Свръхкапацитетът на китайските фабрики открива нов фронт в търговската война със Западa

Швейцарският производител на соларни панели Meyer Burger е изправен пред сериозната китайска конкуренция и предупреждава, че може да се наложи да затвори завода си Германия, който вече е на загуба, ако правителството не се намеси с финансова подкрепа, пише Ройтерс.

„Китайските производители умишлено продават стоки в Европа на цени много по-ниски от собствените им производствени разходи“, коментира главният изпълнителен директор на компанията Гюнтер Ерфурт пред Ройтерс.

„Те могат да си го позволят, защото слънчевата индустрия в Китай е стратегически субсидирана със стотици милиарди долари от години“, добавя той.

Нарастващата тревога за свръхкапацитета на китайските фабрики, които заливат европейския пазар с евтини продукти, открива нов фронт в търговската война на Запада с Пекин, която започна с въвеждането на вносните мита от Вашингтон през 2018 г.

Търговската политика на Брюксел сега се ориентира към все по-сериозна защита срещу глобалните подкразделения на китайския модел на развитие, фокусиран върху производството и дълга.

През миналата година властите в Китай разкриха намерението си да превърнат вътрешното търсене в по-важен двигател на растежа, за да откъснат втората по големина икономика в света от продължилата десетилетия зависимост от инфраструктурата и имотния сектор.

Китай обаче пренасочи финансови ресурси от недвижимите имоти към фабричните производители вместо към домакинства, което предизвика притеснения за свръхкапацитет, задълбочи заводската дефлация и накара Европейския съюз да започне проверки в областта на електрическите превозни средства.

Развитието на Китай в момента създава повече търговски конфликти, предупреждава Паскал Лами, бивш ръководител на Световната търговска организация.

„Това не е нещо устойчиво“, заяви Лами. „Свръхкапацитетът неизбежно ще създаде проблеми“.

„Стигнахме до заключението, че това е структурен проблем и се дължи на факта, че част от китайската производствена система не се движи спрямо поведението на пазара, а от инвестиции, направлявани от Китайската комунистическа партия“, добавя той.

Този ориентиран към инвестиции модел доведе до промишлен свръхкапацитет в основните сектори на Китай като стоманодобива, а наскоро и в производството на електрически превозни средства в автомобилната индустрия, както и при високотехнологичните стоки.

Търговските партньори на Китай вече отвръщат на удара.

Вашингтон наложи търговски мита на Китай и също така иска да ограничи достъпа на Пекин до високотехнологични полупроводникови чипове, за да забави неговия технологичен и военен напредък.

Economist Intelligence Unit прогнозира, че капацитетът за производство на батерии в Китай ще изпревари търсенето четири пъти до 2027 г., тъй като индустрията за електрически превозни средства продължава да се развива.

Извън автомобилната индустрия, Брюксел също се стреми да намали зависимостта си от Китай за материали и продукти, необходими за зеления преход. Пекин, от своя страна, провежда собствено антидъмпингово разследване на вноса на бренди от ЕС.

Индия наложи антидъмпингови мита върху част от китайската стомана през септември 2023 г., с което допълни други търговски и инвестиционни ограничения, които са прекратили планираните проекти от китайските производители на автомобили.

Майкъл Петис, старши сътрудник в Carnegie China, изчислява, че ако Китай расте с 4-5% годишно през следващото десетилетие и същевременно запази настоящата си икономическа структура, делът му в глобалните инвестиции ще нарасне до 38% от 33%, а делът му в глобалното производство ще нарасне до 36%-39% от 31%.

За да се приспособят към това, други световни лидери ще трябва да позволят на икономиките си да загубят част от своя дял в инвестициите и производството, пише експертът в бележка от декември.

„Дори без геополитическото напрежение от последните години и мерките на Съединените щати, Индия и Европейския съюз... това би било много малко вероятно“, коментира Петис.

Освен това, като се има предвид, че ще са необходими повече заеми, за да се поддържат високите нива на инвестиции в Китай за още едно десетилетие, съотношението на общия дълг на Китай ще трябва да нарасне до 450-500% от БВП от около 300% в момента.

„Трудно е да си представим, че икономиката би могла да понесе такова голямо увеличение на дълга“, каза той.

Разбира се, целта на Китай за възстановяване на баланса беше отчасти възпрепятствана от колебливото икономическо възстановяване, тъй като прехвърлянето на ресурси към домакинствата би довело до повече проблеми в краткосрочен план.

Въпреки това Джордж Магнус, научен сътрудник в Китайския център на Оксфордския университет, смята, че неспособността на Китай да увеличи вътрешното потребление означава, че той разчита на други страни, които внасят повече от неговите стоки.

Някои икономисти твърдят, че преразпределението на ресурсите на Пекин към производствения сектор е с цел издигане на износа нагоре по веригата на стойността, а не просто към продажбата на по-големи количества стоки.

Ся Цинцзие, професор по икономика в Пекинския университет, смята, че опитите на Европа и САЩ да реиндустриализират икономиките си биха били скъпи заради по-високите разходи за труд и капитал и ще „отнемат много време“.

Уилям Хърст, професор по развитие на Китай в Кеймбридж, се съмнява, че Пекин залага на правилните сектори за технологичното си развитие.

Той твърди, че стремежът на Пекин да развие авиацията, биотехнологиите и изкуствения интелект не е достатъчно успешен нито да се разширят технологичните граници в тези отрасли, нито да се подкрепи заетостта.

„Ако Пекин се провали, просто имаме още по-висок дълг и още повече изкривявания в икономиката", смята Хърст. "Ако успее, имаме потенциал да имаме още по-голям свръхкапацитет".

"Така че не очаква това наистина да бъде тази невероятна промяна, която изведнъж ще направи китайската икономика по-конкурентоспособна в световен мащаб", добавя той.