Нова ера за европейската политика и икономика

Руският президент успя да направи нещо, което е рядкост през последните години: да създаде нещо като единство на Запада. Той отново придаде по-дълбок смисъл на „мозъчната смърт на НАТО" (френският президент Еманюел Макрон). Той превърна ЕС във фактор на властта, който трябва да се възприема сериозно. Дори ако армията на Путин, която нахлува в Украйна, може да я потисне с военна сила, Русия ще излезе от агресивната война на Путин по-слаба, а свободният свят - по-силен.

Да вземем например НАТО: с разпадането на Съветския съюз атлантическият отбранителен съюз загуби своите противници и смисъла на съществуването си. Приемането на източноевропейските държави изглеждаше по-скоро като символичен жест след спечелването на Студената война.

Днес не само източноевропейските страни, потискани някога от Съветския съюз, се радват, че са членове на НАТО. Дори в отдавна неутралните държави Финландия и Швеция подкрепата за НАТО нараства с всяка ракета, изстреляна от Путин срещу Украйна. В проучване за първи път мнозинството от финландците се изказват в подкрепа на присъединяването към НАТО.

Да вземем например Европейския съюз: когато Урсула фон дер Лайен обеща по време на встъпителната си реч като ръководител на Европейската комисия през ноември 2019 г., че под нейно ръководство Европа ще научи „езика на силата", в Москва това беше посрещнато с поклащане на рамене.

Тази седмица 27-те държави членки на ЕС бързо се споразумяха за най-строгите санкции срещу Москва, налагани някога от общността. „Европейските правителства сега осъзнават, че решенията им да увеличат зависимостта си от руската икономика са били стратегическа грешка и трябва да бъдат отменени", казва Иън Бремър, президент на политическата консултантска компания Eurasia Group, който оценява „часа на Европа“.

Да вземем например Германия: най-малко от всички Путин можеше да очаква, че кървавата му кампания срещу Украйна ще предизвика революция в политиката за сигурност в Германия. „Шолц обяви фундаментална промяна в германската външна политика, политика на отбрана и сигурност", казва Даниела Шварцер, директор за Европа и Евразия във фондация „Отворено общество" в Берлин.

„С един замах Шолц изясни въпроси, които са сложни за пацифистите в собствената му партия и в Зелените", пише Шварцер. А фактът, че един министър на иконокиоката от квотата на Зелените е готов поне веднъж да помисли на глас за удължаване на живота на атомните електроцентрали, за да се прекрати зависимостта от руския нефт и газ, вероятно също ще бъде една от многото изненади, които Путин не е включил във военното си планиране.

„Това е повратна точка за трансатлантическите отношения", казва политическият наблюдател Бремър. А министърът на икономиката Роберт Хабек успя да пожъне политическата реколта от повратната точка в Германия тази седмица по време на посещението си във Вашингтон: Зеленият политик бе затрупан с молби за разговори от американска страна.

Войната на Путин срещу Украйна може да се окаже подобна на това, което се случи с японския адмирал Изороку Ямамото след нападението над Пърл Харбър през 1941 г.: „Страхувам се, че само събудихме един спящ гигант и го изпълнихме с ужасна решителност", каза тогава японецът. Западът, чиито либерални идеи руският диктатор още през 2019 г. обяви за „остарели и неактуални", изведнъж изглежда толкова силен, колкото в разгара на Студената война.

Новото единство и решителност на Запада намират израз в съвместната политика на санкции, която никога досега не е съществувала в този вид. Всъщност санкциите са средство, което трябва да работи в дългосрочен план.

Но в случая с икономическите санкции срещу Русия заради нападението в Украйна колкото бързи са някои реакции, толкова сурови са санкциите: Руската рубла е в свободно пропадане, акциите на руските компании на практика не могат да се търгуват от четвъртък вечерта, а чуждестранните инвеститори масово се изтеглят от страната. В началото на седмицата говорителят на Кремъл Димитрий Песков  заговори за „нова икономическа реалност", която е изненадала Русия.

В края на краищата списъкът с наказания е дълъг: вече не е позволено да се търгува със съвременни технологични продукти, големите руски банки са изключени от системата Swift, която използват за сертифициране на преводите. САЩ и Европа замразяват валутните резерви на руската централна банка, доколкото те се съхраняват на Запад. Смята се, че това е около половината от 600-те милиарда долара, които Русия е натрупала.

Дали всичко това ще бъде достатъчно, за да бъде отрезвен Путин? Във всеки случай натискът нараства. Руската икономика е до голяма степен защитена и остава в състояние на шок. Нахлуването на Путин в Украйна също не върви по план. Дори само защото струва човешки животи и създава сцени, които трудно се продават на руското население.