Фабриките не са бъдещето на САЩ

Политиците от лагерите на републиканците и демократите обещават да възстановят историческата роля на производството като източник на работни места за американците. Те обвиняват търговски партньори като Китай, Германия и Мексико за несправедливата кражба на тези работни места. Обвиняват корпорациите, че пренасочват работните места чрез аутсорсинг към други страни. Обвиняват синдикатите, че възпрепятстват растежа на производствените компании. Демократите обвиняват републиканците. Републиканците обвиняват демократите. Гласоподавателите копнеят за златната епоха от миналото, когато повечето американци имат високоплатени и стабилни работни места в производството, пише в коментар за Wall Street Journal Мартин Айхенбаум.

Фактите обаче показват нещо друго. Според Бюрото по трудова статистика делът на производството на пазара на труда, изключващ селското стопанство,  е намалял от приблизително 32% през 1947 г. до около 8% към края на 2023 г.

Да, има леко увеличение на темпа на спад около 2001 г., когато Китай влиза в Световната търговска организация (СТО). Но трябва да внимателен преглед, за да видите ефекта от това. Във всеки случай този ефект е тривиален в сравнение с дългия, бавен, неумолим спад на значението на производството като източник на работни места в САЩ.

Дали спадът в производството е катастрофата, описвана от политиците? Едва ли. Коригираният спрямо инфлацията брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил от около 15 000 долара през 1947 г. до около 66 000 долара през 2023 г. Реалният разполагаем доход на глава от населението е нараснал с подобна скорост. Така че не е вярно, че американският просперитет зависи от това повечето хора да работят в производствения сектор - точно обратното.

Технологиите драстично повишиха производителността на труда в производството. Автомобилните производители се нуждаят от много по-малко работници сега, отколкото през 2000 г., за да правят по-добри автомобили. Това е голяма сила, намаляваща заетостта в автомобилния сектор – същото важи и за много други индустрии.

Доходът на глава от населението не би могъл да се повиши толкова драстично, ако повечето от работниците, напуснали производството, започват работа в ресторанти за бързо хранене. Американците се преместват от производството към други видове работни места, в които техният труд е необходим и нивото на производителността им позволява на техните работодатели да се конкурират. Финансовите услуги, медицината, биотехнологиите и висшето образование са примери за индустрии, които са се разраснали драматично с течение на времето и са задвижвали американския просперитет. Черешката на тортата е, че финансовият сектор и разработчиците на софтуер са големите износители на САЩ.

Промяната причинява разходи за някои хора. Преквалифицирането на 45-годишен работник от стоманодобивния сектор в биотехнологичен инженер е трудно. Привържениците на свободните пазари понякога забравят, че има реални политически последици от пренебрегването на човешката цена на промяната.

Правилният отговор на предизвикателството на промяната включва поне три инициативи. Първо, правителството трябва материално да помогне на хората, които са засегнати, да им помогне да намерят работа, с която да се гордеят. Второ, родителите и преподавателите трябва да предоставят на децата уменията, от които се нуждаят, за да процъфтяват в един постоянно променящ се свят. Трето, политиците трябва да премахнат ненужните регулации и други бариери пред растежа в прохождащите сектори на икономиката.

Не е правилно американците да копнеят за отминал златен век, който никога не е съществувал, заключва Айхенбаум.