Дебатът около Закона за чиповете в САЩ показва еволюцията на Републиканската партия

На пръв поглед републиканското противопоставяне на Закона за чиповете и науката, чрез който Конгресът одобри повече от 70 милиарда долара в подкрепа на американската полупроводникова индустрия и приблизително 200 милиарда долара за научни изследвания, изглежда ясно – Републиканската партия, разбира се, се съпротивляваше на „голямото правителство“ и на „определянето на победители и губещи“.

Но критиката всъщност дойде от обратната посока. Републиканците показаха апетит за намеса на пазарите, конфронтация с корпорациите и обръщане на глобализацията, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на републиканския аналитичен център American Compass.

За да оценим колко рязко се отклони икономическият дебат в Америка, трябва да се потопим в законодателните подробности – където баналностите за „укрепване на Америка“ и „помощ на работещите семейства“ отстъпват място на компромиси, които налагат прилагането на абстрактни принципи към решенията.

При Закона за чиповете основният аргумент беше за ограниченията. Законопроектът ще предложи на производителите на полупроводници милиарди долари субсидии за изграждане на нови заводи в САЩ. Но тези субсидии дойдоха с определени условия. Всяка компания, получаваща федерални пари за американски проект, трябваше да се съгласи да не прави нови инвестиции във високотехнологичен капацитет в Китай.

Въпреки че звучат просто, такива ограничения имат различни параметри. Кое се смята за „високотехнологично“ и кой го решава? Трябва ли определението да бъде фиксирано или да еволюира? Intel и други, решени както да вземат федерални пари, така и да инвестират агресивно в Китай, лобираха за отслабване на ограниченията - и тук отклоняването излиза наяве.

Intel може би е очаквал благосклонно изслушване от републиканците. Това е голяма корпорация, която се стреми да увеличи максимално печалбата си и да направи инвестиции за постигане на тази цел. Не е ли това формулата на Републиканската партия за вълната, който ще вдигне всички кораби? Вече не. Когато демократичното мнозинство в Сената беше повлияно от застъпничеството на производителите на чипове и съответно промени законопроекта, републиканците бяха ядосани.

Тяхното разочарование е изразено в бележката, публикувана бързо от Републиканския комитет за изследване, най-голямата група на консерваторите в Камарата на представителите. Озаглавена „Чипове за Китай“, тя предупреждава, че „е особено важно да се разбере как законопроектът не успява да защити парите на американските данъкоплатци, предназначени за стимулиране производството на полупроводници, за да не се насочи то към Китай“.

Кевин Робъртс, президент на Heritage Foundation, се появи във Fox Business, за да осъди субсидирането на „изграждането на фабрики за полупроводници в Китай“. Дръжте парите в Америка, каза той пред публика на Американския икономически форум.

Въпросът тук не е дали федералните разходи трябва да отидат за строителство в Китай. Законът за чиповете недвусмислено уточнява, че една компания може да получи субсидия само за проект в САЩ. Искането на републиканците е, че компания, която се възползва от федерална програма, изобщо не трябва да може да инвестира в Китай. Но ако подкрепата на субект, който прави бизнес там, представлява „помощ за Китай“, тогава всичко помага на Китай. Така погледнато, намаляването на данъците за насърчаване на инвестициите от мултинационални компании е недопустима прокитайска субсидия.

Това, което казват републиканците, всъщност не е конкретно за чиповете - по-скоро показва пресичане на Рубикона към пълното отделяне от Китай. В края на краищата едва ли има смисъл на американска компания за полупроводници, която прави нови, държавно подкрепени инвестиции в САЩ, да й бъде забранено да инвестира в Китай, докато такава, която отказва да инвестира в у дома, е свободна да си партнира с китайското правителство. Основната логика на критиките от Републиканската партия е, че инвестициите в Китай не са в интерес на Америка, като изводът е, че федералната политика трябва да отразява това, ако ще химните за „свободната търговия“ да отидат по дяволите.

Законодателството, което вече се разглежда, би ограничило инвестиционните потоци както към, така и от Китай - например прилагане на по-строг контрол, ограничаване на китайския достъп до американските капиталови пазари и забрана за трансфера на чувствителни технологии. Но ако републиканците не искат Intel да инвестира в Китай, те вероятно мислят по същия начин и за Apple, Tesla, Goldman Sachs и Pfizer – и Харвард. Неотдавнашната реторика на Републиканската партия сочи, че те се интересуват по-малко от субективни стандарти и прегледи, отколкото от категорични забрани. Ако се справят добре на междинните избори през ноември (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.), очаквайте бърз напредък в тази посока.

Може да последва и по-агресивна индустриална политика. Обосновката зад Закона за чиповете ще важи и за други ключови индустрии като комуникационно оборудване, редки минерали и биофармацевтика. Интересът на консерваторите към възстановяването на индустриалната база на Америка може най-накрая да изпревари фундаментализма на свободния пазар, който някога доминираше в дясноцентристкия политически спектър.