Бъдещето на развитието на образованието в страната ни, недостигът на квалифицирани за технологичната сфера кадри и още ключови теми от областта обсъждаме днес със Светлин Наков. Той е известен като един от тримата основатели на СофтУни – иновативна образователна инициатива, която предлага обучения в едни от най-перспективните сфери днес. Много от нас обаче го познават и като програмист, предприемач, преподавател и вдъхновител на хиляди млади хора.
- Г-н Наков, какви са изгледите за бъдещето на образованието в света и в страната ни? Смятате ли, че дигитализацията ще се наложи изцяло?
Вярвам, че дигитализацията е новият стандарт в образованието и вече няма връщане назад. Смятам, че учебниците и традиционните учебни занятия ще се трансформират в по-интерактивни формати: не само като се замени хартията с дигитален формат, но и чрез добавяне на видео, интерактивност, игровизация, виртуална реалност, добавена реалност и други технологии от съвременния свят. За да учат новите деца, трябва учебникът им да е „интересен, шарен и да мърда“ като във видео игрите, които всяко дете играе.
В момента тече дигитална трансформация на образованието и тя ще продължи още дълго. Пандемията наложи онлайн обучение и даде масивен старт на тези процеси. Ще отнеме време, докато се създадат новите дигитални учебни ресурси и методологии за обучение в дигитална среда и най-вече докато се приложат масово по света. Образователната система е консервативна и инертна и ще отнеме най-вероятно десетилетия.
За мен пътят напред е ясен: образованието ще включва все повече визуално, интерактивно и дигитално съдържание, и взаимодействие. Това го наблюдаваме и при нашите студенти в СофтУни, и при нашите ученици в гимназия „СофтУни Светлина“: те търсят визуално учебно съдържание (мултимедийни презентации с демонстрации на живо), интеракции в реално време с преподавателите и менторите (например чрез виртуални класни стаи и менторски групи), интеракции между учащите (в дигитални общности и платформи), интерактивни упражнения и проекти (чрез специализирани инструменти за обратна връзка в реално време).
Ролята на учителя в бъдеще ще е най-вече да организира, напътства и подкрепя процеса на учене, вместо да „чете лекции“. Няма нужда от лекции в клас вече: уроците ги има в интересен видео формат и на разбираем език. Учителят трябва да преведе учениците през тях по най-подходящия начин за всеки и да мотивира учещите да упражнят наученото чрез практика, да им отговори индивидуално на въпросите, да ги мотивира, наставлява и да ги насочва.
Бъдещето ще е микс между дигитални образователни формати и взаимодействие на живо. Живият елемент няма да изчезне, защото сме хора и имаме нужда да се срещаме и общуваме на живо, лице в лице с учители, ментори, съученици и колеги. Дигиталните формати ще подкрепят традиционните и ще се слеят постепенно с тях. В някои училища това вече се случва и в момента и България не е изключение.
- Ако образованието стане изцяло дигитално, как това ще се отрази на развитието на курсистите, студентите и учениците? За какво трябва да бъдат подготвени?
Вече сме свидетели какво се случва, когато образованието премине изцяло в онлайн формат.
При високите възрасти, където мотивацията за учене е силна и дисциплината в клас не е проблем, нещата се получават гладко. Такъв е случаят и при нас в СофтУни: силно мотивирани студенти, които учат по собствено желание и се стремят да извлекат максимума от своето присъствие в клас или при онлайн занятията. За тях по-ефективният начин да учат е онлайн, чрез дигитални интерактивни учебни инструменти, в сплотени дигитални общности и в непрекъснато взаимодействие с преподаватели и ментори.
При ниските възрасти, както и при липса на мотивация и проблемна дисциплина, онлайн обучението не е много ефективно и може да се ползва най-вече като допълнителен инструмент: за индивидуални учебни занимания, за школи и кръжоци, за надграждане на учебния процес, в случай на невъзможност за присъствено обучение, каквато наблюдавахме с началото на 2020 г. Вярвам, че в ученическа възраст, особено в началния и средния етап на обучение, присъствената форма е по-ефективна.
При всички положения изпити онлайн е много трудно да се провеждат, тъй като възможностите да се ползва нерегламентирана външна помощ по време на изпит са необятни. Аз лично смятам, че всички изпити трябва да се провеждат в присъствена форма или ако са онлайн, да са в индивидуален формат между ученик и преподавател, за да се избегне ползване на чужда помощ и нерегламентирано подсказване. Измерването на резултатите се оказа огромно предизвикателство по време на пандемията в последните години.
Ученици, студенти и курсисти трябва да бъдат подготвени за адаптиране към новите учебни платформи и учебни формати, съобразени с дигиталната среда. Мисля, че те бързо се свикват с тях и не са затруднени да учат в нови среди и дигитални платформи.
По-голямо е предизвикателството от страна на учителите: те трябва не само да се адаптират да използват дигитални инструменти, но трябва да се научат да създават и използват дигитално учебно съдържание, както и да адаптират учебната си методологията за онлайн среда. Този процес е бавен и ще продължи и за напред.
- Недостигът на квалифицирани кадри в най-развиващите се сфери (ИТ, дигитални науки и др.) - какво прави страната ни по този въпрос и какво не?
ИТ секторът в България се развива доста добре. Традиционно още от времената на социализма и първите години на демокрацията имаме развита технологична индустрия и образование, което да я подкрепя: от кръжоците по училищата, през специализираните средни училища и гимназии, до висшето образование.
