Ето един интересен критерий за успех на Си Дзинпин по време на националния конгрес на управляващата Китайска комунистическа партия, който ще се проведе по-късно тази година, пише за Nikkei Asia Review Катцуджи Наказава.
„Ако всичко, което той (Си) получи, е още един петгодишен мандат като генерален секретар на партията, което ще замъгли перспективите за неговото свръхдългосрочно управление, това на практика ще бъде поражение“, споделя анонимен представител на китайските политически среди. Според него, при такъв развой, влиянието на Си Дзинпин върху партията постепенно ще отслабне.
Тези коментари отразяват една деликатна атмосфера, която се задържа повече от два месеца, откакто "третата историческа резолюция" беше приета на 6-тата пленарна сесия на 19-ия ЦК на ККП през ноември. Тогава партийните лидери одобриха "Основни постижения и исторически опит в борбата за стогодишнината на партията" - третата подобна резолюция в нейната 100-годишна история. В документа се призовава за отстояване на "правилния възглед за историята на партията. Тогавашният пленум проправи пътя към 20-ия партиен конгрес през 2022 г., на който се очаква Си да получи трети мандат, с което да си осигури позицията на най-могъщия китайски лидер след Мао Дзедун.
Както стоят нещата сега, има само едно нещо, в което всички са сигурни: че Си няма да се оттегли на предстоящия конгрес. Крайният резултат обаче ще зависи от това как ще протекат политическите му битки през следващите девет месеца.
Ако хората в Китай внезапно осъзнаят, че след пет години могат да се събудят с нов политически лидер, техните нагласи вероятно ще се променят от този момент нататък. Те могат да се преструват, че се подчиняват, докато тайно се съпротивляват на статуквото.
Поглеждайки назад, бившият президент Ху Дзинтао започва да губи контрол по вътрешните въпроси и дипломацията още през 2008 г., годината след началото на втория му мандат.
Тогавашният секретар на Чунцин Бо Силай стартира кампания с конкурси за "червени песни" по примера на Мао Дзедун, целяща да засегне националистическите настроения и да развие неговите политически амбиции. В момента Бо излежава доживотна присъда.
Широкото Неподчинение към Ху, който по това време се готви да се пенсионира, се отразява на китайската дипломация спрямо Япония. Китай не успява да осъществи споразумението със своя съсед за газовите находища в Източнокитайско море, сделка, постигната по инициатива на Ху. Първоначално споразумението от 2008 г. предвещава помирение между азиатските съседи. Но преговорите по договора, който се отнася за съвместно разработване на газовите находища, не успяват да напреднат.
През цялото време китайските държавни компании, свързани с енергетиката, чиновниците и военните официално се преструват, че спазват политическата линия, но същевременно тайно се противопоставят, опасявайки се, че техните лични интереси ще бъдат засегнати.
"Ако Ху имаше желание да продължи да управлява и след националния конгрес на партията през 2012 г., той може би щеше да успее да постави силите на съпротивата на колене", изтъква Наказава.
По това време Си е член на Постоянния комитет на Политбюрото, най-висшият орган за вземане на решения на партията, и неговите наблюдения стоят в основата на манията му за осигуряване на свръхдългосрочно управление. Той иска да бъде висш лидер за цял живот. Един от начините да направи това е да стане „председател на партията“, пост, заеман за последно от Мао.
Но ако Си иска да спечели това на предстоящия национален конгрес, той ще се нуждае от солидни политически постижения, сравними с тези на Мао.
Третата резолюция за историята даде на Си инерция да се доближи или дори да изпревари бившия лидер Дън Сяопин по отношение на ролята му в историята на партията. Но не всички в партията са убедени, че Си е направил достатъчно.
По стечение на обстоятелствата на 18 януари се навършиха 30 години от едно от важните събития от управлението на Дън. На 18 януари 1992 г. Дън предприема известното си южно „турне“. Прекарва около месец в инспекция на провинциите Хъбей, Гуандун и Шанхай, призовавайки за ускоряване на реформите. Икономиката на Китай по това време буксува, затънала в застой след репресиите на площад „Тиенанмън“ срещу продемократичните протестиращи през юни 1989 г., довели до налагане на санкции от индустриализираните нации, и заради вътрешната политика на „затягане на коланите“. Но след обиколката на Дън Китай започва да се придвижва към пазарна икономика.
Тридесет години по-късно, Китай, който се стреми да подчертае новата ера на Си, не предвижда значими събития за отбелязване на 30-ата годишнина от южното турне на Дън. Откровеното възхваляване на постиженията на Дън става опасно.
Една определена статия, „Малките кръгове нарушават големите правила“, отразява настоящата ситуация в Китай. Тя е публикувана във вестник Student Times.