По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. България

Сблъсъкът на бившия енергиен министър Румен Овчаров и настоящият министър Александър Николов се задълбочи през уикенда. В неделя Николов призна, че продадените количества газ са били 14% от дневното потребление. Според енергийното министерство сделка наистина е имало, но тя е била за 37 400 мегаватчаса на междинна цена към 150 лева, т.е. за малко над 5,5 млн. лева.  Количествата са от 14,8% остатък, с който е разполагал все още „Булгаргаз“. Дружеството е длъжно по договор да спазва баланса си така, както е планиран и комуникиран предварително, обяви Николов. По думите му продажбите на борсов пазар и на този, който е държавно конкуриран, собственост на „Булгартрансгаз" не са нещо изненадващо.  Тъй времето не е много студено и консумацията не е висока, "Булгаргаз" има излишък от гориво. Той е длъжен да поддържа баланс, което означава, че излишъкът трябва да се продаде, поясни енергийният министър.

Овчаров обаче и в неделя го обвини в лъжа за количеството продадена електроенергия. В съобщение до медиите пък председателят на АБВ Румен Петков предупреждава за заплаха „Булгаргаз“ да сключи договор за доставка на 500 млн. куб. м. втечнен газ на изключително висока цена. Възможно е, вероятно е цялата офанзива, която беше предприета срещу „Булгаргаз“, без подбиране на средства, да е именно за това „Булгаргаз“ лека-полека да бъде изтласкан от пазара, заяви пред БНР досегашният изпълнителен директор на дружеството Николай Павлов.

България ще приключи 2021 г. с 3,7% ръст на БВП, а през 2022 г. той ще се забави леко до 3,6%. Инфлацията в следващите месеци ще се ускори още и ще надхвърли 10%, като във втората половина на годината ще се поуспокои, но все пак в края ѝ ще е на нива около или дори над сегашните – 7,5%. Това са анализите на Българската народна банка в обновената си макроикономическа прогноза. Така тези очаквания значително се влошават спрямо предишната ѝ прогноза от септември и се различават от прогнозите на правителството.

В средата на седмицата депутатите единодушно прекратиха правомощията на Сотир Цацаров като председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) от 1 март. Самият Цацаров подаде оставка в средата на януари и така изпревари предстоящите реформи в комисията, след които така или иначе щеше да загуби поста си. Управляващите възнамеряват да разделят КПКОНПИ на две, като едната част ще се занимава с антикорупция, а другата - с отнемане на незаконно придобито имущество.

През първия месец на годината консолидираният държавен бюджет е на излишък 940 млн. лв., или 0,7% от прогнозния БВП, показват предварителните данни на Министерството на финансите. В сравнение със същия месец на предходната година плюсът е двойно по-голям, приходите са с 16.5% повече, а разходите са на сходни с миналогодишните нива. Разходите за пенсионни добавки и за енергийни помощи бяха изписани като такива през миналата година и бяха "складирани" в специални сметки. Това позволява на правителството да ги харчи в момента, като на касова основа те не се отчитат като разход за тази година.

Икономическите нагласи на фирмите в страната се подобряват през януари за втори пореден месец. Общият индикатор за бизнес климата се покачва с 1,5 пункта спрямо декември и достига 17,7 пункта, показват анкетите на НСИ. Оценките за бизнес средата са по-положителни в промишлеността, строителството и търговията на дребно, а понижение има единствено в сектор услуги.

ЕС и Еврозоната

Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3% през последните три месеца на 2021 г. и така е достигнала нивото си отпреди пандемията. Това се случва, въпреки че производството се е забавило спрямо предходното тримесечие, когато повишението беше 2,2%, заради разпространение на омикрон варианта на коронавируса. Свиването в Германия и Австрия е компенсирано от по-доброто представяне в страни като Испания, Франция и Италия. Първата оценка на БВП за цялата година показва ръст от 5,2% както в еврозоната, така и в целия ЕС - най-бързото покачване от 1971 г.

Природният газ и ядрената енергия ще бъдат допустими технологии за постигането на въглеродната неутралност на ЕС до 2050 г. Това е записано в предложението за зелена таксономия, представено от Европейската комисия. Двата енергийни източника ще попадат в сферата на зелената енергия при изпълнението на определени условия. Предложението трябва да бъде одобрено от членките на ЕС и ако това стане, промяната ще влезе в сила от 1 януари 2023 г.

Издаването на разрешително за експлоатация на газопровода "Северен поток 2" от Еврппейската комисия (ЕК) в момента е спряно. Според заместник-председателя на Комисията Валдис Домбровскис първото нещо, което трябва да се провери, е дали газопроводът е съвместим с европейската енергийна политика. Той също така заяви, че ще бъде направено всичко възможно, за да се гарантира, че Русия няма да има възможност да използва природния газ "като оръжие". Междувременно в Германия Федералната агенция за мрежите проверява дали „Северен поток 2" отговаря на разпоредбите за разделяне на дейностите по газопроводите и търговията с газ. За целта трябва да се представят допълнителни документи, съобщават от агенцията.

Броят на безработните в Германия нарасна до 2,462 млн. души през януари. Това е със 133 000 повече, отколкото през предходния месец, и с 439 000 по-малко, отколкото през януари 2021 г. Равнището на безработица се повиши от 5,1 на 5,4%.

