Президентът Румен Радев наложи вето върху приетите преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор. Измененията бяха приети в началото на февруари.
Надежда Йорданова от ДБ-ПП аргументира изменението с необходимостта да се внесе яснота за преходния период между влизането в сила на измененията в Конституцията и приемането на изцяло нов Закон за съдебната власт, който да приведе на законово ниво промените в Конституцията.
„Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие“, заявява Радев.
В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
Според Радев възстановяването на правомощията на пленума на ВСС и на главния прокурор е несъвместимо с промените в Конституцията, според които „пленум на Висшия съдебен съвет“ вече не съществува, а правомощията му се поемат от Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет.
Освен това измененията и допълненията на Конституцията от декември 2023 г. редуцират правомощията на главния прокурор и прокуратурата. Главният прокурор вече не упражнява надзор за законност и не осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, но измененията в НПК предвиждат до промяна на действащите закони главният прокурор и неговите заместници да упражняват прекратените си правомощия.
„Възстановявайки отменените „пленум на ВСС“, както и правомощията на главния прокурор и на прокуратурата, оспорените разпоредби на § 10 от ЗИД на НПК поставят Закона за съдебната власт в преимуществено положение спрямо Основния закон. Това противоречи на чл. 5, ал. 1 от Конституцията, съгласно който „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат“, посочва президентът.
В мотивите си Радев посочва, че промените в НПК „реорганизират конституционно определена структура, преразпределят правомощия и възстановяват такива, отменени с конституционна норма“. Той допълва, че по същество това е равносилно на промяна в Конституцията, без да се спази специалният ред за това. Според него внасянето на промените между първо и второ четене на Закона за съдебната власт също е в нарушение.
Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите членки.
Президентът още през декември изрази несъгласието си с приетите промени в Основния закон и сезира Конституционния съд.