Амбициозните цели на Европа да замени нарастващите количества керосин, произведен от изкопаеми горива, със зелени авиационни горива ще бъдат изключително трудни за постигане – въпреки че с широка и развиваща се комбинация от източници на гориво, както и с устойчива политическа и индустриална подкрепа, това е постижимо, пише Euractiv, цитирайки д-р Стивън Дули, преподавател в Тринити Колидж в Дъблин, с насоченост към авиационни горива и устойчивост. Дули ръководи развойния център за устойчива авиация на Ryanair.
Според него решението на Европейския съюз (ЕС) бързо да замени изкопаемите горива с по-щадящи околната среда течни горива не се базира на достатъчно проучвания.
Съгласно Регламента за въздухоплаването ReFuelEU всеки самолет, излитащ от летище в ЕС, трябва частично да работи със зелено реактивно гориво от 2025 г. изискването за количество екологично гориво, смесено с керосин, ще започне от 2% към 2025 г., преминавайки към 6% до 2030 г., 20% до 2035 г. 34% до 2040 г., за да достигане 70% до 2050 г.
Но въпреки правните цели, остава неясно дали Европа разполага с производствения капацитет, за да гарантира, че блокът може да снабдява летищата с достатъчно количества зелено гориво.
Увеличаване на производството
Изчислено е, че има нужда от 300 биорафинерии за постигане на целите в допълнение към 69-те конвенционални рафинерии, преработващи биогорива. В момента в Европа има планове за изграждане на около 30 биорафинерии.
През 2022 г. обемът на произведеното зелено гориво е бил 127 млн. литра, докато през 2023 г. са сключени споразумения за покупка за около 434 млн. литра. Въпреки че увеличението е значително, това все още представлява по-малко от 1% от горивото, използвано в авиацията в световен мащаб.
„Не сме свършили работата, за да разберем какво количество суровина ще бъде налично в Европа. Какви видове биологични суровини, като растителна материя, са ни необходими? Колко можем да получим? Откъде и под каква форма? С каква технология за обработка трябва да се конфигурира? Трябва да свършим тази работа“, изтъква Дули. „Твърде рано е да се каже, че [целите за зелените горива] не могат да бъдат постигнати и вярвам, че ще извървим дълъг път, за да се справим“.
Синтетични горива срещу биогорива
Екоактивистите настояха за нарастване на използването на синтетичен керосин, твърдейки, че това е единственото наистина мащабируемо решение. Като цяло те подкрепят синтетичния аналог, произведен със зелен водород и въглерод от атмосферата, като по-чист вариант от биогоривата, които според тях крият рискове за устойчивостта, ако бъдат прекомерно стимулирани.
Но Дули предупреждава, че количеството възобновяема енергия, необходимо за производството на синтетични горива, означава, че количествата ще бъдат ограничени, което прави усъвършенстваните биогорива от отпадъци необходимост за постигане на целите за авиацията.
Попитан дали акцентът трябва да падне върху синтетичните или върху биогоривата, Дули заема по-широка позиция. „Мисля, че истинският отговор на вашия въпрос е, че имаме нужда от всички опции“, казва той.
Според него, това, от което се нуждаем, са синтетични и биогорива, а не само един от вариантите. „Най-важното е, че се нуждаем от двата вида горива, които да бъдат произведени и направени по начин, който максимизира спестяванията на въглеродни емисии от всяка оферта“.
Политиците изключват биогоривата на растителна основа от регламента ReFuelEU, позовавайки се на опасения за устойчивостта. Но според Дули, устойчивостта на всяко биогориво трябва да се оценява индивидуално, тъй като използваната суровина и производственият процес могат значително да повлияят на въглеродните спестявания.
„ЕС въведе широко правило, че [културните] суровини водят до промяна в земеползването, следователно на тези суровини не трябва да се позволява да произвеждат гориво. Това е доста общо, изтъква той, добавяйки: „По-скоро трябва да гледаме внимателно всеки процес“.
Притеснения относно вноса и съдържанието
На практика по-голямата част от устойчивите горива в Европа през следващите години се очаква да бъде задоволена от биогорива, получени от готварска мазнина.
Въпреки че е екологичен вариант, индустрията за биогорива е разтърсена от скандали с измами с твърдения, че въпросната мазнина, внесена от чужбина, съдържа необработено палмово масло.
През август Европейската комисия (ЕК) започна разследване на използваните биогорива, внасяни от Китай и Обединеното кралство. Дули вярва, че макар да трябва да има мониторинг, проблемът вероятно ще бъде смекчен, тъй като зависимостта от една суровина намалява.
„През 2030 г. ще имаме други устойчиви горива, които се произвеждат в по-голям обем от сегашните, получени от използвано готварско олио“, изтъква той.
Критиците на авиационната индустрия също твърдят, че с нарастването на броя на полетите целите за устойчиви горива ще бъдат все по-трудни за постигане.
Запитан дали предвиденият ръст в активността на авиацията е вероятно да накара ЕС да пропусне целите си за екологичните горива, Дули посочва, че ситуацията не е достатъчно ясна, за да даде окончателен отговор. „Чака ни много работа“, категоричен е той.