Европа плаща, Китай печели 

Влаковата катастрофа в Гърция в последния ден на февруари с близо 60 жертви показа трагично плачевното състояние на железопътната мрежа в Югоизточна Европа. Въпреки това в Гърция, поне по маршрута от Атина до Солун, тя все още е сравнително добре развита.

На север, в шестте държави от Западните Балкани, железопътният транспорт между някои градове вече изобщо не съществува, поне не за пътници. По други маршрути в най-добрия случай все още се движат товарни влакове, но често с едва малко по-добра скорост от тази на охлюва - поради лошото състояние на релсите.                                             

Това ще се промени през следващите години, поне по някои важни маршрути, с помощта на Европейския съюз. Така например държавите членки подкрепят с около 600 млн. евро разширяването и модернизирането на железопътната връзка между Белград и Ниш, най-важния град в южната част на Сърбия, пише в свой анализ германският FAZ. 

Всичко трябва да върви много по-бързо

Линията е участък от европейския транспортен коридор X, който свързва Австрия с Гърция. В края на март сръбското правителство и Европейската инвестиционна банка подписаха договор за отпускане на поредния транш от европейската безвъзмездна помощ за проекта, който е на обща стойност над 2,2 млрд. евро и се финансира допълнително със заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие. Планът предвижда модернизиране на релсовото легло, но също така и изграждане на нови тунели и мостове по линията. След това в много участъци ще може да се развива максимална скорост от 200 километра в час. В момента 60 километра в час вече изглеждат безразсъдни с оглед на състоянието на релсовото легло.

Сръбският президент Александър Вучич, който обича да използва статистически данни и цифри в речите си, някои от които са верни, вече беше изчислил какво ще означава проектът за Сърбия на среща с комисаря по разширяването на ЕС Оливер Вархели: вместо сегашните шест часа, влакът между Белград и третия по големина град в Сърбия в бъдеще ще се нуждае само от един час и четиридесет минути за отсечката от почти 230 километра. Вучич, който иначе не е склонен да споменава помощта на ЕС за страната си повече, отколкото е абсолютно необходимо, предпочитайки да се фокусира върху китайската подкрепа, наскоро показа публично своята благодарност.

Удължаването на железопътната линия между Белград и Ниш е един от най-важните транспортни проекти за Сърбия. „Този проект е на стойност 2,775 милиарда евро. ЕС ни отпуска 610 млн. евро, а останалата част идва от бюджета и от Европейската инвестиционна банка при най-благоприятни условия", е цитиран да казва президентът. Той добави, че за Сърбия е немислим по-изгоден вариант. Вучич изчисли колко бързо ще се стига от точка А до точка Б в региона с влак в бъдеще - за два часа и половина от Белград до София, за по-малко от три часа от Белград до Будапеща.

Има различни индикации за очакваното откриване на новите високоскоростни линии - говори се за 2027 г., но и за 2029 г. За южната част на Сърбия, която все още е най-изостаналият в икономическо отношение регион на страната, проектът наистина може да бъде от голямо значение, още повече че се предвижда разширението да бъде продължено на следващ етап от Ниш до населената с албанци долина на Прешево на границата със Северна Македония.

Хъбът в Пирея

Разбира се, един китайски играч неминуемо ще се възползва от това: държавната компания Cosco, оператор на пристанище Пирея, което от години бележи силен растеж. Колкото по-добра е железопътната мрежа в Югоизточна Европа, толкова по-изгодно е да се разтоварват контейнеровози в Атина и да се транспортират товарите оттам по железница до региона. За корабите, идващи от Азия и части от Африка, Пирея е първото голямо европейско пристанище след Суецкия канал. Следователно гръцкият пристанищен град вече е център за вноса на китайски стоки не само на Балканите, но и за други части на Източна Европа.

Още през 2012 г. американският производител на компютри и принтери Hewlett Packard решава да съсредоточи обработката на стоките си за европейските и близкоизточните пазари в пристанище Пирея. Всеки час, спестен от железопътния транспорт на Балканите, прави центъра за претоварване в Пирея още по-изгоден за Cosco, тъй като тогава става все по-изгодно стоките да се докарват на брега в Атина, вместо първо да се насочват към Ротердам, Антверпен или Хамбург. 

Фактът, че ЕС все пак подкрепя проекта, е свързан не само с това, че Западните Балкани са заобиколени от негови държави-членки, които, разбира се, също се възползват от подобряването на инфраструктурата. Той също така не иска Китай и Русия отново да играят водеща роля в разширяването на железопътните връзки в региона. В края на краищата това се случи с друг участък от Коридор Х. Високоскоростната връзка между Белград и Будапеща се модернизира от китайски и руски компании. Участъкът от Белград до Нови Сад, столицата на Войводина, вече е завършен.

Вместо два часа или повече, както преди, пътуването вече отнема само 40 минути. Когато след няколко години бъде завършен и участъкът от Нови Сад до Будапеща, железницата ще бъде истинска алтернатива на самолетния транспорт по маршрута от Виена до Белград.