Решението на Норвегия да заложи на Арктика за добив на въглеводороди може да бъде искрата, която да изгори цялото бъдеще на сектора, пише в коментар за Euronews Луиза Касън, активист от Greenpeace.
Индустриализирането на океанското дъно в средата на климатична криза е не само безразсъдно, но и жестоко, изтъква тя.
В началото на януари норвежкият парламент направи крачка напред в тази посока, като гласува в полза на дълбоководния добив в Арктика.
И това е страна, която се представя на световната сцена като защитник на околната среда и играч, който прогресивно възприема зелената политическа реторика. Междувременно тя предлага мрачни и заобикалящи ангажимента за климата планове за бъдещето на планетата.
Ако правителствата по света са сериозни в решението си да се справят с екологичната криза, имаме нужда от много повече от празни думи, обезсмислени от ужасните планове за удължаване на добива на въглеводороди, пише Луиза Касън.
Както океанските дълбини, така и Арктика са сред последните недокоснати от човешката дейност места по света. Дом на невероятна флора и фауна, крехките екосистеми на ръба на света също са важни в борбата срещу климатичната катастрофа.
Това, което норвежките политици току-що направиха, като одобриха планове за развитие на индустрия, от която не се нуждаем, заплашва да наруши екосистемите, от които най-много се нуждаем, обобщава Касън.
Какъв вид енергиен преход се въвежда?
Дълбоководните сондажни компании са отишли по-далеч дори от зелените подвеждащи стратегии на петролните компании за компенсиране на въглеродните емисии – не само като използват природата, за да опитат да оправдаят плановете си за изгаряне на още повече изкопаеми горива, но за да използват зеления преход като оправдание за унищожаването на океана.
Чрез този PR ход индустрията приема неизбежната вреда за околната среда, която дълбоководният добив би причинил – става все по-трудно да се пренебрегнат стотиците учени, предупреждаващи за рисковете, като британският експерт по естествознание сър Дейвид Атънбъро нарича това „трагедия“, но междувременно твърди, че изчезването на морския живот е необходима жертва, която трябва да направим, за да добиваме метали за батерии за електрически превозни средства.
Тази изопачена логика показва политическия консенсус, който сега е налице в битката с изменението на климата, но опровергава твърдата истина, че защитниците на това екологично движение трябва да бъдат по-бдителни за това какъв вид енергиен преход се извършва, докато процесът набира скорост в световен мащаб.
Тесен набор от индустрии с колеблива история и ужасни екологични рекорди – от схеми за компенсиране на въглеродни емисии до дълбоководни сондажни компании – сега твърдят, че предоставят единствения „прагматичен“ път към декарбонизация.
Политиците не трябва да вярват на тези лъжи, които разсейват и отклоняват вниманието от истинските решения: намаляване на емисиите при източника и опазване на природата, подчертава Касън.
Разпадането на социалния образ на големите замърсители
Дълбоководният добив идеално илюстрира как изглежда това изопачаване на истината.
Точно както фракинга по-рано, виждаме как разрушителните и замърсяващи индустрии осъзнават, че социалният им образ се разпада и прибягват до все по-екстремни практики, за да извлекат колкото е възможно повече, докато все още имат време.
Но отново компаниите подценяват силата на обикновените хора, които се грижат за природата, да спрат тези планове. Дори петролният гигант Shell се провали с плановете си за добив на петрол в Арктика.
Международният протест – подкрепен от 119 европейски парламентаристи, подписали отворено писмо до своите норвежки колеги, с молба да спрат процеса по одобрение на сондажите, и Консултативния съвет на Европейските академии, базирана в Брюксел група от национални академии на науката - ще набира все по-големи мащаби и ще стига до все повече хора, тъй като дълбоководните сондажни компании ще предизвикат политическа криза, като подадат първото по рода си заявление за добив в световния океан по-късно тази година.
Сериозните предупреждения бяха повторени в сряда миналата седмица, докато Европейският парламент обсъждаше норвежкото решение.
Идеята на Норвегия за дълбоководен добив неизбежно ще потъне
Трябва да погледнем от другата страна на Земята, за да осъзнаем защо безразсъдният план на Норвегия не е краят – и защо това всъщност ще стимулира общата победа за защитниците на океанските дълбини.
През 80-те години на миналия век се водят преговори - и дори се финализира договор - за добив в Антарктида. Ако идеята за сондиране около замръзналия Южен полюс сега изглежда невероятно, това е само защото кампанията е стимулирана от тази криза - и не отслабва дори след като Уелингтънската конвенция е одобрена от правителствата.
Безмилостната обществена съпротива в крайна сметка успя да убеди Франция и Австралия не само да се въздържат от ратифицирането на договора, но вместо това да предложат неговата полярна противоположност: забележителен мораториум върху минното дело и сондирането в Антарктика, който само за няколко години набра достатъчно политически импулс, за да влизат в сила.
Идеята за дълбоководен сондаж в океана вероятно ще се сблъска с подобна съдба. През 12-те месеца до края на ноември 2023 г. броят на правителствата, които призовават за мораториум върху дълбоководния добив, се утрои – като 24 правителства сега подкрепят мярката, включително четири страни от Г-7.
Норвегия избра да се изолира и ще плати най-високата цена: репутацията си.
Съюзът между автомобилните компании, риболовната индустрия, финансовия сектор и местните активисти - всички обединени в противопоставянето на унищожаването на морските дълбини - планът на Норвегия да започне добив в Арктика може да доведе до краха на цялата индустрия за извличане на въглеводороди, заключва Касън.
11:13 | 22.01.24 г.
