Европейските жп мрежи се движат по неравния път към по-зелена мобилност

ЕС настоява за по-устойчиви решения за пътуване в целия континент. Планът е да се засилят връзките на дълги разстояния и трансграничните връзки чрез политиката за Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и финансирането на железопътната инфраструктура. Това съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Докато търсенето на железопътни пътувания е голямо, националните оператори и стартиращите компании се конкурират с "необосновано ниски цени" на полетите, нощните влакове преживяват ренесанс, а експертите призовават за общоевропейски данък върху керосина, посочва агенцията.

Политици, транспортни експерти и бизнесмени критикуват състоянието на железопътната инфраструктура, сериозното субсидиране на въздушните превози и изглежда липсващата политическа воля. 

В борбата срещу изменението на климата Европейската комисия иска до 2030 г. по европейските релси да се движат два пъти повече високоскоростни влакове, а до 2050 г. - три пъти повече. Това има за цел да намали емисиите на въглероден диоксид в транспортния сектор. Според германския железопътен оператор Deutsche Bahn и други европейски железопътни компании са необходими много повече инвестиции за разширяване на високоскоростния железопътен транспорт в Европа, както предвижда Еврокомисията.

За да постигне успех т.нар. Зелена сделка ", ЕС и държавите членки ще трябва да направят значителни допълнителни инвестиции и да инвестират в разширяването на мрежата в цяла Европа", обяви Deutsche Bahn през юли. Инфраструктурните мерки, които в момента се планират или изграждат, не са достатъчни, за да се постигне удвояване на високоскоростния трафик до 2030 г.

Скъпи влакове, евтини полети - "твърдо приземяване" за опазването на климата

Щадящият климата железопътен транспорт често е по-скъп от пътуване със самолет по същия маршрут, заключи екологичната организация "Грийнпийс", след като сравни цените на билетите за двата вида транспорт по 112 маршрута в цяла Европа в няколко момента за резервации. Според организацията 71 процента от билетите за пътуване с влак са били по-скъпи от тези за пътуване със самолет, което е по-вредно за климата.

При теста най-очевидната разлика е регистрирана в цените по маршрута Барселона-Лондон, който с влак може да струва до 384 евро. Това е 30 пъти повече, отколкото за самолет при цена на билета от 12,99 евро.

"Все повече хора искат да пътуват с влак и да се откажат от полетите, но липсата на данък върху керосина и допълнителните вредни за климата субсидии за авиоиндустрията изкривяват цените. Това е "твърдо приземяване" за редица добри намерения и опазването на климата", заяви транспортният експерт на "Грийнпийс" Мариса Райзерер и призова за общоевропейски данък върху керосина в размер на 50 цента на литър, което би довело до годишни приходи от 46,2 милиарда евро. Тези средства ще трябва да се насочат към железопътната инфраструктура. Германският федерален политик от групата на Зелените Антон Хофрайтер също така призова за поскъпване на полетите и за въвеждане на европейски данък върху керосина.

Железопътният транспорт е "обложен с различни данъци и такси", по-специално за използването на инфраструктурата, казва Филип Косок, анализатор в германския мозъчен тръст Agora. Освен това няма централизиран сайт, на който да се правят справки за разписанията и да се сравняват цените.

"В момента няма истински европейски подход към пътуването с влак", каза Крис Енгелсман. Съоснователят на белгийско-холандския стартъп European Sleeper, който през май откри нощна линия между Берлин и Брюксел. Друг съосновател на жп стартъп, французинът Адриен Омон, заяви: "Осъзнах, че е почти невъзможно да се пътува в Европа (без самолет). От хората бе поискано да слязат от самолетите, но без непременно да им се предлагат решения". Неговият Midnight Trains си партнира с производител на нощни влакове, за да възобнови през 2025 г. популярната някога линия Париж-Милано-Венеция. 

Модернизацията е в ход, но промяната изисква време

Изглежда, че поддръжката на железопътната инфраструктура е била донякъде пренебрегната в различни европейски страни поради недостатъчните инвестиции в миналото. Фокусът върху подобряването на пътните мрежи или последиците от конфликти през последните години направиха нуждата от промени очевидна. Националните правителства, железопътните оператори и ЕС заделят милиарди евро. Но ще отнеме време, докато обновяването и разширяването бъдат завършени.

В Босна и Херцеговина, например, лошото състояние на железопътната инфраструктура се дължи на войната през 90-те години на миналия век и на недостатъчните финансови инвестиции. Въпреки това Един Форто, министър на транспорта и комуникациите на страната, превърна изграждането и съживяването на железопътната инфраструктура в национален и международен план в приоритет на своя мандат.

Напредък беше постигнат с реконструкцията на трасето Сараево-Мостар. Бяха закупени нови пътнически влакове, които могат да развиват максимална скорост от 220 км/ч, а проектът струваше около 67,5 млн. евро. Железопътната линия е разположена на паневропейския коридор 5С, който свързва Будапеща, Унгария с Плоче, Хърватия. Това означава, че повече от 50 на сто от линията се намира на територията на Босна и Херцеговина и трябва да бъде модернизирана и поддържана.

В Хърватия, където завършва коридорът 5С, от десетилетия се инвестира предимно в магистрални мрежи, а железопътната инфраструктура е в доста занемарено състояние. Правителството има за цел да подобри положението, но това ще отнеме време и средства. В ход са проекти за строителство и модернизация, чиято цел е да се съживят и модернизират 30 процента (780 км) от общата мрежа в съответствие със стандартите на ЕС, като се увеличи капацитетът на железопътните линии, скоростта на движение и безопасността.

Прогнозната скорост на пътническите влакове е 160 километра в час, докато товарните влакове ще могат да развиват до 120 км/ч, което не се счита за висока скорост. За периода до 2030 г. за това са предвидени 5,4 млрд. евро, като около 85 процента от необходимите средства идват от съфинансиране от ЕС.

В момента в Хърватия се изпълняват около 25 големи инфраструктурни проекта. Повечето от инвестициите са за проекти по два транспортни коридора: RH1, който върви от границата със Словения до границата със Сърбия, и RH2, който тръгва от северния адриатически пристанищен град Риека до границата с Унгария. RH2 ще свърже Иберийския полуостров с европейската мрежа TEN-T. Мрежовата политика на ЕС за TEN-T има за цел да развие съгласувана и ефективна транспортна инфраструктура в Европейския съюз, включваща железници, водни пътища, пътища, пристанища, летища и терминали.