Представете си сцената: седмици след като светът се събра на конференцията на ООН за климата, COP28, постигайки сделка за загърбване на изкопаемите горива, водещият производител на петролната индустрия Саудитска Арабия отменя планираното увеличение на капацитета си за добив на суров петрол. На хартия това са нещата, за които активистите за климата мечтаят, пише в коментар за Bloomberg Хавиер Блас.
Ситуацията обаче не е толкова обнадеждаваща.
Първо, подробностите. Във вторник Saudi Aramco, контролираната от Рияд петролна компания, обяви, че се отказва от план на стойност няколко десетки милиарда долара за увеличаване на производствения си капацитет до 13 млн. барела на ден от 12 млн. барела в момента. Поради съкращенията на добива в рамките на ОПЕК+ кралството е доста под максималния си потенциал за добив, като в момента изпомпва около 9 млн. барела на ден.
Отмяната беше по нареждане на саудитското правителство, което по закон определя това, което е известно като максимален устойчив капацитет. Финансовите подробности зад решението са неясни, въпреки че е много вероятно това да спести на Aramco някъде между 20 и 40 млрд. долара капиталови разходи през следващите пет години.
И все пак голяма част от натрупването вече беше започнало, включително разширяването на няколко петролни находища: Дамам (определено да добави 75 хил. барела на ден от тази година), Бери (250 хил. барела от 2025 г.), Марджан (300 хил. барела от 2025 г.) и Зулуф (600 хил. барела от 2026 г.). Само разширяването на находището Сафания, планирано за 2027 г. с допълнителни 700 хил. барела на ден, не е започнало.
Ако Aramco продължи напред с вече започнатите проекти, както някои спекулират, те ще добавят 1,25 млн. барела на ден допълнителен капацитет. При този сценарий Aramco може да компенсира увеличението и да запази максималния си капацитет непроменен, оставяйки продукцията в други, по-зрели находища да спадне по-бързо от планираното в момента.
Отменяйки плана за разширяване, Рияд призна това, което вече беше публична тайна: няма достатъчно търсене на толкова много допълнителен саудитски петрол в обозримо бъдеще. Това обаче е много различно от твърдението, че глобалният апетит за допълнителен суров петрол намалява. Световното търсене на петрол е напът да се ускори за няколко години, преди да достигне своя връх по-късно през следващото десетилетие. Но това допълнително потребление ще бъде задоволено от източници извън Саудитска Арабия.
Рияд изглежда решен – или примирен – да поддържа производството по-ниско за по-дълго време, за да задържи цените на петрола по-високи. Само ако кралството беше готово да приеме много по-ниски цени, щеше да има търсене на допълнителен саудитски петрол, защото с течение на времето инвестициите биха спаднали другаде, особено в шистовата индустрия на САЩ. Проблемът за Саудитска Арабия не е спадът в световната нужда от суров петрол. Глобалното потребление на петрол постоянно нараства с годишен темп от около 1,2 млн. барела до 1,3 млн. барела на ден през последните 30 години. Проблемът му е, че високите цени на петрола насърчиха увеличаването на производството на други места, от Северно море през 80-те години на миналия век до американските шистови басейни през последните няколко години.
Решението на Рияд отразява дългата саудитска история на обявяване на големи производствени експанзии само за да се обърне курсът на по-късен етап. Отстъплението винаги е било саудитска тактика: Рияд отстъпи пазарен дял на съперниците си, приемайки по-ниско производство срещу по-високи цени. Историята е ясна. В края на 70-те години на миналия век например Рияд одобри разширяване на максималния си производствен капацитет до 14 млн. барела на ден спрямо 10,5 млн. по това време. Страната дори имаше амбиции, които така и не се реализираха, да го увеличи до 16 млн. барела на ден. Плановете бяха отменени в началото на 80-те години. Всеки, който нарече това събитие знак, че светът се отказва от пристрастяването си към петрола, би го разбрал много погрешно. Между 1980 г. и 2024 г. световното потребление на петрол почти се е удвоило.
Така че това, което е вярно от известно време, е, че светът преминава от саудитски суров петрол към американски – не само от САЩ, но и от Канада, Бразилия и Гвиана. Но всеки опит да се екстраполира саудитската отмяна като доказателство, че светът сега наистина се отклонява от изкопаемите горива, е грешка, заключва Блас.