Българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите

Българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите, особено в последната година. Това каза в интервю за БТА Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара по машиностроене, потърсен във връзка с предстоящия на 13 октомври Ден на машиностроителя.

Има фирми, които отчитат спадове между 30 и 40% за второто полугодие на 2023 г. и първото тримесечие на 2024 г. спрямо тези периоди една година по-рано, посочи Ненов. До края на тази година отрицателната тенденция в машиностроенето се очаква да се запази, каза той.

Проучване сред членове на Камарата сочи, че през втората половина на 2023 г. над 60% от фирмите отчитат намаление на оборотите, някои с 30% и повече.

Сред основните проблеми пред бранша, които са общи не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, са енергийните, които продължават вече няколко години и положението не се подобрява, каза Ненов. Според него мерките, които държавата предприема с частично поемане на разходи за електроенергия, имат известно положително значение, но, по думите му, това не е достатъчно, за да може спокойно да се образува себестойността на продукцията и добре да се планира.

Проблемът с цените на електроенергията обаче не може да се преодолее с подобно решение като подпомагането на фирмите, а се изисква промяна в дългосрочната енергийна политика на страната, коментира Ненов.

Най-сериозният проблем според председателя на Камарата е липсата, а и самата подготовка на кадри – такива с ниска, средна и висока квалификация. В машиностроенето това е особено остър проблем, тъй като с течение на годините намалява в значителна степен количеството на кадри в страната, които могат да бъдат привличани и използвани в производството.

По данни за 2023 г. в бранша работят около 120 хил. души, каза председателят на Камарата. Трудно е да се прецени колко е дефицитът на кадри, но почти няма фирма, която да не се оплаква от недостиг.

Според българските фирми вносът на работници с ниска квалификация от трети страни може до известен степен да намали временно проблема с недостига на кадри, но вносът на специалисти с висока квалификация от тези страни не е панацея, дори и само от гледна точка на езиковата бариера. Да не говорим за сложностите по отношение на времето за привличането на такива кадри, както и за несигурността за тяхното задържане, след като се обучат достатъчно и внезапно решат да си тръгнат от България, коментира Ненов.

Проблем пред машиностроенето създават също и нарушените реализации по веригите на доставки, породени от международната обстановка, както и от стагнацията в редица страни. В момента нямаме сигурни вериги на доставки и сроковете на доставки на нужните материали и суровини са значително удължени, което затруднява в голяма степен работа на машиностроителните фирми, коментира председателят на Камарата. Ако по-рано доставките се получаваха от 15 дни до един месец, сега доставчиците дават срок 3 месеца, 6 месеца и повече, коментира Ненов и посочи, че това създава проблем не само при планирането на производствените процеси, но се отразява и върху финансовото състояние на фирмите от бранша.  

По думите на председателя на Камарата е трудно да се оцени колко са активните предприятия в сектор "Машиностроене", но по последните данни на икономическото министерство за 2022 г. активните фирми, формиращи основния обем продукция в сектора, са около 4600 - 4700. Освен това десетки хиляди са фирмите, които са регистрирани като машиностроителни, те подават годишни отчети, но имат много малък обем продукция и обороти, както и много малък персонал, посочи Ненов.

Почти всички фирми от тези сектори основно работят за износ. Най-голяма част от продукцията е за страните от Европейския съюз и то в значителна част (директно и индиректно) за Германия, което обяснява защо настъпилата в тази страна криза най-силно засяга българските компании, коментира Ненов. Извън ЕС, българска машиностроителна продукция се изнася за страни от Азия, Южна Америка, Австралия и САЩ.

През 2022 г., след пандемията от коронавирус, имаше значително нарастване на приходите от дейността на фирмите. От средата на 2023 г. започна влиянието на кризата в Европа и особено в Германия и като следствие - намаления в оборотите, посочи председателят на Камарата.

Има фирми, които преминаха на 4-дневна работна седмица, не са малко компаниите, които съкратиха персонал, посочи Ненов. Кризата много сериозно се отрази на машиностроенето, въпреки че пак по статистически данни от икономическото министерство за 2023 г. този сектор беше един от двата, в които нямаше намаление на износа в общия обем от България, посочи председателят на Камарата и изтъкна, че причината е, че все още продължава да има български фирми, които успяват да поддържат ниво и да изнасят, но има и доста голямо количество фирми, които са затруднени сериозно от кризата.