fallback

Преди преговорите в Турция: Русия се е отказала от редица искания

Москва вече не настоява за „денацифициране и демилитаризирне“ на Украйна и няма да пречи на присъединяване на съседката си към ЕС, но не и към НАТО

07:30 | 29.03.22 г. 11
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Русия вече не изисква Украйна да бъде „денацифицирана" и е готова да позволи на Киев да се присъедини към ЕС, ако остане военно необвързан. Това твърди Financial Times, позовавайки се на четирима души, запознати с дискусиите преди началото на преговорите за прекратяване на огъня в Истанбул.

Москва и Киев обсъждат пауза във военните действия като част от възможна сделка, която би включвала отказ на Украйна от стремежа ѝ за членство в НАТО в замяна на гаранции за сигурност и перспективата да се присъедини към ЕС, казват източниците при условие за анонимност, тъй като въпросът все още не е финализиран.

Проектодокументът за прекратяване на огъня не съдържа никакво обсъждане на три от първоначалните основни искания на Русия – „денацификация", „демилитаризация" и правна защита на руския език в Украйна.

Пратеници на двете страни ще се срещнат в Истанбул във вторник на четвърти кръг от мирните преговори, чиято цел е да се сложи край на пълномащабната инвазия на президента Владимир Путин в Украйна. Отстъпките от страна на Русия се случват в момент, в който продължаващата вече месец сухопътна офанзива до голяма степен е в застой в резултат на по-ожесточената от очакваното украинска съпротива и руските оперативни дефицити.

Украйна и западните ѝ поддръжници обаче остават скептични към намеренията на Путин, като се опасяват, че руският президент може да използва преговорите като димна завеса, за да попълни изтощените си сили и да планира нова офанзива.

Давид Арахамия, ръководител на партията на украинския президент Володимир Зеленски в парламента и член на преговорния екип на Киев, заяви пред FT, че страните са близо до споразумение по гаранциите за сигурност и кандидатурата на Украйна за ЕС, но призова за предпазливост по отношение на перспективите за пробив.

„Всички въпроси" са „на масата от самото начало" на преговорите, но „има много точки - като във всяка отделна точка има нерешени точки", каза Арахамия.

Друг човек, информиран за преговорите, заяви, че Украйна е обезпокоена от факта, че Русия променя позицията си почти постоянно и в последния момент както по отношение на военния натиск, така и по отношение на искания като „демилитаризацията" на Киев.

Русия „не може и не иска да говори за напредък", защото „това може само да навреди на преговорния процес", заяви в понеделник Дмитрий Песков, говорителят на Путин, цитиран от „Интерфакс“. „Засега, за съжаление, не можем да говорим за някакви значителни постижения и пробиви", добави той.

Като част от разглежданото споразумение Украйна ще се въздържа от разработване на ядрени оръжия или от разполагане на чуждестранни военни бази, като освен това ще се откаже от стремежа си за членство в НАТО.

В замяна на това Украйна ще получи това, което Арахамия нарече „формулировка, близка до член 5 на НАТО" - съгласно който членовете на съюза трябва да се притекат на помощ, ако някой от тях бъде нападнат - за гаранции за сигурност от страни, сред които Русия, САЩ, Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Китай, Италия, Полша, Израел и Турция.

Всяко бъдещо споразумение обаче ще трябва да бъде съгласувано с гарантите и ратифицирано от техните парламенти, заяви Зеленски в неделя.

Бъдещите гаранти все още не са се съгласили да поддържат сигурността на Украйна, твърдят източниците. „Засега нямаме откази", казва Арахамия.

Украйна ще подложи сделката на референдум след няколко месеца, преди да промени конституцията си, каза Зеленски - процес, който може да отнеме поне една година.

„Единственият разрешен въпрос е видът на международните гаранции, които Украйна търси, но... все още трябва да получим одобрението на гарантите, в противен случай сделката никога няма да бъде сключена", каза Арахамия.

Разглежданият проект на комюнике оставя най-големия спорен момент - опитите на Украйна да си върне териториите, завзети от Русия от 2014 г. насам - да бъде уреден в рамките на бъдещо предварително обсъждане от Путин и Зеленски, казват източниците.

Москва, каза Арахамия, настоява Украйна да признае контрола на Русия върху Кримския полуостров, който Москва анексира през 2014 г., както и върху две територии, управлявани от подкрепяни от Русия сепаратисти в източната част на Донбас.

„Никога няма да признаем каквито и да било граници, освен такива, каквито са в нашата Декларация за независимост", каза Арахамия. „Това е най-критичният момент".

Засега Украйна е готова да обсъжда някои хуманитарни въпроси, като например възстановяването на водоснабдяването на Крим и обещанието никога да не се опитва да си върне полуострова със сила, казаха хората.

Ако прекратяването на огъня се задържи, външните министри на Украйна и Русия ще се срещнат, за да изготвят отделни документи за финализиране на гаранциите за сигурност и допълнителни споразумения по социални въпроси, като например защитата на руския език в Украйна. Това ще бъде последвано от опити за организиране на среща между Путин и Зеленски, въпреки че в понеделник Песков заяви, че „няма движение“ по организирането на такава среща.

Преговорите в Истанбул между делегациите на Русия и Украйна ще започнат в 10:30 часа на 29 март, съобщава турската държавна телевизия ТRT Haber, цитирана от БТА. Преговорите ще се проведат в двореца „Долмабахче“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:42 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Свят виж още