Откъде Европа може да получи газ, ако Русия прекъсне доставките?

Природният газ представлява около една пета от цялата енергия, използвана в Европа. Той представлява и около 20% от производството на електроенергия за региона, а също така се използва за отопление и промишлени процеси, пише Energy Post.

Русия е най-големият доставчик на природен газ за Европа, като е отговорна за около 40% от доставките на континента чрез газопроводи. След нея се нареждат Норвегия (22%), Алжир (18%) и Азербайджан (9%). Европа също получава втечнен природен газ (LNG), който се доставя от танкери и изисква специални терминали и съоръжения за обработка на горивото.

През последните месеци европейският внос на LNG от САЩ и други страни достигна рекордни нива от около 400 милиона куб. метра на ден. За да представим това в перспектива, един товарен кораб за пренос на LNG може да побере приблизително 125 000-175 000 куб. метра природен газ - достатъчно енергия, за да затопли 17 милиона домакинства за един зимен ден.

Основното ограничение при употребата на LNG са скъпите инсталации за втечняване и регазификация.

LNG се получава чрез охлаждане на природния газ до минус 260 градуса по Фаренхайт (минус 162 градуса по Целзий), което намалява обема му повече от 600 пъти. Природният газ се подава по тръби до пристанище, обработва се в завод за втечняване и след това се зарежда в специализирани танкери с контролирана температура за пренос по море. 

За да получи доставка от LNG, съответното пристанището за разтоварване трябва да е оборудвано с инсталация за регазификация, която регазифицира LNG, така че да може да бъде изпратен по тръбопровод до крайните потребители. И инсталациите за втечняване, и инсталациите за регазификация струват милиарди долари и са необходими няколко години за изграждането им.

След подобна криза през 2009 г., когато финансов конфликт с Украйна накара Русия да спре доставките на газ за 20 дни, Европа значително разшири броя на съоръженията си за регазификация до 29. Понастоящем все още има място в европейските входящи терминали за регазификация за внос на повече LNG и много място за съхранение, за да се съхраняват доставките на вносен газ практически за неопределено време. Но много от най-големите доставчици в света не разполагат с допълнителен капацитет за производството на още количества такъв газ.

Глобалният пазар на LNG все пак разполага с известна гъвкавост. Около две трети от целия LNG се продава по твърди, дългосрочни договори с фиксирани дестинации. Някои големи притежатели на такива договори като Южна Корея, Япония и Китай, както и техните доставчици са готови да пренасочат товарите към Европа, ако по-нататъшното съкращаване на руския износ влоши съществуващата криза в Европа.

Могат ли доставчиците да пренасочват LNG товарите?

Такъв пример има през 2011 г., когато цунами предизвика срив и изтичане на радиация в японската атомна централа „Фукушима“. Япония затвори всички свои атомни централи, за да прецени дали са подготвени за подобни бедствия. Доставчиците на LNG пренасочиха наличния газ към Япония, за да ѝ помогнат да преодолее надигащата се енергийна криза.

Днес анализаторите посочват, че производителите или вносителите на LNG може да са в състояние да пренасочват товари, които биха могли да компенсират около 10%-15% от всеки недостиг, който е налице. Все пак подобни промени вероятно биха стрували скъпо на Европа, което допълнително ще повиши сметките за потребителите.

Увеличените доставки на американски LNG за Европа ще повишат ли цените за потребителите в САЩ?

Съществуващите съоръжения за износ на LNG в САЩ работят с пълен капацитет от няколко месеца. Около половината от доставките през декември 2021 г. бяха предназначени за Европа, стимулирани от нарастващите цени на европейските пазари. Преди това по-голям дял от износа на втечнен газ от САЩ отиваше към Китай, където свързаните със сушата ограничения върху хидроенергията доведоха до скок в търсенето на природен газ.

С други думи, продавачите в САЩ успяват да доставят повече газ за Европа чрез отклоняване на експортни товари, а не чрез продажба на газ, който иначе би се използвал на вътрешния пазар. Ако цените на природния газ в САЩ се повишат през следващите седмици, това вероятно ще се дължи на сезонното застудяване, отколкото на увеличения износ на LNG.

Няма ли Русия да навреди на собствената си икономика, като прекъсне износа на газ за Европа и загуби приходи?

През последните години Русия структурира федералния си бюджет по начин, който ѝ позволи да натрупа 630 млрд. долара във валутни резерви – пари, държани от централната ѝ банка в други валути за дискреционно използване, подобно на индивидуални спестовни сметки. Руските лидери могат да използват тези средства, за да преодолеят всякакви нови санкции или неочаквани промени в цената на петрола.

Например, миналата година Кремъл основа разходите си на консервативно ниска оценка на цените на петрола на рентабилност от 45 долара за барел, което му дава известна свобода. В крайна сметка цените на петрола през 2021 г. бяха средно 71 долара за барел, осигурявайки значителни непланирани приходи.

Чрез тази фискална стратегия руският президент Владимир Путин натрупа запаси, за да издържи на всеки нов кръг от санкции или дори на пълната загуба на приходи от износ на природен газ от Европа за определен период от време.

Замяна на руския газ

И все пак всеки ход на Русия за прекратяване на износа на газ за Европа може да има дългосрочни последици. Путин може би се е надявал, че неговото маневри ще убедят европейците, че руският газ е жизненоважен и не може лесно да бъде заменен с възобновяема енергия. Но по ирония на съдбата тази тактика може би вече е създала трайна неприязън, която ускорява прехода на Европа към офшорния вятър, евро-северноафриканските водородни центрове и американския LNG.

Руският газов гигант „Газпром“ също може да се сблъска с вихър от съдебни дела и високи наказателни такси за нарушаване на договорните си ангажименти с европейските страни, ако доставките секнат. Това от своя страна може да засегне руския народ, който също разчита на платежоспособността на „Газпром“ за своето зимно гориво за отопление.

Путин може би е готов да се обзаложи, че кризата с енергийните цени в Европа ще посее мащабно недоволство сред обществеността, ще спре енергийния преход и ще помогне на Русия да спечели отстъпки относно въпроса за позиционирането на войските и ракетите на НАТО. Но има малко доказателства, че Европа ще реагира по този начин. Въпреки че периодът на пренасочване на Европа към възобновяемите източници се очаква да отнеме време, това все още ще бъде лоша новина в дългосрочен план за Русия, която има 1688 трилиона кубически фута запаси от природен газ, които биха могли да се експлоатират за още 100 години напред.