Най-големите компании в Германия се отказват от отечеството.
Химическият гигант BASF е стълб на германския бизнес повече от 150 години, като подкрепи индустриалния възход на страната с постоянен поток от иновации. Така „Произведено в Германия“ се превърна в предмет на завист от света, пише Politico.
Последното ѝ голямо постижение обаче – инвестиция за 10 млрд. долара в свръхмодерен комплекс, за който компанията твърди, че ще бъде златният стандарт за устойчиво производство, не се реализира в Германия, а на 9 хил. км оттам – в Китай.
Докато преследва бъдещето си в Азия, BASF, основана на брега на Рейн през 1865 г. като Badische Anilin- & Sodafabrik, намалява производствените си мащаби в Германия. През февруари компанията обяви спирането на завод за торове в родния си град Лудвигсхафен. Дружеството спря работата и на други съоръжения, като това доведе до съкращения на около 2600 работни места.
„Ние сме все по-притеснени за нашия вътрешен пазар“, коментира главният изпълнителен директор на BASF Мартин Брудермюлер пред акционерите през април. Той отбелязва, че компанията е загубила 130 млн. евро в Германия през миналата година. „Рентабилността вече дори не е близо до това, което би трябвало да бъде“, допълва той.
Подобно неразположение сега обхваща цялата германска икономика, която изпадна в рецесия през първото тримесечие, на фона на вълна от проучвания, които показват, че и компаниите, и потребителите са дълбоко скептични за бъдещето.
Това безпокойство е основателно. Преди близо 20 години Германия преодоля репутацията си на „болния човек на Европа“ с пакет от амбициозни реформи на пазара на труда, които освободиха индустриалния ѝ потенциал и поставиха началото на продължителен период на просперитет, воден по-специално от силното търсене на машини и автомобили от Китай.
Германия разочарова много партньори, като изнасяше значително повече, отколкото купуваше, но пък икономиката ѝ процъфтяваше.
Времената на бум обаче дойдоха с цена. Икономическата сила приспиваше лидерите на страната с фалшиво чувство за сигурност. Техният неуспех да продължат с реформите сега се връща като бумеранг.
Перфектната буря се завихря над бившата европейска електроцентрала, което сигнализира, че сегашната рецесия не е просто техническа, както говорят политиците, а по-скоро е предвестник на фундаментален обрат в икономическото състояние на страната. Това заплашва с трусове цяла Европа, като би причинило още повече сътресения във вече поляризирания политически пейзаж на континента.
Изправени пред токсичен коктейл от високи разходи за енергия, недостиг на работници и бюрокрация, много от най-големите компании в Германия – от гиганти като Volkswagen и Siemens до множество по-малки и неизвестни, преживяват грубо събуждане и се борят за по-екологично бъдеще в Северна Америка и Азия.
При липса на неочакван обрат е трудно да се избегне заключението, че Германия се е запътила към много по-дълбок икономически спад.
Репортажите от фронтовата линия стават все по-лоши. Безработицата нарасна на годишна база с около 200 хил. души през юни - месец, когато компаниите обикновено разкриват работни места. Въпреки че общото ниво на безработица остава ниско – 5,7%, а броят на свободните работни места е висок – близо 800 хил., германските власти се подготвят за още лоши новини.
„Започваме да усещаме трудните икономически условия на пазара на труда“, коментира ръководителят на германската служба по труда Андреа Налес. „Безработицата се увеличава и растежът на заетостта губи инерция“.
Новите поръчки в машиностроителните компании в страната, отдавна водещи за здравето на Germany Inc., падат рязко. Понижението е с 10% само за май, като това е осмият пореден спад. Подобна слабост е очевидна в цялата германска икономика, от строителството до производството на химикали.
Чуждестранният интерес към Германия като място за инвестиции също намалява. Броят на новите чуждестранни инвестиции в Германия намалява през 2022 г. за пета поредна година, като достига най-ниската си точка от 2013 г.
„Човек понякога чува за „пълзяща деиндустриализация – е, тя вече не е просто пълзяща“, коментира Ханс-Юрген Фьолц, главен икономист в BVMW, асоциация, която лобира за германския Mittelstand - хилядите малки и средни фирми, които формират гръбнака на икономиката на страната.