Русия е изпратила рекордно количество петрол през своя участък от Арктическия пояс от началото на годината, ускорявайки доставките на товари до Китай през екологично чувствителната зона, съобщава Bloomberg.
Най-малко 15 петролни танкера, превозващи около 10,7 млн. барела суров петрол, са използвали Северния морски път - името, дадено на маршрута, минаващ покрай северното крайбрежие на Русия – от началото на годината. Това е повече в сравнение с общо 14 кораба, пренесли около 10,5 млн. барела през целия миналогодишен сезон. Остава още месец, преди водите да се заледят прекалено много, за да позволят безопасен транзит.
С три танкера, които вече са минали веднъж през маршрута този сезон, закотвени празни край руското арктическо пристанище Мурманск, и още два, които трябва да акостират там в началото на октомври, има много възможности миналогодишният рекорд да бъде подобрен. Само тези пет кораба могат да увеличат тазгодишния трафик до повече от 14,4 млн. барела.
Западните санкции и атаките с дронове на хутите в Червено море засилиха трафика през този маршрут, като сега това е най-краткия път до Китай за руските западни пристанища. По-високите температури отвориха пътя към глобалната търговия, но също така повдигат опасения относно въздействието на увеличения транзит върху околната среда.
„Отдалечеността, липсата на инфраструктура и негостоприемните условия на околната среда в Арктика водят до извода, че трябва да се преодолеят значителни логистични и оперативни предизвикателства“ в случай на петролен разлив, изтъква Международната федерация на собствениците на танкери за замърсяването (ITOPF) - организация с нестопанска цел, създадена от името на световните оператори на търговски кораби за насърчаване на ефективна реакция при морски разливи на петрол, химикали и други опасни вещества.
Използването на маршрута може да намали наполовина времето, необходимо за пренос на товари от пристанищата на Балтийско море до основните купувачи на Москва в Китай. Икономията при разходите е още по-голяма за пратки от арктическите терминали в Мурманск.
Обикновено отнема малко повече от седмица, за да се прекоси северното крайбрежие на Русия от Нова Земля на запад до Беринговия пролив на изток. Оттам обикновено са необходими още около 12-14 дни, за да се достигнат пристанищата около Шанхай или тези в Северен Китай. Това е повече спрямо около месец и половина за пренос по маршрута от Балтийско море до Шанхай през Суецкия канал или до 50 дни от арктическото пристанище Мурманск.
Навигационният сезон за Северния морски път трябваше да продължи тази година от 1 юли до края на ноември, но беше съкратен заради „по-ранното от очакваното образуване на лед поради голямото количество остатъчен лед, особено в източния сектор на Арктика“, изтъква държавната ядрена корпорация „Росатом“, която управлява маршрута.
Това ще затвори маршрута за много кораби от 15 октомври и за всички, освен за най-големите ледоразбивачи, до началото на ноември.
Повечето от корабите, които използват маршрута, са сравнително модерни плавателни съдове, собственост на руския корабен гигант „Совкомфлот“. Но тази година няколко по-стари кораба, членове на флотилията от танкери, създадени, за да заобиколят западните санкции върху движението на руския петрол, също минаха по трасето.
Русия използва този път за преноса на втечнен газ от проекта "Арктик СПГ-2", който се затруднява да намери клиенти на фона на наложените от САЩ санкции. Заради ограниченията "Новатек", компанията, която го управлява, не може да получи поръчаните преди време специализирани танкери ледоразбивачи, с чиято помощ да превозва товарите. Според правилата на руското корабоплаване компанията ще може да превозва товарите си с обикновени танкери още малко - до 15 ноември.
След забавяне от няколко месеца в началото на август "Новатек" започна да транспортира газ от находището към газохранилища в Далечния изток на Русия с шест по-малки танкера. Досега вече има едно карго, което премина през Северния морски път, но нито един от товарите на този етап не е намерил купувачи, пише Bloomberg.
Проектът "Арктик СПГ-2" предвиждаше износа на 19,8 млн. тона втечнен газ на година, което е значим за пазарите на втечнен газ обем.
В Москва се надяват, че втечненият газ може да спаси газовия сектор на страната. Русия загуби основния си пазар в Европа, след като започна войната си в Украйна. ЕС не въведе санкции срещу газовите доставки заради голямата зависимост на някои от членовете на общността. Още в началото на войната "Газпром" прекрати доставките за свои клиенти, включително и България, които отказаха да се съобразят с едностранното изискване за плащане в рубли.
Постепенно значението на Русия на европейския газов пазар намаля и от към 180 млрд. куб. метра (в пика през 2018-2019 г.) доставките днес достигат под 30 млрд. куб. метра (тръбен и втечнен газ), според изчисленията на Ройтерс. "Газпром" спря да публикува статистика за износа и добива на природен газ след 2022 година. Компанията призна преди няколко месеца, че за първи път от 24 години е на загуба.
В края на 2023 година Русия покани Китай да помогне в реализирането на доставките на втечнен газ през Северния път, но до този момент Пекин не е откликнал.