Франция и Германия обявиха план за укрепване на железопътните си връзки като начин за предлагане на по-екологични пътувания между двете страни.
Страните „подкрепят разгръщането на маршрута на високоскоростния влак между Париж и Берлин, както и на услугата за нощни влакове, и двете обявени за 2024 г.", се казва в съвместна декларация, публикувана след срещата в Париж между Еманюел Макрон и Олаф Шолц, предава Bloomberg.
Те също така планират до следващото лято да пуснат железопътен билет за младите хора, за да могат да пътуват евтино между двете страни.
Френската SNCF и германската Deutsche Bahn, които са публична собственост, вече заявиха, че планират директна високоскоростна линия между столиците на страните до края на тази година. Пътниците, които са загрижени за околната среда, все повече търсят железопътни варианти, за да избегнат пътуването със самолети, които харчат много гориво, а връзки като Париж-Барселона се радват на голямо търсене.
Правителството на Макрон се стреми да възстанови някои от нощните влакови връзки във Франция, като например между Париж и Ница, в името на екологичния преход, след като години наред не инвестираше в тях. Френският президент също така заяви, че ще забрани вътрешните полети, когато е налична железопътна алтернатива с продължителност под 2,5 часа, но мярката не е влязла в сила.
Понастоящем пътуването с влак между Париж и Берлин отнема най-малко 8 часа, а често и много повече. Париж и Франкфурт вече са свързани с високоскоростен влак.
Макрон, Шолц и съответните им кабинети се срещнаха в неделя в Париж, за да отбележат 60-годишнината от подписването на Елисейския договор, който имаше за цел да скрепи следвоенните отношения между двете държави и да поднови призивите за по-тясно обвързана Европа.
Индустриалната политика беше една от централните теми на френско-германския съвет на министрите в неделя. Става дума и за това как ЕС да реагира на американските субсидии за зелени технологии, които предизвикаха опасения в Европа за преместване на производството и загуба на работни места. Общата позиция обаче не стигна дотам, докъдето французите биха искали, коментира Handelsblatt.
В заключителната декларация Берлин и Париж призоваха за „бързи и амбициозни европейски действия", които да осигурят „конкурентоспособност и устойчивост" на европейската промишленост, като същевременно гарантират „справедливи условия на конкуренция между държавите - членки на ЕС". Текстът обаче остава неясен.
Говори се за „опростени и ускорени процедури за държавна помощ". Освен това трябва да се осигури „достатъчно финансиране", за което трябва да се използват „наличните финансови ресурси и финансови инструменти" в ЕС. Освен това Европейската инвестиционна банка следвало да „осигури по-голямо рисково финансиране за предприемачеството и иновациите", се казва в изявлението.
Шолц заяви, че е необходимо да се формулира европейски отговор на IRA. „Трябва да гарантираме, че ЕС няма да бъде третиран по-зле от нашите непосредствени съседи Канада и Мексико“. Канцлерът изрази увереност, че през следващите месеци ще бъде възможно да се постигне разбирателство със САЩ по този въпрос. Същевременно той заяви, че „твърде бюрократичните" правила за субсидиране на предприятия в ЕС трябва да бъдат променени.
След отмяната в последния момент на Съвета на министрите през есента, която постави в центъра на вниманието напоследък обтегнатите френско-германски отношения, Берлин и Париж се опитаха да постигнат споразумение в неделя. Нуждата от хармония беше голяма и поради факта, че срещата на Шолц и Макрон със съответните им министри се състоя на 60-ата годишнина от подписването на Елисейския договор. Споразумението някога създаде основата за близки френско-германски отношения.
В заключителната декларация Германия и Франция се ангажираха да укрепят „връзките си във всички области", особено на фона на руската агресивна война срещу Украйна. Това включва „укрепване на европейските отбранителни способности" с френско-германските проекти за въоръжаване.
След като беше постигнато съгласие по следващата фаза на проекта за въздушната оръжейна система FCAS, той заяви, че сега трябва да се постигне напредък по наземната бойна система MGCS с танка на бъдещето. „В допълнение към големите проекти в областта на въоръжаването се договорихме да засилим съвместната работа в областта на киберпространството и космоса", се казва още в съобщението.
В областта на енергетиката и двете страни се ангажираха да „инвестират повече в технологиите на бъдещето, особено в енергията от възобновяеми източници и енергията с ниски въглеродни емисии". По-специално в областта на вятърната енергия правителствата искат да си сътрудничат повече, „за да превърнат офшорния вятърен потенциал на Северно море в крайъгълен камък за конкурентни цени на електроенергията и производството на водород“.
В същото време в заключителната декларация се подчертава „зачитането на принципа на технологичен неутралитет" и „признаването на различията между нашите национални енергийни производства" - препратка към различията в работата с ядрената енергия, която Франция иска да разшири. Работна група трябва да изясни как може да се намери обща стратегия за производството на водород въпреки тези различия. Германия ще бъде свързана и с планирания водопровод от Испания през Средиземно море до Франция.
Канцлерът и президентът призовават Европа да бъде по-самоуверена
На церемонията по повод годишнината от подписването на Елисейския договор в Сорбоната, на която присъстваха и членове на Бундестага и на Националното събрание на Франция, Шолц подчерта значението на френско-германските отношения за ЕС. Заедно двете държави са „машина за компромиси", каза той. В програмната си реч Макрон заяви, че Германия и Франция трябва да бъдат „пионери в преосноваването на Европа", което трябва да включва повече суверенитет в областта на енергетиката и отбраната, както и "иновации и бъдещи технологии".
Канцлерът и президентът призоваха европейците да бъдат по-настойчиви. Двамата също така потвърдиха подкрепата си за Украйна срещу руските агресори. „Империализмът на Путин няма да победи", каза Шолц. „Ние ще продължим да подкрепяме Украйна - толкова дълго и толкова мащабно, колкото е необходимо".
Канцлерът обаче не спомена искането на украинците да им бъдат доставени бойни танкове Leopard 2, на което Берлин досега не е отговорил. На пресконференцията Шолц заяви само, че германското правителство иска да действа „в тясна координация" със съюзниците си.
В петък западните съюзници на Украйна взеха решение за мащабни доставки на оръжие. Не може обаче да се уточни дали и кои държави ще доставят бойни танкове. Шолц иска САЩ също да се включат в подобна стъпка. Последните досега отказваха да предадат бойните си танкове Abrams на Украйна. Това засилва натиска върху Германия да разчисти пътя за доставките на Leopard.
В момента Франция обмисля да достави основни бойни танкове Leclerc, френския еквивалент на Leopard 2. „Нищо не е изключено", каза Макрон, когато беше попитан дали ще изпълни искането на Украйна. Той заяви, че правителството му ще се координира тясно и със съюзниците си, „а след това ще видим през следващите дни и седмици".
07:35 | 23.01.23 г.
