Дигитализацията на бизнеса - мисията възможна, но с правилното образование

Способността на служителите да отговарят на нуждите на съвременната дигитална икономика и нарастващата дигитализация на бизнесите е тема, която ангажира мениджърите не от днес и ще продължи да е актуална още. Нея коментират доц. Джеймс Йоловски и ас. Юлияна Георгиева от ВУЗФ.

България е на предпоследно място в ЕС според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. По какъв начин се отразява това на икономическото развитие на страната? 

Доц. Джеймс Йоловски: Индексът за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) е изключително важен показател, който Европейската комисия изследва и оповестява. Неслучайно той е елемент от политическата програма Цифрово десетилетие. За съжаление, България заема едно от последните места в класацията. Една от притеснителните констатации е, че у нас делът на хората с поне базова дигитална компетентност е значително по-нисък от средния за Европейския съюз. Този факт има отражение върху редица аспекти от живота на всеки човек – не само производителността на труда му, но сигурността му в цифрова среда например. Всъщност това ни възпрепятства да използваме максимално пълноценно добрата информационна инфраструктура, с която разполагаме в България, чието покритие е над средното за ЕС.

Дигитализацията на бизнеса у нас също остава далеч от средното за ЕС и от целите на Цифрово десетилетие. Използването на изкуствен интелект, облачни решения, обработката на големи обеми данни тепърва предстои да се повишава, така че икономиката ни да бъде по-производителна и по-конкурентна в световен план. Това е ключът и към по-бързата конвергенция с развитите държави.  

До каква степен днес са свързани дигиталната грамотност и финансовата грамотност? 

Доц. Йоловски: В днешно време дигиталните технологии са необходими в почти всяка дейност на живота – общуване, образование, професионално развитие и т.н. От своя страна, финансовата грамотност също засяга всеки негов аспект. Това е така, защото на едно базово ниво тя е свързана с начина, по който управляваме своите ресурси, за да постигаме целите си. С други думи, всяко решение, което вземаме, има отражение върху това с какво разполагаме – в настоящия или в бъдещ момент.

Тъй като и финансовата, и дигиталната грамотност са толкова необходими в нашия живот, логично е те да бъдат обвързани. Неслучайно, в Рамката за финансова компетентност на ОИСР и Европейската комисия, която беше адаптирана и приета  в България, немалка част от резултатите са свързани именно с дигитализацията. Важен акцент в нея е, че в дигитална среда трябва да бъдем предпазливи, както за личните данни и паролите си, така и към потенциални измами.

Понятия като „финтех“, „дигитален портфейл“, „дигитална валута“ достатъчно познати ли са вече у нас?

Доц. Йоловски: Благодарение на дигитализацията на финансите тези понятия навлязоха широко в ежедневието ни. Личното ми впечатление обаче е, че у нас обществото е поляризирано. От една страна, има относително висок дял ранни потребители (early adopters), които пълноценно се възползват от дигиталните възможности вече няколко години. От друга страна обаче има и съществена съпротива от по-голямото множеството потребители, при които тепърва предстои да придобият доверие в подобни продукти и услуги.

Дигиталните валути предложиха на потребителите предимства, които бяха много високо оценени – незабавни преводи при ниски такси. В глобален план обаче степента на тяхното приемане и използването им при разплащания все още се развиват с много бавни темпове. На първо място това се дължи на възникването на т.нар. необанки – без типичната мрежа от физически клонове, а на второ – на изключително бързата дигитализация на традиционните банки. Днес вече използваме в ежедневието си незабавни (instant) разплащания. Тук обаче има посредник, който осигурява допълнителна сигурност и ни предпазва от непоправими грешки. Освен това оперираме с валута, която е законно платежно средство и е гарантирана от централната банка. Вече съществуват възможности и за директни потребител до потребител (p2p) преводи, които често са безплатни, така че предстои тези услуги да се разширяват и да се използват все повече.

По какъв начин очаквате да се развие връзката между цифровите технологии и финансите в следващите години?

Доц. Йоловски: Дигитализацията вече коренно промени финансите. Дигиталните канали ни предоставят директно възможности, които преди години бяха немислими. Всеки от нас има своеобразен банков клон в джоба си – в своя телефон. Чрез него можете да откриете сметка, да изтеглите кредит, да инвестирате например в акции или в безналично злато. Различни инструменти ни помагат да бюджетираме и да управляваме финансите си много по-лесно и ефективно.  

Ключовата дума днес обаче е изкуствен интелект. Със сигурност той ще навлиза все повече в ежедневието ни. Обслужването от вашата банка например все повече ще преминава към изкуствен интелект. С развитието на технологиите дори няма да разбираме, че това е така.  

Можем да очакваме изкуственият интелект да ни помага както за съвсем лесни операции – например да съставим платежни, за да наредим превод, така и за по-сложни задачи. Например да ни дава съвети за бюджетите, с които разпределяме финансите си, да оценява рискове, да управлява фондове.

До каква степен съвременното образование по финанси отговаря на тези нови реалности?  

Ас. Юлияна Георгиева: Съвременното образование по финанси отговаря на новите реалности до известна степен, но има значителни предизвикателства пред него, особено в България. Както сподели и  доц. Йоловски, страната се нарежда на предпоследно място в ЕС по Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, което отразява ниското ниво на дигитална грамотност. Този недостатък пречи на пълноценното използване на съвременните технологии и ограничава икономическото развитие на страната.

Образованието по финанси в България трябва да се адаптира по-бързо към дигитализацията, като трябва да включва повече теми, свързани с финтех, блокчейн, изкуствен интелект и обработка на големи бази данни. Макар че има потребители, които се възползват от дигиталните финансови услуги, мнозинството от населението все още не притежава необходимите дигитални умения и доверие в тези нови технологии.

От друга страна, дигитализацията на финансите предлага много предимства като бързи и евтини разплащания, лесен достъп до финансови услуги чрез мобилни устройства и по-ефективно управление на личните финанси. Въпреки това, за да бъдат тези технологии напълно интегрирани в обществото, е необходимо образование, което да подготви хората за работа в дигитална среда.

Бих казала, че  съвременното образование по финанси трябва да се приспособи побързо и по-цялостно към новите реалности, като акцентира на дигиталната и финансовата грамотност, за да подпомогне икономическото развитие и конкурентоспособността на страната в глобален мащаб. ВУЗФ е един от малко университети, които от години разработва обучения с подобна насоченост за ученици, учители и студенти, защото оценяваме важността на засегнатата тематика.