Кои са приближените на Путин, които ръководят действията в Украйна?

Владимир Путин прилича на самотна фигура, ръководеща руската армия във високорискова война, която застрашава да разруши икономиката на страната му. Той рядко е изглеждал по-изолиран, отколкото при последните си две добре режисирани появи с приближения си кръг, където седи на значително разстояние от най-близките си съветници, пише ВВС.

Като главнокомандващ крайната отговорност за нашествието е негова, но той винаги е разчитал на дълбоко лоялния си антураж, голяма част от който също е започнал кариерата си в руските служби за сигурност. Въпросът е в кого се вслушва той в този най-съдбовен момент от президентството си.

Сергей Шойгу, министър на отбраната

Ако се вслушва в някого, това е дългогодишният му довереник Сергей Шойгу, който повтаря линията на Путин за демилитаризиране на Украйна и защита на Русия от т. нар. военна заплаха от Запада.

Шойгу ходеше на лов и риболов с президента в Сибир и в миналото беше смятан за негов потенциален наследник.

Но погледнете тази странна снимка с него в края на масата, седящ неловко до ръководителя на въоръжените сили, и сигурно ще се запитате каква част от думите му успяват да стигнат до ухото на президента Путин.

Снимката е направена на третия ден след началото на военната кампания, която се натъква на неочаквана украинска съпротива и нисък дух в армията.

„Шойгу трябваше да стигне до Киев, той е министър на отбраната и се предполагаше, че трябва да спечели войната“, казва Вера Мироново, специалист по въоръжени конфликти.

Той си спечели заслуги с военното завземане на Крим през 2014 г. Шойгу беше и начело на службата за военно разузнаване, обвинена за две отравяния с невропаралитичен агент – смъртоносното нападение през 2018 г. в Солсбъри във Великобритания и за почти фаталното нападение срещу лидера на опозицията Алексей Навални в Сибир през 2020 г.

Снимката може да изглежда странна, но руският експерт по сигурността и писател Андрей Солдатов смята, че министърът на отбраната все още е най-влиятелният глас в ушите на президента.

„Шойгу не само отговаря за армията, той също така отчасти отговаря за идеологията, а в Русия идеологията до голяма степен е свързана с историята и той контролира говоренето“, отбелязва Солдатов.

Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили

Като началник на Генералния щаб неговата задача беше да нахлуе в Украйна и да свърши работата бързо и по желания от него начин.

Той изигра важна роля във военните кампании на Владимир Путин, откакто стана главнокомандващ на армията по време на войната в Чечня през 1999 г., и беше на предни позиции във военното планиране за Украйна, наблюдавайки военните учения в Беларус миналия месец.

Определен от руския специалист Марк Галеоти като „груб човек с остри черти на лицето, който никога не се усмихва“, генерал Герасимов също изигра ключова роля във военната кампания за анексирането на Крим.

Според някои информации сега той е изолиран заради колебливото начало на нашествието в Украйна и данните за нисък дух сред военните.

„Путин не може да контролира всеки път и всеки батальон, това е ролята на Герасимов“, казва Андрей Солдатов. И макар министърът на отбраната да обича униформите си, той няма военно образование и трябва да разчита на професионалистите, допълва Солдатов.

Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност

„Патрушев е най-агресивният ястреб, който от години смята, че Западът опитва да навреди на Русия“, отбелязва Бен Нобъл, доцент по руска политика в University College London.

Той е един от тримата довереници на Путин, които са му служили още от 70-те години на миналия век в Санкт Петербург, когато вторият по големина град в Русия все още се наричаше Ленинград.

Другите двама са началникът на службата за сигурност Александър Бортников и ръководителят на външното разузнаване Сергей Наришкин. Всички хора в приближения кръг на президента са известни като силовици, но тези трима души са още по-приближени до него.

Малцина имат толкова влияние върху президента колкото Николай Патрушев. Той не само е работил с него в старото КГБ по времето на комунизма, а и го замени начело на наследилата я организация – Федералната служба за сигурност, от 1999 до 2008 г.

По време на странното заседание на Съвета за сигурност на Русия три дни преди нашествието Патрушев е изложил възгледа си, че „конкретната цел“ на САЩ е да разрушат Русия.

Заседанието беше изключителна постановка, при която президентът, седнал зад бюро, прие един по един членовете на екипа си за сигурност, които заставаха на катедра, за да изложат мнението си за признаването на подкрепяните от Русия бунтовници в Украйна.

Николай Патрушев премина теста. „Той е човекът, който е дал основния призив за война и се твърди, че Путин е възприел най-крайната му позиция“, коментира Бен Нобъл.

Александър Бортников, директор на Федералната служба за сигурност (ФСС)

Наблюдатели на Кремъл твърдят, че президентът вярва на информацията, която получава от службите за сигурност повече, отколкото от всеки друг източник, а Александър Бортников е смятан за част от приближения кръг на Путин.

