България е сред изоставащите страни по дял на висшистите в Европа

Броят на европейците с висше образование варира значително из регионите, показва ново проучване, цитирано от Euronews.

Средно почти една трета от хората на възраст 25-74 години в Европейския съюз (ЕС) имат висше образование, включително от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища. Образователното ниво варира и в зависимост от възрастта и пола.

Образователните нива се определят като ниски (предгимназиално обучение), средни (гимназия) или високи (университетско обучение), според доклад на европейската статистическа агенция Евростат, който се основава на Международната стандартна класификация на образованието (ISCED).

През 2022 г. 31,8% от хората на възраст 25-74 години в ЕС имат висше образование, като този дял варира от 17,4% в Румъния до 49,8% в Ирландия.

Северните и Прибалтийските страни имат повече висшисти от средното за ЕС ниво

Делът на завършилите висше образование е по-висок от средното за ЕС в скандинавските и Прибалтийските страни. Швеция и Норвегия се нареждат съответно на трето и четвърто място с над 45 процента хора с висше образование.

От населението на Латвия 44 процента са висшисти. Други скандинавски и Прибалтийски страни също отчитат по-висок дял от средния за ЕС на завършилите висше образование.

Във Великобритания 43,5% от населението на възраст 25-74 години има висше образование, което е повече от страните от „голямата четворка“ на ЕС (Германия, Франция, Италия и Испания – бел. ред.). Франция (38,2 на сто) има най-висок дял сред тези страни, следвана от Испания (38%).

След Румъния Италия има най-нисък дял на завършилите висше образование - 18,5 процента. В Германия този дял също изостава от средния за ЕС – 31,5%.

България е в долната половина на класацията с дял на висшистите от 27,8%, като Унгария отчита същия дял, но се нарежда по-високо в подреждането поради по-големия дял на завършилите професионално образование (46,2%).

Делът на населението с висше образование е значително по-нисък в страните кандидатки за членство в ЕС.

Турция има най-висок дял от населението с ниско ниво на образование, където две трети (61,8 процента) имат предгимназиално образование.

Професионалното ориентиране играе важна роля в няколко страни

Ако разгледаме детайлно средните образователни постижения, състоящи се от обща и професионална ориентация, делът на професионалното образование е значително по-висок в няколко страни.

Делът на хората с професионална ориентация на ниво средно образование е над 45% в девет страни от ЕС, включително Чехия (63,9%), Полша (52,2%) и Германия (47,4%).

Повече от две пети от населението на ЕС има висше образование

През 2022 г. 42 процента от населението на ЕС на възраст 25-34 години има висше образование. Този дял варира от 24,7% в Румъния до 62,3% в Ирландия.

В това отношение България заема едно от последните места в Европа с дял от 33,8%, изпреварвайки освен Румъния още Италия (29,2%), Унгария (31,9%) и Сърбия (33,4%).

За разлика от населението на възраст 25-74 години, във възрастовия диапазон 25-34 години Финландия и Исландия имат по-нисък дял на хората с висше образование от средното за ЕС.

Тази цифра е над 50 процента в една трета от страните от ЕС. Десет държави от ЕС също изостават от целта на ЕС за 45 процента висшисти до 2030 г.

Жените са по-образовани от мъжете

В 35 европейски държави, за които има налични данни, жените на възраст 25-34 години имат по-висок дял на завършилите висше образование в сравнение с мъжете.

През 2022 г. делът на жените с висше образование средно е 47,6 на сто, докато при мъжете той е 36,5%.

С изключение на Финландия, разликата между половете е значително по-голяма в скандинавските и Прибалтийските страни в полза на жените. Исландия (25,4 процентни пункта – п.п.), Словения (23,8 п.п.) и Словакия (22,8 п.п.) отбелязват най-сериозна разлика.

Турция (1,3 п.п.), Швейцария (3,6 п.п.) и Германия (4,6 п.п.) регистрират най-малка разлика, което показва, че дяловете на жените и мъжете с висше образование са близки.