България е сред шестте страни от ЕС, които отделят под 1% от БВП за научна дейност

Шест страни членки на Европейския съюз са отделили по-малко от 1% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2021 г. Това са Румъния (0,48%), Малта (0,65%), Латвия (0,71%), България (0,81%), Кипър (0,89%) и Словакия (0,95%), сочат данни на Евростат, публикувани днес.

Същевременно най-висок дял е регистриран в Швеция (3,35%), следвана от Австрия (3,22%) и Белгия (3,19%).

Две трети от страните членки отчитат по-висока интензивност на НИРД (т.е. разходите за НИРД като процент от БВП) през миналата година, отколкото през 2011 г. Въпреки това значително намаление на интензивността се наблюдава във Финландия (-0,64 п.п.), Естония (-0,51 п.п.), Ирландия (-0,49 п.п.) и Люксембург (-0,41 п.п.).

През 2021 г. страните от ЕС са похарчили 328 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност, което е с 6% повече в сравнение с предходната година. В сравнение с 2011 г. се регистрира ръст от 43,9%. Тези темпове на промяна са в текущи цени, което означава, че отразяват както ценовите промени, така и реалните промени в нивото на разходите.

Общата интензивност на НИРД показва намаление на дела на разходите за НИРД от БВП от 2,31% през 2020 г. до 2,27% през 2021 г. Този спад може да се обясни с възстановяването на БВП през миналата година след значителния спад през 2020 г. в резултат на пандемията от COVID-19. Все пак в сравнение с предпандемичната 2019 г. (2,23%) интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е увеличила с 0,04 процентни пункта през 2021 г., а в сравнение с предходните 10 години е нараснала с 0,25 процентни пункта.

Корпоративният сектор продължава да формира най-големия дял от НИРД (66,08% от общите разходи за научна и развойна дейност през 2021 г.), следван от висшето образование (21,58%), правителствения сектор (11,89%) и частните организации с нетърговска цел (0,44%).

НИРД е основен двигател на иновациите, а разходите и интензивността на НИРД са два от ключовите показатели, използвани за наблюдение на ресурсите, предназначени за наука и технологии в световен мащаб.