Европа вероятно ще плати с рецесия икономическата война с Русия заради конфликта в Украйна. След месец война и ответни западни санкции срещу политици, олигарси, бизнеси и централната банка на Русия тази седмица Москва поиска „недружелюбните“ нации да плащат за газа си в рубли, а не в долари или евро.
Повечето банкери и икономисти все още се чудят как би сработило това и какъв би бил смисълът за страна, за която износът на енергоносители е един от последните ѝ останали източници на крайно необходима чуждестранна валута, пише Ройтерс.
Някои смятат, че това е просто изкуствен начин за поддържане на рублата чрез принудително чуждестранно търсене, което непряко насочва твърди пари обратно към санкционирана централна банка - крайният доставчик на рубли. Така Кремъл се надява да предотврати инфлационен срив, който вече изтри една трета от стойността на валутата тази година.
Други виждат това решение като договорно минно поле и вероятно уловка за усложняване на плащанията, като същевременно се оказва натиск върху европейските вносители на газ, които са най-зависими от Русия - като Германия, Австрия, Унгария и Словакия.
Възможно е и това да е заплаха за предотвратяване на евентуално петролно ембарго на ЕС.
Мнозина се опасяват обаче, че това е претекст за пълно спиране на доставките на газ, ако европейските нации откажат да плащат в рубли - а лидерите на страните от ЕС на срещата си в Брюксел тази седмица настояха, че няма да го направят.
В петък ЕС и САЩ се договориха да увеличат щатските доставки на втечнен природен газ за Европа.
За главния европейски икономист на Barclays Силвия Арданя няма съмнение какво ще се случи по-нататък в този случай. „Ако ми кажете, че доставките на руски газ утре са напълно прекратени, тогава определено ще има рецесия – не само тази година, но и през следващата“, казва тя.
Арданя вече понижи прогнозата си за растеж в еврозоната тази година с 1,7 процентни пункта до 2,4% заради войната в Украйна и последиците от нея. Тя предупреждава, че през второто тримесечие растежът почти ще спре.
Тя не очаква обаче Европейската централна банка (ЕЦБ) да повишава лихвените проценти тази година.
Арданя подчертава, че 10% спад на общите доставки на газ за индустриите в ЕС ще намали брутната добавена стойност с около 0,7 процентни пункта през следващите тримесечия. Този удар дори не отчита вероятния допълнителен скок на цените на газа и петрола, до който вероятно ще се стигне. Цените им вече нараснаха значително през последната година.
По-рано този месец ЕС очерта плановете си да намали зависимостта си от руски газ с две трети тази година и да сложи край на зависимостта си от доставките на руски горива преди 2030 г.
Отделните държави в ЕС са в различна степен зависими от руските доставки на газ и петрол. Руският газ представлява 8% от брутното енергийно потребление в ЕС и еврозоната, но е до 25% в Унгария, почти 15% в Германия и Италия и само 2% във Франция.
Ефектите върху доверието на домакинствата или бизнеса се компенсират частично от инерцията зад повторното отваряне са икономиката след пандемията и относително здравите пазари на труда.
Без съмнение Европа ще трябва да направи болезнени избори. Това обаче има и потенциални дългосрочни положителни страни, не на последно място в нейната по-голяма сплотеност по отношение на енергийната сигурност и отбрана, фискалната подкрепа и по-честото заемане за бъдещи инвестиции.
„Това ще отнеме време и е малко вероятно да промени икономическите перспективи за 2022 г.“, смятат от Barclays. „Продължаващата война по границите на ЕС, може би дори повече от европейската дългова криза и пандемията, може да даде тласък за по-нататъшна европейска интеграция“, допълват от банката.
А за Русия? Продажбата на газ в рубли може да бъде удар за международната платежна система, доминирана в долари и евро, но прекъсването на износа на газ едва ли би допринесло за подобряване на и без това тежката прогноза за нейната икономика.
Бенджамин Хилгенсток и Елина Рибакова от Института за международни финанси очакват ефектът от войната, санкциите и „самосанкционирането“ на световния бизнес, избягващ порицанието, да доведе до свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия с 15% през 2022 г. и още 3% през следващата година – почти заличавайки 15 години растеж.
Според тях средносрочното въздействие на вероятното изтичане на мозъци на млади образовани руснаци и липсата на чуждестранни инвестиции може да навреди на потенциала за растеж на страната за години напред.
Ако прогнозите за свиването на руската икономика се сбъднат, то тя ще отчете понижение и от 11-та в света ще стане 19-та още в края на тази година – страна със 144 млн. души население и БВП, приблизително равен на този на Нидерландия, страна с население от 17 млн. души.
Всеки губи във войната, но някои много повече от други.
18:47 | 13.09.22 г.
