал влезе в опозицията, след като управляваше в коалиция с консервативната ÖPV от 2017 г.
По-младите популистки партии всъщност не се справят толкова добре и имат проблем да спечелят достатъчно гласове, за да влязат в управленски коалиции. Алтернатива за Германия (AfD) - основана през 2013 г., спечели малко повече от 10 процента от гласовете на последните избори в страната през 2021 г., а испанската Vox, която също има десетгодишна история, 15 процента през 2019 г.
Brexit партията във Великобритания – сега Reform UK, спечели само 2% през 2019 г., а скандалната UKIP на практика залезе.