Индустриалните кошмари на Европа започват да се сбъдват

Ще дерайлира ли Европа в опита си да настигне Китай и САЩ в редица жизненоважни за енергийния преход индустрии? Шведският производител на електромобилни батерии Northvolt AB съкращава работни места и продава активи на фона на забавянето на търсенето, само месеци след като си осигури 912 млн. евро субсидии за изграждане на завод в Германия, а не в американския щат Небраска. Междувременно работата по планираната фабрика за чипове на Intel Corp. в Германия, която получи субсидии в размер на 10 млрд. евро, беше отложена, след като компанията реши да намали разходите, припомня в коментар за Bloomberg Лионел Лоран.

Тези инвестиции трябваше да послужат като геополитически оръжия за защита на ценните вериги на доставка и да помогнат за постигането на климатичните цели на Европейския съюз (ЕС). Сега те приличат повече на граната, която политиците си подхвърлят помежду си, като Швеция изключва възможността за спасяване на Northvolt, а германските власти настояват субсидиите за Intel да бъдат оттеглени или разпределени другаде. Те също така изглежда потвърждават по-дълбоките страхове на скептиците, след като Франция и Германия отчетоха над 500 млрд. евро одобрена държавна помощ през 2022 г.

Големите правителствени стимули обаче не успяха да събудят Европа от нейния индустриален кошмар: белезите от войната в Украйна и конкуренцията между САЩ и Китай все още засягат енергоемки сектори като химическия, притискат производителите на автомобили като Volkswagen AG и застрашават работните места.

„Европа няма индустриална политика“, изтъква шефът на автомобилния производител Renault SA Лука де Мео пред френското списание L'Express.

Европейските елити са изправени пред някои трудни избори - не на последно място дали да продължат да инвестират в сектор като батериите, където повече от половината европейски проекти са изложени на риск от закриване или забавяне, изтъква лобистката група Transport & Environment (Т&Е).

Добрата новина е, че поне има разбиране, че перспективите са мрачни.

При скорошно пътуване до Брюксел, където заплахата от затваряне на местен завод на Audi предизвика протести сред работниците и местните жители, Лоран е поразен от това как неотдавнашният доклад на Марио Драги, призоваващ за повече инвестиции за преразглеждане на европейската икономика, потъна като рамка за създаване на политика за следващите пет години.

Но политическите и националните разделения все още са дълбоки. Франция и Германия, обединени относно ползите от поддържането на големи регионални компании, са в противоречие по почти всяка друга тема, а техните лидери губят доверието на избирателите.

По-малките държави членки на ЕС се страхуват от изкривяващите ефекти от субсидиите на по-големите икономики, предназначени да се конкурират с политиките на Вашингтон и Пекин. И на фона на амбициозните климатични цели, включително забраната за продажба на нови коли с двигатели с вътрешно горене през 2035 г., някои разочаровани инвеститори и ръководители се надяват политиците да спрат да се намесват. Те се питат дали не е по-добре да не оставим САЩ и Китай да доминират при чиповете и батериите, а Европа да се придържа към силните си страни?

Със сигурност е вярно, че залогът върху индустриалната политика заслужава някаква проверка на реалността. Субсидирането на гигафабрика като тази на Tesla Inc. — авангардно производствено съоръжение с площ, равна на десетки футболни игрища — в размер на 1 млн. долара на работно място няма внезапно да повиши дела на производството в икономика, доминирана от услуги като тази във Франция. Нито пък ще улесни увеличаването на производството: през 2021 г. действителното производство на батерии в ЕС е било само 26% от обявения капацитет, изчислява одитният орган на ЕС.

Когато Сам Алтман от компанията за изкуствен интелект OpenAI се похвали пред ръководителите на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. относно своя план да вложи 7 трлн. долара в изграждането на 36 завода за производство на чипове, те му се подиграха.

Европа малко прилича на него, забравяйки, че авангардното производство е рисковано и струва много време и пари. Понякога правилната стратегия е да оставиш конкуренцията да победи: по отношение на слънчевите панели, например, Европа знае, че може да спечели повече от евтиния им внос, отколкото от опитите да надмине Китай в тази индустрия.

Все пак Лоран не е убеден в загърбването на индустриалната политика или в изоставянето на даден сектор като батериите, където слабостта на производството в Европа контрастира със силата на патентите и иновациите.

И все пак повишената зависимост от САЩ и Китай означава вяра в сигурността на глобалните вериги на доставки във време, когато геополитическите конфликти се нажежават. Отказването от даден важен компонент при електрическите превозни средства може да означава загуба на работни места, на инвестиции. Индустриалната политика може да доведе до провали като Alitalia, но и до победители като Airbus SE. Никога не е ясно.

Отговорът вероятно се крие в комбинация от подходи. Единият е да се признае, че не всяка компания трябва да бъде спасена и не всеки сектор е стратегически значим. Трябва да има повече конкуренция и динамика между фирмите, за да се гарантира, че субсидиите няма да се стичат само до един „шампион“. И когато става въпрос за избор на сектори, считани за стратегически, трябва да се обмисли повече как се вземат тези решения. Със сигурност не помага това, че държавите все още мислят национално, а не регионално: държавната помощ остава до голяма степен феномен за отделните държави, а не за целия континент.

Мащабът на проблемите, пред които е изправена Европа обаче, тъй като Германия се отказа от надеждата да постигне някакъв растеж през тази година, означава, че много неща трябва да се променят.

Ако разходите за енергия представляват удар по конкурентоспособността на индустрията, това е отделно предизвикателство, свързано с нуждата от повече разходи за научноизследователска и развойна дейност.

Търговската политика също ще трябва да изиграе роля за изравняването на условията за местните индустрии, като предстоящото решение за митата върху китайските електромобили ще бъдат фактор.

Всички страни и индустрии ще трябва да работят заедно с външната политика в надпреварата за осигуряване на суровини, както отбелязва Центърът за европейска реформа. И ако Европейският съюз все пак премине от модел, зависим от износа, към модел, ориентиран към търсенето, обслужващ неговите 450 млн. потребители, това ще изисква по-свободна парична политика и по-интегриран единен пазар.

Оказва се, че създаването на индустриална политика е наистина трудно начинание. Може би дори по-трудно от правенето на батерии. Но все пак си струва Европа да направи опит.