Базираната в Канада International Battery Metals (IBAT) се превърна в първата компания, която добива комерсиално литий с нов тип технология за филтриране – стъпка, която се очаква да осигури на индустрията по-евтини и бързи доставки на метала, съобщава Ройтерс.
В обект в щата Юта, контролиран от частната компания US Magnesium, IBAT започна да произвежда търговски обеми литий с темп от близо 5000 метрични тона годишно, използвайки своята версия на технологията за директно извличане на литий (DLE).
Компанията, която разработи своята DLE инсталация, за да бъде преносима, по същество победи Standard Lithium, SLB, Rio Tinto, Eramet и други играчи при постигането на търговски мащаби на производство чрез технологията.
Инвеститорите, анализаторите и клиентите чакаха с години подобно развитие.
Тъй като DLE сега е доказана в търговски мащаб, се очаква да прерасне в рамките на едно десетилетие в индустрия с 10 млрд. долара годишни приходи чрез трансформиране на скоростта и ефективността на производството на литий, изтъкват анализатори, сравнявайки пробива с фракинга и хоризонталното сондиране при шистовата петролна индустрия на САЩ.
Методът на IBAT се основава отчасти на технология, разработена от председателя на IBAT, Джон Бурба, в Dow Chemical през 80-те години на миналия век. „Това се прави за увеличаване на глобалното предлагане на литий“, изтъква Бурба.
Геоложката служба на САЩ изчислява, че находищата на литиева саламура в Европа, Азия, Северна Америка и другаде съдържат приблизително 70% от световните залежи на метала.
В миналото литият се е произвеждал с изпарителни басейни, които се използват за извличане на метала от саламура, или в открити мини, където се залага на технология за отстраняването му от твърдите скали. Интензивното използване на вода и физическият отпечатък на тези методи, както и дългото време за разработка и производство, доведоха до търсенето на алтернативи.
Макар че DLE технологиите се различават, те са сравними с обикновените домакински омекотители за вода и имат потенциал да извлекат около 90% или повече литий от саламура, в сравнение с около 50% при използване на изпарителни басейни.
Arcadium Lithium и някои други играчи използват DLE процеси в тандем с изпарителни басейни, но нито една DLE технология преди това не е достигнала комерсиално производство без такива езера. Това отприщи напрегната надпревара между разработчиците за постигане на търговски етап на добив чрез директно извличане в много части на света, където случайните валежи правят изпарителните езера непрактични.
Много находища на саламура имат разнообразен химичен състав, което означава, че е малко вероятно някоя отделна DLE технология – включително тази на IBAT - да се оформи като глобален стандарт, смятат анализатори. Много китайски находища имат високи концентрации на магнезий, например, а боливийските обекти - сред най-големите в света – са богати на калий.
Литият много често се оказва труден за отделяне от тези и други метали, които често се смесват с него в саламурата. Това обърква много учени, работещи по DLE технологиите.
Пробивът на IBAT съвпада с ценовия спад при лития през изминалата година, който подхрани преоценката на разходите сред големи компании като Albemarle. Все пак IBAT планира да построи допълнителни съоръжения за извличане и да ги предлага на пазара за употреба по целия свят.
IBAT е успяла да постигне производство в търговски мащаб отчасти благодарение на сравнително малките си заводи.
Докато конкурентите се опитват повече от десетилетие да комерсиализират DLE методи, техните планове включват производствени обеми от 20 000 тона годишно или повече в статични съоръжения, често в отдалечени региони, където е трудно да се набави работна ръка, а доставките са възпрепятствани от географията.
Базираната в Хюстън IBAT проектира и построи преносима фабрика с дължина 137 метра в Луизиана, която премести на 13 части в обекта за магнезий в САЩ, който черпи саламура от Голямото солено езеро.
Допълнителни съоръжения могат да се добавят и подредят като тухли лего, за да се увеличи производството на отделни стъпки от 5000 тона на година. Отнема 18 месеца, за да се изгради завод и да се стигне до производство, изтъква компанията.
Всеки завод, който е по-малък от 1,2 хектара, е проектиран да се премести в бъдеще в ново находище за повторна употреба, спестявайки разходи за строителство. Заводът на IBAT струва от 50 до 60 милиона долара всеки, в зависимост от няколко фактора.
Съоръжението на IBAT ще рециклира повече от 98% от водата, която използва.