Още един стар съдружник от КГБ в Ленинград, той пое ръководството на ФСС, когато Николай Патрушев беше назначен на друг пост.

И за двамата се знае, че са близки до президента, но Бен Нобъл отбелязва: „Не можем да кажем със сигурност кой дърпа конците и кой взема решенията“.

ФСС има значително влияние върху други правоохранителни служби и дори разполага със собствени специални сили.

Бортников е важен, но не е способен да предизвика руския лидер или да му даде съвет по същия начин като други, смята Андрей Солдатов.

Сергей Наришкин, ръководител на Службата за външно разузнаване

Завършвайки триото от стари сподвижници от Ленинград, Сергей Наришкин остана до президента през по-голямата част от кариерата му.

Какво тогава можем да разберем от забележителното мъмрене, на което беше подложен той, когато не последва официалната линия по време на заседанието на Съвета за сигурност?

На въпрос за неговата оценка на ситуацията ръководителят на разузнаването се запъна и заговори объркано, при което президентът му каза: „Не това обсъждаме в момента“.

Дългото заседание беше режисирано така, че Кремъл ясно да покаже недоволството си пред голяма телевизионна аудитория.

„Беше шокиращо. Той е невероятно спокоен и сдържан, така че хората сигурно са се запитали какво се случва тук“, казва Бен Нобъл. Марк Галеоти бил удивен от токсичната атмосфера по време на цялото събитие.

Но Андрей Солдатов смята, че президентът просто се е наслаждавал на момента. „Путин обича да играе игрички с приближения си кръг, карайки го (Наришкин) да изглежда като глупак“, отбелязва той.

Наришкин е приближен на Путин от дълго време – в Санкт Петербург през 90-те години на миналия век, а после в кабинета на Путин през 2004 г., и в крайна сметка стана председател на парламента. Но той също така е ръководител на Руското историческо дружество и според Солдатов е изиграл много важна роля в осигуряването на президента на идеологически основания за действията му.

Миналата година в интервю за ВВС Наришкин отрече Русия да е извършвала отравяния или кибератаки, както и да се е намесвала в изборите на други страни.

Сергей Лавров, външен министър

От 18 години най-високопоставения руски дипломат е лицето на Русия пред света макар да се смята, че няма голяма роля във вземането на решения.

Но 71-годишният Лавров е още едно доказателство, че Путин разчита силно на фигури от миналото си.

Лавров е лукав политик – миналия месец той опита да осмее британския външен министър Лиз Тръс заради слабите ѝ познания за географията на Русия, а година по-рано опита да унижи ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел.

Но Лавров отдавна е заобикалян по въпроси, свързани с Украйна, и въпреки славата си на груб и враждебен човек, той подкрепяше още дипломатически разговори за Украйна, а руският президент избра да го игнорира.

Лавров вероятно не се е трогнал особено, след като повечето представители на Съвета за човешки права на ООН излязоха от залата, когато той опита да защити нахлуването на Русия във видео обръщение.

Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията

Едно от малкото женски лица в антуража на Путин, тя ръководи гласуването в Горната камара на парламента, на което беше одобрено разполагането на руски сили в чужбина, откриващо пътя за нашествие.

Валентина Матвиенко е още едно доверено лице на Путин от Санкт Петербург, което помогна за осъществяването на анексирането на Крим през 2014 г.

Но тя не е смятана за основен участник в процеса по вземане на решения. Макар че малцина могат да кажат с пълна сигурност кой дърпа конците и взема големите решения.

Подобно на всички останали членове на Съвета за сигурност на Русия нейната роля беше да създаде впечатление за колективно обсъждане, когато най-вероятно руският лидер вече беше взел решението си.

Виктор Золотов, директор на Националната гвардия

Бившият бодигард на президента сега ръководи Националната гвардия на Русия Росгвардия, създадена от президента Путин само преди шест години като лична армия в стила на преторианската гвардия в Римската империя.

Избирайки личния си охранител начело на гвардията, той си гарантира лоялността ѝ, а Виктор Золотов увеличи числеността ѝ до 400 хил. души.

Според Вера Мироново първоначалният руски план е бил нашествието да приключи за няколко дни, а след като армията видимо започнала да се проваля, Националната гвардия на Русия поела лидерството.

Проблемът е, че лидерът на гвардията няма военно образование, а силите му не разполагат с танкове, затова също са уязвими към нападения.

В кого още се вслушва Путин?

Премиерът Михаил Мишустин има незавидната задача да спасява икономиката, но няма особена дума за войната.

Кметът на Москва Сергей Собянин и ръководителят на държавния петролен гигант Роснефт Игор Сечин също са приближени на президента, казва политологът Евгения Минченко.

Братята милиардери Борис и Аркадий Ротенберг, които са приятели от детинство на Путин, също отдава са негови довереници. През 2020 г. списание Forbes ги обяви за най-богатото семейство в Русия.