Съдът на ЕС отхвърли като недопустим иск на Европейската комисия за налагане на финансови санкции срещу България заради неизпълнение на изискванията за чистотата на въздуха. Това искане е свързано с нарушение на директивите, установени и потвърдени от съда още през 2017 г.
През ноември 2018 г. от ЕК са изпратили официално уведомително писмо с искане за информация за предприетите действия по съдебното решение, очаквайки отговор до 9 февруари 2019 г. Но в това писмо от Брюксел не са посочили ясно, че България може да предприеме допълнителни мерки до референтната дата, тоест до началото на февруари, става ясно от съдебното решение, публикувано на сайта на институцията.
Неудовлетворена от отговорите на България, ЕК подава иск за финансовите санкции през март 2021 г.
Базирайки се на съдебна практика, от съда обаче отхвърлят иска заради недостатък на съдебната процедура - в писмото си до България ЕК се позовава само на превишаването на нормите за 2015 г. и 2016 г. и пропуска да спомене съдебното решение от 2017 г., което, към момента на изпращане на писмото в края на 2018 г., все още не е изпълнено.
Брюксел беше посочил искане за еднократна санкция от 3156 евро на ден - от датата на предишното съдебно решение (5 април 2017 г.) до датата по постановяване на решението по настоящето дело (16 март 2023 г.), или 11 млн. лева, според изчисленията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В допълнение България няма да плаща и периодичната санкция (тоест глобата до отстраняване на нарушението) от около 20 млн. лева, за които настояваха от ЕК, нито съдебните разноски.
Искът на Брюксел е свързан с неизпълнението на нормите за качеството на въздуха и замърсяванията със серен диоксид, фини прахови частици, олово и въглероден оксид. В решението си от 2017 г. от Съда на ЕС установяват, че през предходните години България систематично и постоянно нарушава изискванията за качеството на въздуха във всички зони и агломерации, а в допълнение и не са изготвени планове за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
През 2019 г. българските власти изпращат информация по искане на ЕК, че има подобрение на ситуацията - през 2017 г. и 2018 г. дните с надхвърляне на пределните норми на замърсяване с фини прахови частици намаляват. Дадени са и програми за чистотата на въздуха за 19 града. Българската страна уверява, че се предприемат и още мерки на национално ниво.
Тези планове обаче не са разгледани от ЕК, което дава основание на Съда на ЕС да отхвърли исканията за санкции заради неизпълнение на правото на общността, се казва в заключението на Генералния адвокат по делото, публикувано през ноември 2022 г. В него той признава, че към февруари 2019 г. страната ни още нарушава нормите за замърсяване с фини прахови частици, но също така отчита, че това е сериозно предизвикателство заради начина за отопление в страната и факта, че страната ни е най-бедният член на общността и не може да си позволи значителните разходи за промяната му.
15:20 | 16.03.23 г.
