Промяната в бизнес училищата вече е в ход

Повече от десетилетие преподавах курс по бизнес етика, пише за Financial Times Андре Спайсър, професор по организационно поведение и ръководител на факултета по мениджмънт в Лондонския университет. Всяка година започвах с един прост въпрос: защо съществуват корпорациите? „За да максимизират възвръщаемостта за акционерите“, винаги отговаряше някой. Тогава друг обясняваше, че корпорациите имат други заинтересовани страни, като клиенти и местната общност.

Нещата винаги ставаха по-трудни, когато представях пред студентите истински бизнес проблем: какво ще направите, ако управлявате компания, изправена пред нарастваща чуждестранна конкуренция с по-ниски разходи? Дивидентите ли трябва да намалите или разходите за труд? Често отговорът беше второто.

Изглежда моите ученици не са единствените. Неотдавнашно проучване на Дарън Аджемоглу от Масачусетския технологичен институт (MIT), Алекс Си Хе от Университета на Мериленд и Даниел ле Мари от Университета на Копенхаген установиха, че мениджърите, обучени в бизнес училища, са по-склонни да предпочетат акционерите пред служителите.

В техния анализ авторите откриват, че служителите, работещи за компании, управлявани от мениджър, обучен в бизнес училище, печелят средно 6% по-малко в САЩ и 3% по-малко в Дания. Компаниите, управлявани от обучени в бизнес училища мениджъри, не са по-продуктивни или по-иновативни, но имат по-високи цени на акциите (5 процента повече в САЩ) и по-добра възвръщаемост на активите (3 пункта повече в САЩ и 1,5 пункта в Дания). Освен това средно плащат повече на главния си изпълнителен директор.

Моделът, идентифициран от Аджемоглу и колегите му, е част от по-широка тенденция. Въпреки че корпоративната производителност се увеличава през последните 40 години, делът от допълнителните печалби, който отива за служителите, стагнира.

Има много причини за това, включително глобализацията на веригите за доставки, намаляващата сила на синдикатите, нарастващата роля на автоматизацията и преминаването от по-високо платени работни места в промишлеността към по-ниско платени такива в сектора на услугите. Но ръстът на обучените в бизнес училища мениджъри обяснява около 15 процента от стагнацията на заплатите от 1980 г. насам в САЩ.

През 1980 г. малко над 25% от по-големите американски компании се управляват от професионални мениджъри. Днес този дял е близо до 50%. Въпреки че процентът на европейските компании, управлявани от обучени в бизнес училища мениджъри, е по-нисък от този в САЩ, той също расте. Например през 1995 г. около 11 процента от датските главни изпълнителни директори са посещавали бизнес училище. Днес този дял е 19 на сто. Главните изпълнителни директори, обучени в бизнес училище, често носят със себе си идеите, които са попили в класната стая.

Двете идеи, които имат най-голямо въздействие, са максимизиране на стойността за акционерите и реинженеринг на бизнес процесите. В много часове по финанси и счетоводство студентите научават, че целта на корпорацията е да максимизира стойността за акционерите. В часовете по оперативен мениджмънт пък те често учат как може да се използва реинженеринг на бизнес процесите за снижаване на разходите за труд и увеличаване на рентабилността.

Анализът на Аджемоглу оспорва този подход. От една страна, той показва, че идеите, които се преподават в бизнес училищата, имат дълбоко въздействие. От друга страна, изглежда, че това въздействие не е изцяло положително. Идеите, които преподават бизнес училищата, помогнаха за вдигане на цените на акциите и на заплащането на главните изпълнителни директори, но не подобриха иновациите и ефективността. Най-тревожното обаче е, че тези идеи спомогнаха за развитието на една от големите икономически болести на нашето време: стагнацията на заплатите.

Ако Аджемоглу е прав, бизнес училищата трябва да променят това което преподават, как го преподават и на кого. Добрата новина е, че част от трансформацията вече е в ход. Доктрината Фридмън - че социалната отговорност на бизнеса е просто да увеличава печалбата - отпадна. Огромното мнозинство от бизнес училищата поставят по-голям акцент върху увеличаването на стойността за широк кръг от заинтересовани страни.

Бизнес училищата промениха своите методи на преподаване. Вместо сухи учебни казуси, все по-вероятно е студентите да получат „сложни предизвикателства“ от реалния свят. Те например са питани как да се справим с риска от наводнения в Пакистан, бежанската криза в Европа или речта на омразата в САЩ. Именно с вникването в тези проблеми учениците започват да разбират по-широката роля на бизнеса в днешното общество.

Единственият аспект, в който бизнес училищата са постигнали по-малък напредък, е относно това на кого преподават: класните стаи често са пълни с хора от богатите среди. Клас, пълен с членове на елита, може да е добър за изграждането на мрежи, но не и за събуждането на емпатия.

Доцентът по икономика в Харвард Гаутам Рао установи, че когато учениците са поставени в класове, които са смес от заможни и по-малко заможни, те са по-склонни да споделят и доброволстват и по-малко вероятно да дискриминират. Може би бизнес училищата трябва да се вдъхновят от проучването на Рао и да въведат по-голямо социално-икономическо разнообразие в класните стаи.

Ако успеем да постигнем това, тогава бизнес лидерите на утрешния ден може да са по-склонни да разпределят печалбите от производителността малко по-справедливо.