На заседанието за лихвената политика Съветът на Европейската централна банка (ЕЦБ) изрази "загриженост" за текущото развитие на цените и повиши прогнозите си за инфлацията. За текущата година се очаква увеличение от 3%. През есента централната банка все още залагаше на 1,9% и доскоро оценяваше повишаването на цените като временно явление. Освен това председателят на ЕЦБ Кристин Лагард се въздържа да определи повишенията на лихвените проценти през настоящата година като „много малко вероятни", както преди. Засега централната банка ще запази паричната си политика непроменена. Според последните данни инфлацията в еврозоната се е повишила до нов връх от 5,1% през януари в сравнение със същия период на миналата година.

Междувременно Английската централна банка (АЦБ) допълнително затегна паричната си политика. Основният лихвен процент се повиши с 0,25 процентни пункта до 0,5%. Обсъждаше се и по-силно увеличение от 0,5 процентни пункта. Според съобщения в медиите обаче само четирима от деветте членове на съвета са гласували за тази мярка. АЦБ иска да намали и обема на притежаваните от нея облигации.

Социалистическата партия (PS) на министър-председателя Антониу Коща спечели абсолютно мнозинство на предсрочните парламентарни избори в Португалия. Новите избори бяха свикани, след като социалистическото правителство на малцинството не успя да получи парламентарно мнозинство за бюджета си, а двамата коалиционни партньори - комунистите и Алтернативният ляв блок - оттеглиха подкрепата си за Коща, защото той отхвърли значително увеличение на социалните разходи и минималната работна заплата.

Гръцкото правителство планира да изплати последната част от дълга си към Международния валутен фонд до края на март. Става дума за заеми на стойност около 1,8 млрд. евро. От 2010 г. насам МВФ бе предоставил общо почти 32 млрд. евро за програмите за заеми за Гърция. Настоящият генерален секретар на НАТО и дипломиран икономист Йенс Столтенберг ще стане новият ръководител на Норвежката централна банка през декември.  Бившият премиер ще смени на поста отиващия си управител Ойстейн Олсен, като датата за това предстои да бъде уточнена. Дотогава централната банка ще бъде ръководена временно от настоящия заместник-председател Ида Волден Бахе.

От 1 февруари зелените сертификати на ваксинираните преди повече от 9 месеца (смятано от дата на втората доза или първата за J&J) вече не важат при пътуване в ЕС. Засегнати от новия еврорегламент са над 90 хил българи, а броят им с времето ще расте. За получилите бустер сертификатът е безсрочен.

Северна Америка

Броят на новооткритите работни места в САЩ е надминал очакванията през януари въпреки растящия брой новозаразени с коронавирус, предизвикан от омикрон щама. Нивото на безработица в страната обаче също се е увеличило. Новооткритите работни места извън стопанския сектор са нараснали с 467 хил. броя през месеца, докато безработицата е достигнала 4%, показват данните на министерството на труда за януари. Прогнозите на Dow Jones бяха за повишение от 150 хил. работни места и безработица на ниво от 3,9 на сто.

Развиващи се пазари

По официални данни инфлацията в Турция се е повишила с 48,7% през януари в сравнение със същия месец на миналата година. Малко преди обявяването на последните данни президентът Реджеп Тайиб Ердоган уволни ръководителя на Националната статистическа агенция. Правителството също така стартира рекламна кампания, в която призовава гражданите да инвестират парите си в срочни депозити в националната валута - лирата.

Аржентина и Международният валутен фонд постигнаха принципно съгласие за преструктуриране на настоящото споразумение за заем. Според споразумението на страната ще бъде дадено повече време, за да изплати дълга си към МВФ, възлизащ на 44 млрд. долара. Това предотврати неизпълнението на задълженията от страна на Аржентина малко преди изтичането на крайния срок.

Бразилската централна банка повиши основния си лихвен процент за трети пореден път. Същевременно централната банка сигнализира, че по този начин цикълът на затягане е към своя край. От март миналата година досега тя е повишила основния си лихвен процент с общо 875 базисни пункта, което е повече от всяка друга голяма централна банка.

Глобални новини 

Нова порция взаимни обвинения и нападки, остър диалог и дипломатически совалки. Така можем да обобщим развитието на водещата световна тема от последната седмица - напрежението между Запада и Русия заради Украйна. А в същото време президентът на САЩ Джо Байдън изпраща допълнителни войски в Европа на фона на увеличаване на опасенията от руска инвазия в Украйна. Около 2000 военни ще бъдат изпратени в Полша и Германия, а други 1000, които вече са в Германия, ще отидат в Румъния. Те няма да се сражават в Украйна, а ще се ангажират с отбраната на американските съюзници.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс, който беше на посещение в Будапеща, предложи на Унгария разполагането на допълнителни военни части в рамките на НАТО като средство за възпиране на Русия от нахлуване в съседната на Унгария Украйна.

Уолъс предупреди, че руско-украинската криза може да засегне много тежко Централна и Източна Европа.

Русия може да нахлуе в Украйна до дни или седмици, но все още може да избере дипломатически път, каза днес съветникът по националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан в неделя. Намираме се във времеви прозорец. Всеки момент Русия може да предприеме военни действия срещу Украйна или може би след няколко седмици, или Русия може да избере да поеме по дипломатически път, каза Съливан.