Все по-малко хора вярват в независимостта на съдебната система в България, пише в петия доклад за Върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. В него се отбелязва, че през 2023 година 37% от българите са заявили, че съдът е независим, а през 2024 година същото твърдят едва 30% от анкетираните. Същото е отношението и на бизнеса - 33% от компаниите през 2023 г. вярват, че съдебната система е независима, спрямо 43% през 2020 година.
В доклада освен ниското доверие в съдебната система се обръща внимание още и на намаляващите дела за корупцията по високите етажи на властта. Същевременно 36% от компаниите у нас през 2023 г. смятат, че корупцията им е попречила да спечелят обществена поръчка. Това е повече от средното за ЕС - 27%. Данните са от проучване на Евробарометър, допълват от ЕК.
Друга проблемна област остава медийната среда. Според ЕК липсват достатъчно гаранции, които да осигурят независимостта на медийния регулатор в България (Съвета за електронни медии - СЕМ), като институцията все още не е назначила и директор на БНТ. Регулаторът отбелязва липсата на достатъчно бюджет, с който да назначат експерти.
От Брюксел посочват още и продължаващите проблеми с неясната собственост на медиите въпреки няколкото регистъра с информация за собствениците на медии. Регистрите се попълват с декларации от страна на медиите, като според Брюксел това не е ефективна практика за изпълнение на тези задължения. Нещо повече - достъпът до тези регистри е затруднен.
Най-проблемни се оказват онлайн медиите, които са едно от средствата за разпространение на дезинформацията.
Все още има индикации за политическо и икономическо влияние върху българските медии, както и че журналстите продължават да се сблъскват с трудности и заплахи в тяхната дейност, казва още докладът. В него се посочва, че има и известно подобрение по отношение на прозрачността при разпределението на политическата реклама, независимостта на обществените медии, както и по отношение на достъпа до информация.
По отношение на съдебната реформа България е направила няколко позитивни стъпки, като например приближаване на практиките за командироване на съдиите до европейските, както и подготовката на законодателни промени, които да подобрят работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да помогнат за избягване на риска от политическо влияние, особено при назначаването на негови членове.
Напълно е изпълнена препоръката на ЕК за адаптиране на състава на ВСС с европейските стандарти, но пък няма никакъв напредък по отношение на подобряване на ефективността на разследванията.