Според него стремежът на Русия за създаване на своеобразни т.нар. народни републики е да ги обедини в едно общо формирование, което да ѝ бъде като зона, която да е граница между нея и останалата част на Украйна и света.
„От тази позиция можем да кажем, че Русия гони някакъв тип боснизация в Украйна, за да може да си създаде пространство, което да я отделя”, посочи Кръстев.
Що се отнася до ситуацията в Босна и Херцеговина, журналистът е на мнение, че след като започна последната фаза на изтеглянето на сръбските представители от институциите в Босна и Херцеговина, това е „ясен сигнал, че страната тръгва по надолнище“ и не се знае къде и как може да свърши този процес.
По думите му национализмът и непреодолените проблеми в Босна и Херцеговина след края на войната от 1992-95 година, напрежението, което стои в латентен характер – това са фактори, които влияят в страната да има недоверие и сложна комуникация.
Николай Кръстев смята, че руският фактор много сериозно подпомага процеса на засилване на вътрешната дезинтеграция.
„Руският посланик в Сараево само преди няколко месеца, когато започваше изтеглянето на сръбските представители от институциите в Босна и Херцеговина, попита какво толкова лошо има Република Сръбска да е с повече автономия и да се върне към онова положение, в което е била към 1995 година, преди да влезе в състава на Босна и Херцеговина, каквото е вътрешното разпределение“, заяви Кръстев.
Той е на мнение, че Русия играе деструктивна роля, която създава напрежение и не води към позитивно развитие на процесите в страната.
Какви са настроенията в Босна и Херцеговина преди изборите? Защо минибалканската обиколка в Западните Балкани на германския външен министър започна от Босна и Херцеговина? Защо EUROFOR засили присъствието си с близо 500 войници? Какъв е интересът на Русия да се отворят отново босненският и косовският въпрос?
Още за събитията в Босна и Херцеговина и отношението на Сърбия може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.