Потенциалът на водорода като гориво, което не отделя и не съдържа въглерод не предизвиква безкрайно вълнение. От пустините на Австралия и Намибия до брулените от вятъра проливи на Патагония, компании и правителства по целия свят планират да построят почти 1600 завода, за да го произвеждат. Газът може да бъде произведен чисто чрез използване на вятърна или слънчева енергия в процес, който разделя молекулата на водата. Има само един проблем: по-голямата част от тези проекти нямат нито един клиент, който да е готов да купува горивото, пише Bloomberg.
Сред шепата фирми с някакъв вид договор за закупуване на горивото, повечето имат неясни, необвързващи споразумения, които могат тихомълком да се разпаднат, ако потенциалните купувачи се откажат. В резултат на това много от проектите, рекламирани сега с фанфари от страни, които се борят да станат „Саудитска Арабия на водорода“, вероятно никога няма да бъдат реализирани. Само 12% от водородните инсталации, считани за нисковъглеродни, защото избягват природен газ или намаляват емисиите, са привлекли клиенти със споразумения за използване на горивото, изчислява BloombergNEF.
„Нито един разумен разработчик на проекти няма да започне да произвежда водород, без да има купувач за него, и никой нормален банкер няма да даде заем на разработчик на проект без увереността, че някой ще купи водорода“, изтъква анализаторът на BNEF Мартин Тенглер.
Молекулата на водорода може да е от съществено значение за света да достигне нулеви въглеродни емисии в борбата срещу изменението на климата. Когато се изгаря в турбина или се захранва през горивна клетка, водородът генерира енергия, без да отделя парникови газове във въздуха. Почти цялото количество, което се използва днес, се отделя от природен газ, но производството му от вода и възобновяеми източници изобщо не отделя въглерод.
Много анализатори не виждат друг начин за декарбонизиране на стоманодобивната промишленост, корабоплаването и други индустрии, които не могат лесно да работят с електричество. BNEF прогнозира, че ще трябва да използваме 390 милиона тона водород годишно в световен мащаб през 2050 г., за да елиминираме въглеродните емисии от глобалната икономика, над четири пъти повече спрямо количеството, използвано днес.
Но това не е просто превключване. Повечето от фирмите, които биха могли да работят с водород, ще имат нужда от скъпо ново оборудване, за да го използват - скок, който те не са склонни да направят. Водородът, произведен с помощта на чиста енергия, струва четири пъти повече от водорода, произведен от природен газ, изчислява BNEF. И е трудно да се изгради инфраструктура за доставка на водород — не само заводи, които да го произвеждат, но и тръбопроводи, които да го пренасят — когато търсенето може да не се материализира с години.
„Това не е по-различно от всяко друго енергийно развитие в мащаб. Тръбопроводите за природен газ не се изграждат без клиенти“, коментира Лора Лус, главен изпълнителен директор на Hy Stor Energy. Нейната компания планира да доставя водород на завод за желязо, който шведската SSAB SA планира да построи в Мисисипи.
Страни с потенциал да генерират изобилие от възобновяема енергия, като Чили, Австралия и Египет, обявиха мащабни цели да произвеждат горивото, често за износ. Повече от 360 завода са обявени само в Китай, изтъква BNEF.
Европейският съюз (ЕС) си е поставил цел да произвежда 10 милиона метрични тона зелен водород до 2030 г., като същевременно внася същото количество. В САЩ президентът Джо Байдън отдели 8 млрд. долара за създаване на „водородни хъбове“, клъстери от бизнеси, които произвеждат и използват горивото.
Анди Марш, главен изпълнителен директор на Plug Power Inc., казва, че неговата компания работи по инженерството и проектирането на европейски проекти, които заедно ще използват около 4,5 гигавата възобновяема енергия за генериране на водород.
„Ако половината от това се осъществи, ще бъдем щастливи“, изтъква той. „Ако една четвърт от него се реализира, ще бъдем щастливи“.
Въпреки че ЕС си е поставил амбициозни цели, държавите членки все още се колебаят да ги включват в собствените си разпоредби, забавяйки частните инвестиции, добавя Марш.
В САЩ индустрията и администрацията на Байдън продължават да спорят относно изискванията за федерална помощ за водород. Междувременно проектите, предназначени за износ, се сблъскват с допълнителни пречки. За разлика от природния газ и петрола, все още не съществува глобална система за транспортиране на водород. Транспортирането на водород изисква преохлаждането му, компресирането му или пренасянето му в друга, по-управляема форма, като амоняк, който комбинира водород с азот.
Вернер Пониквар, главен изпълнителен директор на производителя на водородно оборудване Thyssenkrupp Nucera AG, смята тръбопроводите за добър вариант, но много бъдещи износители на водород няма да могат да достигнат до потенциални клиенти по този начин.
„Ако трябва да преодолеете океан, това е по-трудно“, посочва той. Мнозина очакват тихо отпадане на по-амбициозните проекти. Някои предложени фабрики вече са отложени.
Пониквар казва, че проектите, които има вероятност да успеят днес, са тези, които включват „цялата екосистема“, разполагайки водородна инсталация близо до източник на чиста енергия, с готов клиент под ръка. Неговата компания, например, доставя оборудване за завод за водород в Северна Швеция, който от своя страна ще захранва завод за желязо и стомана, разработвана от H2 Green Steel, която е осигурила 6,5 млрд. евро финансиране за проекта. Изобилната водноелектрическа енергия в региона ще осигури електричество, като Mercedes-Benz Group AG се договори да купува 50 000 метрични тона годишно от стоманата на завода.
„При зелената стомана има пазар, който се интересува от покупка и те са готови да платят премия за това“, изтъква Понивар.
18:37 | 12.08.24 г.
