За последните пет години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разгледала над 250 случая, свързани с нелоялна конкуренция на пазара. Броят им представлява почти половината от решенията (общо 570) на Комисията по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за периода 2019-2023 година, пише в анализа на Зорница Славова от екипа на Института за пазарна икономика. Общата формулировка в ЗЗК определя нелоялната конкуренция като „всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите“ (чл. 29 от ЗЗК).
Законът изрично забранява: Увреждането на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Разгласяване на производствени или търговски тайни.
В близо половината от решенията (117 случая или 46% от всички с този предмет) КЗК установява, че няма нарушение и нелоялна конкуренция.
В 94 от случаите (37% от всички с този предмет) комисията установява извършено нарушение и нарушителя и налага санкция.
В периода от 2019 до 2023 г. включително наложените санкции са за близо 30 млн. лева. Трябва да се отбележи, че размерът на глобите е процент от оборота на компаниите, така че най-големите суми говорят по-скоро на размера на фирмата-нарушител, а не толкова за тежестта на нарушението. Разбира се, големите компании имат по-голямо влияние на съответните пазари и евентуалната вреда върху конкуренцията е предполагаемо по-значима. Някои от големите вериги за хранителни стоки и тук са под прожекторите на регулатора като основни участници на пазара.
Най-високата санкция формира половината сума, а седемте най-големи санкции, всяка за по над 500 хил. лв., образуват 85% от общата сума на всички наложени глоби за нелоялна конкуренция. В седемте случая компаниите са санкционирани заради различни нарушения на забраната – имитация, увреждане на доброто име на конкурентите, сравнителна или заблуждаваща реклама.
Правят впечатление множеството случаи на санкции заради реклама. Докато забраната за заблуждаващата реклама е сравнително разбираема, тази за сравнителна реклама звучи многозначителна и донякъде подлежаща на разнопосочни интерпретации. Законът забранява реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги (чл. 34, ал. 1 от ЗЗК).
Същевременно, сравнителната реклама се разрешава, когато сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел (чл. 34, ал. 2, т. 2 от ЗЗК).
Тази постановка е поредното доказателство за свръхдетайлното регулиране на пазарните субекти (ако някой изобщо си избере този начин на реклама) и подценяването на рационалното поведение на потребителите (ако някой изобщо би го оценил)[1]. Остава въпросът и кои са случаите на нелоялна конкуренция, които са останали „под радара“ на регулатора и не са анализирани и разгледани.
––––––––––––––
[1] По този повод ИПИ е и българският партньор на Институтът за икономически изследвания в Лондон, който публикува Международния индекс на държавата „Бавачка“.
13:13 | 24.03.24 г.