Традиционно висшето образование изостава най-значимо заради ограничената гъвкавост и адаптивност към пазара на труда. ИТ секторът черпи кадри за своя бурен растеж най-вече от частните ИТ академии (като СофтУни) и вътрешните образователни програми по фирмите (фирмени академии, стажантски програми и други). В крайна сметка благодарение най-вече на частната инициатива в образованието и неформалните образователни организации в софтуерната индустрия в България се присъединяват по 5000-6000 души на година (по данни от проучването „БАСКОМ Барометър 2022“) и този брой расте всяка година.
Недостигът на кадри е навсякъде, не само в технологичната индустрия. По данни на Българската конфедерация по заетостта (БЗК) от 2021 г. 71% от работодателите не могат да намерят нужните им служители. Това се дължи на обезлюдяване, прекомерна емиграция в чужбина и застаряване на населението. Редом с огромната липса на инженери и ИТ специалисти не достига работна сила за промишленото производство, за търговията, за логистиката, за центровете за обслужване на клиенти, дори за строителството и за туристическата индустрия.
Поради кризата с коронавируса се наблюдава и трайно преливане на кадри от засегнатите индустрии (като туризъм и транспорт) към индустриите, които са в растеж (ИТ, електронна търговия, куриерски услуги, здравеопазване). Това се забелязва особено отчетливо при нас в СофтУни, където болшинството учащи през последните 2 години работят в друга индустрия и се преквалифицират, за да влязат в технологичните професии. ИТ индустрията е особено привлекателна, защото осигурява стабилна, дългосрочна кариера, с високи доходи и широки перспективи за развитие. Дигиталните професии (като дигитален маркетинг, графичен дизайн, видео продукция, дигитална реклама и други креативни професии) също се търсят поради перспективата за стабилна, интересна и доходна работа в сектора на дигиталната трансформация, расте и ще продължава да расте.
Мисля, че частните образователни инициативи се справя добре с подготовката на кадри за дигиталните професии и бизнесът се развива добре, без да разчита особено на държавата и традиционното държавно образование. Сериозно ограничение за растежа са демографската криза, намаляващия обем на икономически активното население, неспиращата емиграция на младото население и липсата на работещо законодателство и ефективни процедури за внос на квалифицирани кадри от чужбина. Всички тези фактори намаляват конкурентоспособността на икономиката, особено в индустриите с висока добавена стойност и иновативно-технологичните отрасли на икономиката.
- Какво е решението на този проблем?
Решението на проблемите с недостига на кадри по мое мнение може да се търси е в няколко направления:
· Фирмите да увеличат своя принос към образованието: да организират стажантски програми, да отворят образователни академии, да стартират съвместни обучителни програми с университети и гимназии и като цяло да вземат в свои ръце въпроса за подготовката и развитието на кадрите си. Най-добрите на пазара вече го правят. Време е моделът „сами си отглеждаме кадрите“ да стане масов и навсякъде: от кварталната пекарна до технологичните фирми.
· Фирмите да започнат да наемат младши специалисти (juniors). Това е неизбежно, особено в ИТ индустрията, където има траен дисбаланс между търсенето на опитни и неопитни инженери. При неопитните (juniors) предлагането значително изпреварва търсенето и за една junior позиция се състезават десетки кандидати. В същото време за senior позициите за един кандидат се състезават десетки фирми. В чужбина фирмите са много по-отворени да наемат неопитни кандидати и да ги обучават, отколкото в България. Трендът е положителен все пак: все повече фирми организират образователни инициативи.
· Висшето и професионалното образование да се реформират. Време е университети и гимназии да се модернизират и да обучават на уменията, които бизнесът търси, вместо да преподават остарели теоретични знания без реално приложение. Това е проблем и извън България и трендът е неформалното образование, насочено към практиката и реалните нужди на бизнеса, да расте за сметка на традиционното образование. Този натиск води до плавно реформиране и модернизиране на традиционните образователни институции, но ще отнеме време защото образователната система е доста консервативна.
· Внос на квалифицирани кадри от чужбина. България е в добра позиция да привлича талант от околните държави, както и от Азия и Африка, заради принадлежността към Европа, заради нарастващата средна клас, заради нарастващия стандарт на живот за образованите и заради бурно развиващите се ИТ индустрия, технологична индустрия и иновативно-предприемаческа екосистема. Остава да се решат законово-административните пречки пред вноса на висококвалифицирани кадри, за да се засили още растежа на иновативно-технологичните индустрии, които носят висока добавена стойност и устойчив икономически растеж. Аз съм оптимист и вярвам, че скоро ще имаме напредък по този въпрос.
Докато всичките изброени по-горе процеси се движат лека полека, младите хора могат смело да променят кариерния си път и да се влеят в технологичната индустрия и в сектора на иновациите и дигиталните професии. Това ще им даде добра и стабилна работа и висок стандарт на живот тук в България.
СофтУни и останалите академии дават страхотни възможности да навлезеш в програмиране, ИТ, дизайн, маркетинг и останалите дигитални професии: от нулата до кариерен старт само на 1-2 години (в извънработно време при запазване на текущата работна позиция). Вече десетки хиляди промениха професията си и си осигуриха бъдеще в дигиталния свят чрез СофтУни. Всеки може да си смени професията и да влезе в технологичната индустрия, стига да е решителен, упорит, мотивиран и трудолюбив.
Радвам се, че вече 8 години СофтУни осигурява качествено съвременно практическо образование в перспективните дигитални професии и изгражда мост между образованието и бизнеса. Горд съм, че сме част от една силно позитивна промяна в българското общество и икономика и даваме значим принос за бурния растеж на софтуерната индустрия. За всичко това сили ни дава нашата голяма и смела мечта: да направим България силициевата долина на Европа.
15:13 | 13.09.22 г.
