fallback

Все пак не трябва да разчитаме на Google и AI за отговорите на всичките ни въпроси

Трупането на нови знания става само чрез вече наличните такива, което само подчертава важността на това да продължим да учим, дори във века на ChatGPT

16:31 | 02.06.24 г.
Автор - снимка
Създател

Изкуственият интелект (AI) накара много хора да вярват, че се нуждаем от радикална реформа в образованието.

Сега когато чатботовете могат бързо да набавят информация и да дават отговори на сложни задачи, защо да си правим труда да запомняме исторически факти или цитати? Не трябва ли вместо това да учим децата да мислят критично и да решават проблеми, оставяйки черната работа на компютрите, пита колумнистът на Bloomberg Крис Браянт.

Има обаче един проблем с тези аргументи: хората се нуждаят от познания, за да мислят творчески. Разчитайки за знанията си на Google и AI, рискуваме да станем по-глупави и по-податливи на дезинформация (включително и грешки на самия AI).

Не съм обаче от лудитите (социално движение от ХІХ в., което е срещу промените, предизвикани от промишлената революция, бел. ред.), посочва Браянт. Смятам, че е страхотно да имаме толкова много информация в ръцете си благодарение на интернет, докато ChatGPT и други чатботове служат като лични инструктори, което ако се използва разумно, може да подсили познанието ни, като отговори на всичките ни въпроси, допълва той.

Разбирам и защо хората може би смятат, че всичко това е обезценило способността да се цитира Шекспир или Периодичната таблица (или да се учи за изпит, също така) и сега важното е човек да знае къде може да намери информация.

И все пак способността за цитиране на факти е незаменима във века на търсачките и големите езикови модели.

В есе, публикувано през 2000 г., две години след основаването на Google, американският педагог Е. Д. Хирш разби аргумента, че винаги можем просто да проверим това, което ни трябва. „Съществува консенсус в когнитивната психология, че е необходимо познание, за да се набавя познание“, пише той. „Да, интернет предоставя изобилие от информация в ръцете ни. Но за да можем да използваме тази информация… трябва вече да притежаваме набор от знания“, допълва Хирш.

Неговите идеи са вдъхновението зад решението на консервативното правителство да прави промени в английската образователна система през последните 14 години, за да насърчава „богата на знания“ програма. Така например до 9-годишна възраст учениците по математика трябва да са запомнили наизуст таблицата за умножение до 12.

Основната идея на Хирш, че общата култура осигурява „ментално скеле“ и ни прави по-умни (и по-добри граждани) е очевидна; предишното знание ни помага да възприемаме повече от това, което учим, и е горивото за творческото мислене.

„Способността „просто да го види в Google“ зависи до голяма степен от това какво човек съхранява в своята дългосрочна памет“, казва бившият британски образователен министър Ник Гриб в реч през 2021 г. Това означава, че грамотността и смятането са още по-важни, въпреки че компютрите могат да смятат и да пишат текстове, отколкото ние.

Предположението, че трябва да „аутсорснем“ паметта си, за да освободим ограничено място за повече творческо мислене, се основава на неправилно схващане, посочва Никълъс Кар в книгата си The Shallows. Благодарение на своята гъвкавост центърът за дълготрайна памет на мозъка може да се разширява (както са установили учените, изследвайки таксиметрови шофьори в Лондон).

„Когато започнем да използваме мрежата като заместител на личната памет, заобикаляйки вътрешните процеси на запаметяване, рискуваме да изпразним умовете си от богатствата им“, пише Кар.

Зависимостта от интернет и AI е лоша идея, защото нашата работна памет е способна да обработват само по няколко нови неща наведнъж, посочва в скорошно есе Дейзи Христодулу, авторка на Seven Myths About Education. Така че ако се сблъскаме с твърде много нови думи или информация, се претоварваме, което ограничава способността ни да учим.

И наистина, проверяването на неща в Google често води до това, че после не можем да си я спомним – или защото нашите мозъци смятат, че няма нужда да я помним, или защото интернет, мобилните телефони и социалните мрежи ни разсейват, или и двете. Също така често сме склонни да надценяваме интелигентността си, бъркайки знанията, намерени в интернет, с наши собствени.

(Единственият ефективен начин, който съм открил за запаметяване на академични текстове и статии, които съм открил онлайн, казва Браянт, е като ги принтирам, подчертая с маркер и си водя подробни бележки.)

Друго нещо, което трябва да имаме предвид, е т. нар. когнитивно разтоварване засилва зависимостта от технологиите, което може да обясни защо някои AI компании искат да им предоставяме още повече информация, като една дори призова хората да „прегърнат забравянето“.

Разбира се, Касандрите оплакват вредното въздействие на технологиите от векове, докато техно-оптимистите посочват калкулатора като пример за технология, което е направила някои задачи в ежедневието ни по-лесни, но е превърнала мозъците ни в каша. Но както се казва в скорошна статия, публикувана във Frontiers in Psychology, калкулаторите имат ограничени функции, докато АІ чатботовете обхващат много по-широк диапазон от обща култура, решаване на казуси, емоционална подкрепа до творчески задачи.

Ако учениците започнат да разчитат на машините не само за получаването на факти, но и да мислят вместо тях, то тогава не само паметта ни ще пострада: познанието и способността ни да творим може да атрофират също. Някога стабилният ръст на IQ резултатите, известен като ефектът на Флин, започва да отслабва в няколко страни, въпреки че за причините може да се водят спорове.

А правителствата все още са в ранните етапи на разсъжденията за това каква ще е ролята на АІ в образованието. Вероятно ще има ползи, които ще увеличат способността на човека да учи, докато някои от негативните ефекти, описани дотук, могат да бъдат смекчени. Но няма нужда да откриваме отново топлата вода: във времена на теории на конспирацията и подвеждаща информация е дори още по-важно ние, хората, да имаме добро разбиране за основни факти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:09 | 02.06.24 г.
fallback
Още от Образование виж още